— Добре де, никой не те кара да говориш за себе си — кимна колегата му. — Излизаме да си пийнем и толкоз. Според мен имаш остра нужда от нормални човешки контакти…
— Какво означава „нормални човешки контакти“? — попита Джак.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Сряда, 20 март 1996 год. 22:15 часа
Чет се оказа решителен човек. Категорично отхвърли всякакви протести и успя да се наложи. В крайна сметка Джак прекоси с колелото си Сентрал Парк и се появи пред входа на един италиански ресторант на Второ авеню.
Хапнаха, след което Чет настоя да изпият по едно питие. Джак отстъпи, вероятно поради факта, че колегата му настоя да плати вечерята. Но сега, изкачили няколкото стъпала към бара, той изведнъж бе обзет от колебание. В продължение на няколко години си беше лягал в десет, за да стане в пет. В момента беше десет и четвърт, на всичкото отгоре в корема му се поклащаше съдържанието на половин бутилка вино, което бяха изпили по време на вечерята. Чувстваше се отпаднал, приспа му се.
— Не съм сигурен, че ще вляза — промърмори той.
— Стига де, вече сме тук — погледна го умолително Чет. — Ще пием само по една бира…
Джак изви врат и огледа стената над бара. Беше гола.
— Няма ли име тая кръчма?
— Има, как да няма — успокоително рече Чет. — Викат й „Тържището“… — Отвори вратата и добави: — Хайде, вкарай си задника вътре!
Вътрешността на заведението смътно напомняше за дневната на майка му в Де Моа, щата Айова, с изключение на дългия бар. Обзавеждането беше някаква невероятна смесица от викториански мебели, с които дългите до земята плисирани завеси изобщо не се връзваха. Високият таван беше боядисан в смесица от невъзможни цветове.
— Какво ще кажеш да седнем тук? — попита Чет и посочи малка масичка до прозореца, зад който се разкриваше добра гледка към Осемдесет и девета улица.
Джак сви рамене и се отпусна на близкия стол. От мястото му се виждаше целия бар. Едва сега забеляза, че подът е покрит с отлично лакиран паркет — нещо доста необичайно за подобен род заведения. Посетителите — около петдесетина души, седяха в удобните кресла около ниските масички, или се бяха изправили на бара. Повечето бяха облечени добре и имаха вид на хора с добри професии. Бейзболни шапки липсваха, жените бяха почти толкова, колкото и мъжете.
Чет май ще се окаже прав, помисли си с въздишка Джак. От няколко години насам не беше стъпвал в заведение, да не говорим за някакви „социални“ контакти от сорта на тези, които се създават по кръчмите. И по-добре. Самотата понякога тежи, но какво ли толкова си говорят тези симпатични и добре облечени хора? В това отношение Джак беше абсолютно безпомощен…
Очите му се спряха върху фигурата на Чет. Колегата му стоеше пред бара и вероятно очакваше поръчаните бири. В същото време разговаряше с една висока и добре оформена блондинка, облечена в прилепнала по тялото тениска и маркови джинси. До нея седеше още една жена, която носеше на пръв поглед скромно костюмче в тъмни тонове. Тя не вземаше участие в разговора, предпочитайки да се концентрира върху чашата вино в ръката си.
Джак изпита чувство на лека завист към Чет, който очевидно се чувстваше тук като риба във вода. По време на вечерята беше говорил за себе си абсолютно непринудено. Джак научи, че съвсем наскоро е приключил продължителната си връзка с колежка-педиатър и в момента е в „междинно положение“ — тоест готов за поредната авантюра.
Чет се обърна с лице към масата, двете жени сториха същото. На лицата им грееха усмивки. Очевидно говореха за него и Джак усети как по лицето му плъзва руменина.
После Чет се отлепи от бара и тръгна насам. Джак не знаеше какво предпочита: да побегне, или да забие нокти в плота на масата. Ясно знаеше какво ще последва.
