Белите дробове на Мюлер се оказаха идентични с тези на Нодълман — с обширни области, поразени от пневмония, и силно увредена тъкан. Лимфните връзки и бронхите също бяха тежко засегнати.
— Този случай е дори по-тежък от Нодълман — промърмори Джак. — Чак тръпки ме побиват!
— Не ми говори! — простена Вини. — Писнало ми е от шибаните заразни заболявания! Понякога ми се иска да бях станал градинар…
Огромната фигура на Калвин се появи на вратата малко преди Джак да приключи с дисекцията на вътрешните органи. Придружаваше го дребен мъж, който едва стигаше до гърдите му. Двамата се насочиха право към масата на Джак.
— Нещо необичайно? — попита Калвин и протегна шия над легена с органите.
— Вътрешно случаят е идентичен с вчерашния — отговори Джак.
— Добре — кимна Калвин, изправи се и представи придружителя си: доктор Клинт Ейбълард, главен епидемиолог на град Ню Йорк.
Джак забеляза единствено квадратната челюст на доктор Ейбълард. Отразената светлина в предпазната маска на скафандъра му пречеше да види очите. Дали е във вчерашното си отвратително настроение?
— От доктор Бингъм разбрах, че вече се познавате — добави Калвин.
— Вярно — кимна Джак.
Главният епидемиолог запази хладно мълчание.
— Доктор Ейбълард се опитва да изолира източниците на чумната зараза — поясни Калвин.
— Похвално — промърмори Джак.
— От нас иска да получи цялата налична информация. Може би ще можеш да му помогнеш…
— С удоволствие — кимна Джак. Започна с външния оглед на трупа, подчерта всички съмнителни точици, които биха могли да се окажат ухапвания от насекоми. После премина на общите характеристики на вътрешните органи, описвайки с по няколко думи състоянието на белите дробове, лимфните възли, черния дроб и далака. Клинт Ейбълард мълчеше през цялото време.
— Това е всичко — каза най-сетне Джак и изпъна рамене под предпазния костюм. — Виждате, че този случай е не по-малко тежък от случая Нодълман. Нищо чудно, че и двамата пациенти са починали бързо…
— Нещо относно Хард? — обади се най-накрая Ейбълад.
— Тя е следващата — отвърна Джак.
— Ще имате ли нещо против, ако гледам?
— Това ще реши доктор Уошингтън — сви рамене Джак.
— Няма проблеми — рече Калвин.
— Имате ли някаква теория относно източника на заразата? — попита Джак.
— Още не — хладно отвърна Клинт.
— А някакви идеи? — продължи Джак, опитвайки се да прогони иронията от гласа си. По всичко личеше, че дребното човече е във вчерашното си отвратително настроение.
— Вече вземаме чумни проби от популацията гризачи в района — с нежелание отвърна Клинт.
— Прекрасна идея — кимна Джак. — А как я реализирате практически?
Ейбълард стисна устни, сякаш не искаше да разкрие държавна тайна от особено важно значение.
— С помощта на градската санепидстанция — промълви най-сетне той. — Изпратиха ни специалист по чумните вируси, който се занимава със залавянето и изследването на гризачите…
— Някакъв успех?
— Снощи бяха уловени няколко болни плъха, но нито един нямаше чума…
— А болницата? — Джак добре усещаше нежеланието на Клинт да разговаря, на въпреки това продължи с въпросите.
— Жената, която аутопсирах току-що, е работила в централното снабдяване на „Манхатън Дженерал“. По всичко личи, че и при нея става въпрос за нозокомиално заболяване, както при Нодълман. Как мислите, дали се е заразила от някакъв вирусоносител във или около болницата, или е лепнала чумата директно от Нодълман?
— Не знаем това — призна с нежелание Клинт.
— А имате ли представа за евентуалните пътища на заразата в случай, че се е заразила от Нодълман?
— Проверихме вентилацията и климатичната инсталация на болницата с изключително внимание — отвърна Ейбълард.
— Оказа се, че всички филтри са сменяни в рамките на изискванията и инсталациите са в изправност.
— Лабораторията? — не го оставяше на мира Джак.
— Какво лабораторията?
— Знаете ли, че старшият лаборант е изказал предположение за чума още след първите клинични резултати, но директорът на лабораторията не ги е приел сериозно?
— Не, не зная това — промърмори Клинт.
— Ако този лаборант е бил поощрен да продължи изследванията си, той без съмнение щеше да открие потвърждение за диагнозата си и превантивната терапия отдавна щеше да бъде в ход — отбеляза Джак. — Но за съжаление клиничната лаборатория е поставена под постоянен натиск за снижение на разходите от страна на „АмериКеър“ и по тази причина е била съкратена длъжността надзорник на микробиологичните проби…
— Не съм запознат с това — троснато отвърна Клинт. — Но то едва ли би предотвратило появата на чума.
— Прав сте — кимна Джак. — По един или друг начин вие ще трябва да откриете първоизточника на заразата. Но за съжаление виждам, че днес знаете по този въпрос точно толкова, колкото и вчера… — Стерилната маска скри доволната усмивка, която се появи на лицето му. Изпитваше огромно удоволствие да притисне този плъх и да го постави на мястото му.
— На ваше място не бих си позволил едно толкова категорично заключение — промърмори Клинт Ейбълард.
— Симптоми на заболяването сред болничния персонал? — не му обърна внимание Джак.
— Няколко сестри имат треска и са поставени под карантина. Все още нямаме доказателства, че става въпрос за чума, но подозираме именно това. Всички без изключение са били в пряк контакт с Нодълман.
— Кога ще обработиш Хард? — намеси се Калвин.
— След двадесетина минути. Веднага след като Вини премести оборудването…
— През това време ще си направя общата проверка — рече Калвин, сведе глава към Клинт и попита: — Ще дойдете ли с мен, или предпочитате да останете с доктор Степълтън?
— Ще дойда с вас, ако не възразявате — отговори нисичкият мъж.
Калвин понечи да се отдалечи, после изведнъж спря.
— Между другото, Джак, горе се е събрала цяла глутница репортери, които душат като хрътки за някаква сензация. Предупреждавам те, че нямаш право на никакви изявления без моето изрично разрешение. Засега информация за медиите могат да дават само госпожа Донатело и нейният сътрудник за връзки с обществеността…
— Хич не ми е до разговори с репортерите — увери го Джак.
Калвин кимна с глава и се насочи към съседната маса, следван по петите от Ейбълард.
— На тоя тип никак не му се говореше с теб, докторе — промърмори под носа си Вини. — Лично аз не го обвинявам…
— Малкият плъх се държеше така и вчера, когато се запознахме — кимна Джак. — Не знам какъв му е проблемът, но според мен е малко смахнат…
— Присмял се хърбел на щърбел — ухили се Вини.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 21 март 1996 год. 9:30 ч. Ню Йорк
— Господин Лагънторп, чувате ли ме? — подвикна доктор Дойл. Доналд Лагънторп беше тридесет и
