помолил: информация за пътувания, домашни животни и посетители. В случая с Катрин Мюлер такива нямаше.
— Къде е непотвърденият случай? — извърна се към Лори той.
Колежката му мълчаливо побутна една папка, която лежеше встрани от купчината.
Джак я отвори и зяпна от изненада. Жертвата нито беше работила в „Манхатън Дженерал“, нито пък беше имала някакви контакти с Доналд Нодълман. Казваше се Сюзън Хард и също беше пациентка на болницата, но в друго отделение. Постъпила за раждане и е била в самостоятелна стая на етажа на гинекологията! Джак объркано поклати глава и потъна в четене.
Хард прекарала в болницата двадесет и четири часа, след което внезапно развила силна треска, миалгия8 и главоболие, придружени с раздираща суха кашлица и повръщане. Въпросните симптоми се появили осемнадесет часа след раждането на напълно нормално дете, осъществено посредством цезарово сечение. Осем часа след появата на симптомите, пациентката починала.
Спомнил си, че Нодълман беше живял в Бронкс, Джак потърси адреса на Сюзън Хард. Оказа се, че е твърде далеч от Бронкс и едва ли може да се нарече гето — Сътън Плейс Саут в Манхатън…
След забременяването си Хард не е пътувала никъде. Била е собственичка на възрастен, но напълно здрав пудел. По отношение на посетители от далечни места беше отбелязано, че три седмици преди постъпването си в болницата, Сюзън Хард е била в контакт с един бизнес-партньор на съпруга си от Индия, който бил напълно здрав.
— Тук ли е още Джанис Джагър? — вдигна глава Джак.
— Преди петнадесет минути беше тук — кимна Лори. — Видях я когато минавах покрай кабинета й…
Джак откри Джанис точно там, където я беше заварил предишния ден.
— Ти си един всеотдаен държавен служител — подвикна от прага той.
Джанис вдигна глава. Очите й бяха зачервени от умора.
— Затънала съм до гуша — въздъхна тя. — Имам чувството, че напоследък хората мрат като мухи… Я кажи дали съм задавала правилните въпроси по отношение на инфекциозните случаи тази нощ?
— Абсолютно правилните и трябва да призная, че съм впечатлен — кимна Джак. — Но аз имам и още няколко…
— Казвай — рече Джанис.
— Къде се намира акушеро-гинекологическото отделение? Близо ли е до вътрешното?
— Практически са едно до друго, на седмия етаж — отвърна Джанис.
— Без майтап? — изгледа я Джак.
— Това важно ли е?
— Все още нямам представа — призна с въздишка патологът. — А дали пациентите от АГ са имали контакт с тези от вътрешното?
— Тук ме спипа натясно — промърмори Джанис. — Не знам това, но предполагам, че такива контакти са изключени…
— Аз също — кимна Джак. Но как тогава се е разболяла Сюзън Хард? Нещо в тази чумна епидемия не беше наред. На шега се запита дали пък някъде из вентилационната система на болницата все пак не живее популация от заразени плъхове?
— Имаш ли други въпроси? — изтръгна го от вглъбеността му Джанис. — Искам да се махам оттук, а все още не съм приключила с рапортите!
— Само още един — вдигна глава Джак. — Посочила си, че Катрин Мюлер работи в „Манхатън Дженерал“, но не уточняваш къде… Сестра, лаборантка?
Джанис започна да рови в записките си.
— Нито едното, нито другото — обяви след известно време тя. — Мюлер е работила в централното снабдяване…
— Не думай! — разочаровано въздъхна Джак.
— Съжалявам, но тази информация ми дадоха от болницата.
— В нищо не те обвинявам — размаха ръце Джак. — Просто ми се иска да открия някаква логика в тази работа. Как е възможно една служителка от снабдяването да влезе в контакт с болен от чума пациент на седмия етаж? Къде се помещава това централно снабдяване?