— Хей, приятелче — промърмори под нос Чет и седна така, че тялото му да скрие бара от очите на Джак. — Виждаш ли онези две мацки на високите столчета? Бива си ги, нали? И двете са малко на градус и умират от желание да се запознаят с теб!
— Виж какво, Чет — започна Джак. — Много ми беше приятно, но мисля, че е време да…
— Хич не си го помисляй! — отсече колегата му. — Сега просто няма как да ме зарежеш! Много си падам по онази с тениската…
Усетил, че съпротивата ще означава много повече изхабена енергия от безусловната капитулация, Джак позволи да го замъкнат на бара. Чет се зае с представянето.
Моментално разбра защо Колийн е пробудила интереса на Чет. Бяха от една кръвна група — безгрижни, весели, остроумни. Докато Терез беше пълната им противоположност — сдържана и вглъбена в себе си. След представянето тя хвърли един единствен проницателен поглед по посока на Джак, после отново се извърна към чашата си.
Чет и Колийн подеха непринуден разговор. Джак погледна тила на Терез и още веднъж се запита какво по дяволите търси тук. Вместо да е вече в леглото, виси на някакъв бар и се готви да досажда на човек, който по всяка вероятност е не по-малко затворен от самият него…
— Това си е чиста загуба на време, Чет — подвикна след известно време той.
— За кого? — изведнъж се обърна Терез.
— За мен — отвърна Джак и любопитно огледа правилните черти и чувствените устни на жената пред себе си. Остана леко изненадан от живия тон, с който беше задала въпроса си.
— А аз какво да кажа? — остро попита Терез. — Нима си въобразявате, че е много приятно да ти досаждат разни сваляни?
— Момент, момент! — отвърна Джак, усетил как в душата му се надига раздразнението. — Ако ме вземате за сваляч, значи се ласкаете! Можете да бъде абсолютно сигурна, че…
— По-спокойно, Джак! — подвикна Чет и в гласа му прозвуча нескрито безпокойство.
— И ти, Терез — обади се Колийн. — Отпуснете се и двамата. Тук сме, за да се позабавляваме, нищо повече…
— Тази дама се нахвърли върху мен, макар че не съм й казал нито дума — оправда се Джак.
— Не е нужно да казвате каквото и да било — сряза го Терез.
— Хайде, успокойте се — рече Чет и застана между двамата. — Нека си контактуваме като нормални хора…
— Мисля, че е време да се прибирам — изпъна рамене Терез.
— Няма да мърдаш оттук! — заповяда Колийн, извърна се към Чет и добави: — Напрегната е като струна и затова я помолих да се отбием тук… Просто, за да се отпусне мъничко… Иначе само работата й е в главата!
— Съвсем като Джак — усмихна се Чет. — Той е един абсолютно асоциален тип.
Разговаряха така, сякаш са сами. А Терез и Джак стояха редом, гледаха в противоположни посоки и явно се чувстваха глупаво.
Чет и Колийн поръчаха по още едно питие и продължиха да одумват приятелите си.
— Социалните контакти на Джак се изчерпват с играта на уличен баскетбол в един не особено безопасен квартал — усмихнато подхвърли Чет. — Партньорите му са истински убийци!
— И това е нещо — отвърна Колийн. — Защото Терез дели жилището си с няколко осемдесетгодишни старци и най-голямото й забавление в неделя следобед е да отиде да изхвърли боклука!
Разсмяха се, отпиха по глътка бира и най-сетне смениха темата. Заговориха за някаква пиеса на Бродуей, която и двамата харесваха.
Джак и Терез си размениха по един бегъл поглед, после всеки се вторачи в чашата пред себе си.
— Чет спомена, че сте доктор — обади се най-сетне Терез. Тонът й беше значително по-мек. — Имате ли някаква специализация?
Джак обясни с няколко думи какво означава съдебна патология, а Чет побърза да се намеси.
— Радвате се на компанията на бъдещо светило в посочената област — обяви той. — Днес Джак постави една наистина изумителна диагноза. Противно на общото мнение, той доказа, че става въпрос за чумен бацил!
