дълбока наслада от всяка секунда и не го криеше.
С един единствен поглед Кели обхвана евтината риза, плетената вратовръзка и джинсите му, които бяха на светлинни години от собствения му костюм „Валентино“.
— Струва ми се, че главният комисар по здравеопазването спомена името ви когато ми позвъни — пренебрежително подхвърли той. — Беше доста впечатлена от бързината, с която сте поставили диагнозата…
— Ние, слугите на градската управа, винаги се чувстваме щастливи да помогнем с каквото можем — отвърна Джак.
От устата на Кели излетя къс, презрителен смях.
— Вероятно ще ви е приятно да се запознаете с един колега-слуга — изръмжа той. — Позволете да ви представя доктор Клинт Ейбълард, главен епидемиолог на Ню Йорк и член на Здравния съвет.
Джак кимна на ниското човече с физиономия на плъх, което обаче не благоволи да му отговори. От него се излъчваше зле прикрита неприязън и Джак започна да си дава сметка, че присъствието му тук дразни доста хора. Ставаше въпрос за съперничество между различни бюрократични структури.
Кели се прокашля и се извърна към Уейнрайт и Цимърман:
— Искам да не се вдига шум по този въпрос. Колкото по-малко научат медиите, толкова по-добре. Ще изпращате при мен всички репортери, които ви досаждат, аз ще имам грижата да се оправям с тях.
— Извинете — обади се Джак, неспособен да се сдържа повече. — Според мен сега най-важна е превенцията, а корпоративните интереси трябва да минат на заден план. Това означава пълни изследвания на всички, които са имали контакт с жертвата. Източникът на заразата трябва да бъде открит на всяка цена. Мисля, че сте изправени пред една загадка и докато не я разкриете, медиите ще имат богат материал за публикации, независимо от опитите ви да наложите затъмнение.
— Защо имам чувството, че никой не е искал мнението ви? — намръщено го изгледа Кели.
— А аз пък имам чувството, че ви трябват указания — не му остана длъжен Джак. — Просто, за да получите реална представа за нещата…
Кели почервеня и смаяно поклати глава. Успя да се овладее с цената на доста усилия, след което промърмори:
— Хубаво… Нека чуем вашите идеи по въпроса със загадката. Явно ролята на магьосник ви харесва…
— Плъхове — рече Джак. — Сигурен съм, че тук наоколо е пълно с плъхове… — С нетърпение беше чакал да поискат мнението му, тъй като сутринта предположението му за плъховете вече беше направило силно впечатление на Калвин.
— В „Манхатън Дженерал“ няма плъхове! — отсече с категоричен тон Кели. — И ако чуя, че споменавате това пред медиите, незабавно ще поискам главата ви!
— Плъховете са главен носител на чумния бацил — рече Джак. — Убеден съм, че трябва да се търси именно в тази посока.
Кели се извърна към Клинт Ейбълард и рязко попита:
— Мислите ли, че плъховете действително имат нещо общо с този случай?
— Още не съм започнал своите проучвания — предпазливо отвърна онзи. — Не бих искал да правя никакви предположения, но все пак ще кажа, че едва ли става въпрос за плъхове. Намираме се на седмия етаж, все пак…
— Бих ви предложил да заложите капани, при това веднага — подхвърли Джак. — Започнете със сградите, които се намират в близост до болницата. Първото нещо, в което трябва да бъдем сигурни, е дали има чума сред тукашната популация гризачи.
— Бих желал да сменим темата — тръсна глава Кели. — Искам да чуя какво ще правим с хората, които са били в пряк контакт с починалия…
— Това влиза в задълженията на моя отдел — обади се доктор Цимърман. — Ето какво предлагам…
Джак забеляза, че Клинт Ейбълард му прави знак да излезе от стаята на дежурните сестри и мълчаливо го последва.
— Тук епидемиологът съм аз! — гневно просъска дребното човече.
— Не оспорвам това — кимна Джак, изненадан от злобата в гласа му.
— Значи би трябвало да си давате сметка, че съм специалист в изследването на заразните болести! — продължаваше да кипи онзи. — Докато вие сте само един патолог, който…
— Поправка! — прекъсна го Джак. — Аз също съм специалист в изследването на заразните болести, но в техния патологически аспект. Всеки лекар би трябвало да знае това!
— Пет пари не давам как се наричате там, в оная къща! — просъска Клинт.
— Но аз давам! — хладно го изгледа Джак.
— Проблемът е там, че вашата подготовка ви позволява да вършите изследванията си върху мъртвите, а не върху живите, а това означава, че нямате никакво право да търсите първопричините за заразните болести!
— Отново грешите — възрази Джак. — Ние изследваме мъртвите, за да предпазим живите. Основната ни цел е да предотвратяваме смъртта…
— Не зная как да ви го обясня по-ясно — въздъхна с досада Клинт. — Идвате тук и заявявате, че един пациент на болницата е починал от чума. Ние сме благодарни за диагнозата, но не правим никакви опити да се бъркаме във вашата работа. Аз съм този, който трябва да открие как се е заразил въпросният пациент!
— Опитвам се да помогна, нищо повече — рече Джак.
— Моите благодарности, но ако имам нужда от помощта ви, ще я поискам! — отсече Клинт, обърна се и тръгна към стая 707.
Джак остана да гледа след него до момента, в който зад гърба му се усети някакво раздвижване. Кели беше напуснал стаята на дежурните сестри и моментално попадна в полезрението на хората, с които беше разговарял преди импровизираното съвещание. Джак остана впечатлен от бързината, с която изкуствената усмивка отново се появи на лицето му, а също и от лекотата, с която избягваше да дава конкретни отговори на поставените му въпроси. Само няколко секунди по-късно администраторът вече крачеше към асансьорите и сигурното убежище на просторния си кабинет.
На прага на дежурната стая се появиха Цимърман и Уейнрайт, потънали в разговор. След тях вървеше Кати Макбейн. Беше сама и Джак побърза да се приближи към нея.
— Съжалявам, че донесох лошите новини — промърмори той.
— Не съжалявайте — тръсна глава Кати. — Лично аз съм на мнение, че ви дължим огромна благодарност.
— Но проблемът е сериозен — рече с въздишка Джак.
— Най-сериозният, който съм имала, откакто работя в Комисията за контрол на инфекциозните заболявания — кимна младата жена. — Миналата година имахме нещо като епидемия от хепатит Б и бях убедена, че това е едва ли не краят на света. Не съм и сънувала, че някога ще се изправя срещу чума!
— Какъв опит имате тук по отношение на нозокомиалните инфекции?
— Предполагам, такъв, какъвто има и всяка друга голяма общинска болница — сви рамене Кати. — Устойчиви на метицилинова терапия стафилококи — нещо, което се случва почти всеки ден. Преди година доста главоболия ни причини пратка заразен с клебсиела6 хирургически сапун. Болницата буквално пламна от постоперативни инфекции…
— А пневмонални инфекции като сегашния случай? — попита Джак.
— О, имали сме и такива — отвърна с въздишка Кати. — В основната си част псевдомони, но преди две години имахме и случай на легионела…
— За пръв чувам това — изрази учудването си Джак.
— Всичко остана скрито-покрито — отвърна младата жена. — За щастие се размина без смъртни случаи. Но преди пет месеца имахме сериозни проблеми в реанимацията — трима пациенти починаха от ентеробактериална пневмония. Наложи се да затворим цялото отделение и го отворихме едва когато открихме причината. Оказа се, че бактериите са се развили в част от спрейовете за дезинфекциране на раните…
— Кати! — извика някой зад тях.