— Доколкото знам, на третия етаж, редом с операционните — отвърна Джанис.
— Добре, благодаря — изправи се Джак. — А сега се махай оттук и отивай да се наспиш!
— Точно това смятам да направя — кимна Джанис.
Джак повлече крака по обратния пък към приемната. Нещата продължаваха да изглеждат безкрайно объркани. Обикновено не е трудно да се проследи пътя на едно заразно заболяване, тъй като той неизбежно минава през семейството и познатите на болните. От първия регистриран случай се разклоняват и останалите — пряко, или чрез преносител на заразата. Просто и ясно, без никакви мистерии. Но при тези случаи на чума нещата не стояха така. Единственият обединяващ фактор беше болницата „Манхатън Дженерал“…
Разсеяно махна с ръка на сержант Мърфи, който току-що беше пристигнал в остъклената си будка на входа. Темпераментният ирландец енергично помаха в отговор.
Джак крачеше бавно, главата му пламтеше. Сюзън Хард е развила симптомите само след еднодневен престой в болницата. Но инкубационният период на чумата е минимум два дни и това е известно на всички. Значи жената е била заразена преди да постъпи в болницата… Обърна се и тръгна обратно към кабинета на Джанис.
— Още един въпрос — подвикна от прага той. — Случайно да ти е известно дали пациентката Хард е посещавала болницата ден-два преди да постъпи за раждане?
— Зададох този въпрос на мъжа й, но той отговори отрицателно — обърна се към него Джанис. — Тя ненавиждала болниците и предпочела да постъпи в последния момент…
— Благодаря — кимна Джак и тръгна да си върви. В душата му се възцари дълбоко безпокойство. От току-що получената информация беше логично да заключи, че огнищата на чума са повече от едно — може би две, а дори и три… Нещо, което практически беше изключено. Другата вероятност е да става въпрос за изключително кратък инкубационен период — по-кратък от двадесет и четири часа… Само по този начин може да се приеме, че Хард е станала жертва на вътрешноболнична зараза — също като Нодълман и Мюлер… Но тук възникваше друг проблем — съществуването на силен и постоянен източник на зараза, което също беше малко вероятно… В края на краищата, колко заразени плъха може да има в една вентилационна система? И колко от тях кихат едновременно?
Влезе в приемното помещение, дръпна спортната страница на „Дейли Нюз“ от ръцете на Вини и го поведе към залата за аутопсии.
— А бе, докторе, защо винаги идваш пръв? — недоволно промърмори санитарят. — Нямаш ли си дом, личен живот?
Джак се обърна и тикна папката на Катрин Мюлер в ръцете му.
— Рано пиле рано пее, забрави ли? — ухили се той.
— Да бе, как не… — промърмори Вини и разгърна папката. — С тая ли ще почнем?
— Ще вървим от известното към неизвестното — кимна Джак. — Тая има положителен флуоресцентен тест, значи е била болна от чума. Да не забравиш да вдигнеш докрай ципа на скафандъра си…
Петнадесет минути по-късно аутопсията започна. Джак отдели необичайно дълго време за външен оглед на трупа. Търсеше следи от ухапвания на насекоми. Това съвсем не беше лесна работа, тъй като Катрин Мюлер беше доста пълна 44-годишна жена със стотици бемки и лунички по кожата. Не успя да открие твърди следи от ухапвания, въпреки че няколко точки му се сториха доста подозрителни. За всеки случай реши да ги фотографира…
— Липсват признаци на гангрена — обяви Вини.
— На пурпура също — добави Джак.
Когато най-сетне се залови с изследването на вътрешните органи, в залата за аутопсии вече цареше обичайното оживление. Повечето от масите бяха заети и колегите му работеха здраво. Някои от тях шеговито му подхвърлиха, че се е превърнал в най-големия специалист по чумата, но той беше прекалено погълнат от работата, за да им обърне внимание.
