— Тук, в Ню Йорк? — погледна го разтревожено Колийн.
— В „Манхатън Дженерал“ — кимна Чет.
— Господи, преди известно време лежах там! — възкликна Терез. — Но чумните бацили се срещат изключително рядко, нали?
— Определено — отвърна Джак. — В Съединените щати има по няколко случая годишно, но само в пущинаците на Дивия Запад и винаги през лятото…
— Те са силно заразни, нали? — попита Колийн.
— Да — кимна Джак. — Особено в пневмотичната им разновидност, от която е починал пациентът, за когото става въпрос.
— Не се ли страхувате от зараза? — попита Терез, после двете с Колийн неволно направиха крачка назад.
— Не, няма такава опасност — леко се усмихна Джак. — Ако сме се заразили, досега да сме развили тежка бронхопневмония и да сме на легло… Излишно е да бягате в другия край на бара…
Двете жени смутено се върнаха по местата си.
— Има ли опасност от епидемия, тук, в града? — попита Терез.
— Ако чумният вирус порази гризачите и най-вече плъховете — кимна Джак. — И ако плъховете носят достатъчно количество бълхи… Бих казал, че при тези условия бедните квартали на града вероятно ще имат проблеми. Но шансовете за това са малки. За последен път истинска чумна епидемия в САЩ е имало през 1919 година, при която са регистрирани само 12 случая въпреки, че говорим за пред-антибиотиковата ера. Не очаквам сериозна епидемия днес, още повече, че в „Манхатън Дженерал“ гледат на проблема с необходимото внимание…
— Надявам се, че вече сте уведомили медиите — рече Терез.
— Не съм — поклати глава Джак. — Това не е моя работа.
— Но не трябва ли да се сигнализира обществеността?
— Мисля, че не трябва — отвърна Джак. — Медиите ще превърнат случая в сензация и това само ще усложни нещата. Самото споменаване на думата „чума“ може да породи паника, а паниката е лош съветник…
— Може би сте прав — замислено промълви Терез. — Но според мен, ако хората са предупредени за опасността от чума, те ще се чувстват различно и ще вземат съответните мерки.
— Това е чисто академичен въпрос, тъй като медиите рано или късно ще научат за случая — въздъхна Джак. — И тогава гледайте какво става…
— Хайде да сменим темата — обади се Чет. — Вие с какво се занимавате, момичета?
— С творческите проблеми на една доста известна рекламна агенция — отвърна Колийн. Терез е директор по творческите въпроси…
— Много впечатляващо — промълви Чет.
— И по едно странно съвпадение на нещата, в момента се занимаваме именно с медицината…
— Как по-точно? — вдигна глава Джак.
— Един от най-големите ни клиенти е „Нешънъл Хелт“ — отвърна Терез. — Предполагам, че сте чували за тази корпорация…
— За нещастие да — отвърна с равен глас Джак.
— Май имате нещо против факта, че работим за тях — продължително го изгледа Терез.
— Може би — промърмори Джак.
— Мога ли да попитам защо?
— Аз съм против рекламата в медицината — отвърна Джак. — Особено против тази реклама, която ни предлагат новите конгломерати в областта на здравеопазването…
— Защо?
— Преди всичко защото рекламата има една единствена цел — да увеличи печалбата посредством привличането на нови и нови клиенти. В областта, за която говорим, рекламата не е нищо повече от неверни преувеличения, полуистини и изкуствено създавани проблеми за потребителя, които нямат нищо общо с качеството на здравеопазването. И на второ място, рекламата струва тонове пари, които се осчетоводяват като административни разходи. Това на практика е истинското престъпление, тъй като отнема средствата за лечение на болните…
— Свършихте ли? — хладно попита Терез.
— Ако се замисля, положително ще открия и още доводи — сви рамене Джак.
— Аз пък не съм съгласна с вас! — отсече с не по-малко жар Терез. — Според мен рекламата е тази, която подчертава разликите и създава конкурентната среда. В крайна сметка от това печели потребителя.
— Измислици! — тръсна глава Джак. — Чисти измислици!
— Таймаут, приятели! — обяви Чет и за втори път застана между двамата. — Пак излизате от контрол. Хайде да сменим темата и да говорим за нещо неутрално… Например за секса, или за религията…
Колийн се засмя и закачливо го тупна по рамото.
— Сериозно ви говоря — държеше на своето ухиленият Чет. — Дайте да си говорим за религията. Напоследък тази тема рядко се засяга из кръчмите. Нека споделим кой с каква религия е бил закърмен. Аз ще започна пръв…
В продължение на около половин час действително говориха на религиозни теми. Джак и Терез забравиха за емоционалните си изблици и в един момент се уловиха, че се превиват от смях на безкрайните вицове, които сипеше Чет.
После Джак погледна часовника си и със смайване установи, че е единадесет и четвърт. Не можеше да допусне, че е станало толкова късно.
— Съжалявам, но трябва да тръгвам — прекъсна разговора той. — Чака ме доста продължително пътешествие с велосипед.
— С велосипед ли? — учуди се Терез. — Искате да кажете, че се придвижвате с колело в този град?
— Той е обладан от неосъзнат стремеж към отвъдното — поясни Чет.
— Къде живеете?
— Горен Уест Сайд — отвърна Джак.
— Попитай го колко „горен“ — подхвърли Чет.
— Къде по-точно? — настоя младата жена.
— На Сто и шеста улица, номер 106, за да бъда прецизен — усмихна се Джак.
— Но това е Харлем! — възкликна Колийн.
— Нали ви казах, че има стремеж към отвъдното — вметна Чет.
— Не ми казвайте, че ще прекосите с колелото си целия парк, в този час! — изгледа го с ужас Терез.
— Карам доста бързо — сви рамене Джак.
— Според мен си търсите белята! — отсече младата жена, наведе се и вдигна куфарчето, което беше оставила в краката си. — Аз нямам колело, но имам важна среща с леглото!
— Момент, приятели! — спря ги Чет, преметна ръка през рамото на Колийн и с престорена важност добави: — Мисля, че ние с Колийн също имаме думата…
— Точно така! — игриво се усмихна Колийн.
— Чуйте я — продължи все така авторитетно Чет. — Вие двамата няма да си тръгнете, преди да се уговорим за една хубава обща вечеря, най-добре още утре…
Колийн поклати глава и се освободи от ръката му.
— Страхувам се, че сме заети — рече тя. — Чакат ни такива срокове, че няма начин да не работим до среднощ!
— Къде предлагате да се състои въпросната вечеря? — попита Терез, а Колийн зяпна от изненада.
— Предлагам „Илейнс“, която се намира тук, на съседния ъгъл — светкавично реагира Чет. — Някъде към осем… Имаме всички шансове да видим там и някоя известна личност…
— Не мисля, че… — започна Джак, но Чет побърза да го прекъсне.
— Никакви измъквания! — отсече той. — Утре вечеряш с нас, а боулинга с калугерките ще оставиш за
