му неусетно се изправи Калвин и впери поглед в очевидно болния орган. Джак го разряза на две, като пеперуда, с едно единствено рязко и точно движение.
— Масивна бронхопневмония и тъканна некроза в начален стадий — басово обяви Калвин. — Съвсем като при Нодълман…
— Не съм много убеден в това — промърмори Джак. — Патологията действително е идентична, но тук се наблюдава значително по-слаба консолидация. Обърнете внимание на тези нодални възли… Не ви ли приличат на грануломи в начална фаза на казетация9?
Клинт слушаше патологичната терминология с видимо равнодушие. Нито се интересуваше от нея, нито я разбираше. Някои специфични термини му бяха познати от студентските години, но отдавна беше забравил точното им значение.
— Има ли признаци на чума? — попита той.
— В изобилие — кимна Калвин. — Но нека видим черния дроб и далака…
Джак внимателно извади посочените органи от легена и ги разряза — отново на две, по същия начин, по който беше обработил и белия дроб. Действията му очевидно събудиха любопитството на всички в залата, тъй като дори Лори заряза масата си и пристъпи насам.
— Ясно наличие на некроза — обяви той. — Случаят е не по-малко вирулентен от този на Нодълман и останалите…
— За мен това е чума — обяви с въздишка Калвин.
— Защо тогава имаме негативен резултат от флуоресцентните проби? — вдигна глава Джак. — Това е един твърде многозначителен факт, особено ако го свържем със състоянието на белите дробове…
— А какво по-точно е то? — обади се Лори.
Джак отмести черния дроб и далака и придърпа пред себе си разтворения като пеперуда орган. После с няколко думи повтори първоначалните си заключения.
— Разбирам какво искаш да кажеш — кимна Лори. — Случаят е различен от този на Нодълман. Неговите бели дробове бяха значително по-консолидирани, в смисъл загуба на еластичност, докато това тук ми прилича на изключително агресивна скоротечна туберкулоза…
— Няма начин — поклати глава Калвин. — Това не може да бъде туберкулоза.
— Мисля, че Лори не твърди подобно нещо — подхвърли Джак.
— Така е — кимна младата жена. — Прибягнах до термина само за да оприлича на нещо засегнатите зони…
— Според мен това е чума — тръсна глава Калвин. — Ако не бяха предишните случаи, при това в същата болница, едва ли щях да съм толкова категоричен, но… Лабораторните им анализи очевидно са погрешни.
— Аз пък мисля, че не е чума — бавно и отчетливо промълви Джак. — Но нека видим какво ще каже нашата лаборатория…
— Сигурен ли си? — присви очи Калвин. — Ако искаш, можем да се обзаложим на оная десетачка… Но този път двойно или нищо!
— Не съм напълно сигурен, но приемам — усмихна се Джак. — Виждам, че в противен случай ще си изгубите съня…
— Приключихме ли? — обади се Клинт. — Искам да зная дали мога да си вървя…
— В общи линии да — кимна Джак. — Остава ми само да взема проби от лимфните възли и да ги изпратя в лабораторията. Можете да си тръгвате, няма да пропуснете нищо важно.
— Ще ви придружа — рече Калвин и двамата се насочиха към изхода.
Лори остана край масата, очите й бяха насочени към трупа.
— За какво става въпрос, след като мислиш, че не е чума? — тихо попита тя.
— Срам ме е да ти кажа — промормори Джак.
— Хайде де! Няма да го споделя с никого!
Джак погледна към Вини. Санитарят вдигна ръце.
— Гроб съм! — обяви той.
— Е, хубаво… — кимна с глава патологът. — Принуден съм да се върна към първоначалните си съмнения, породили се след аутопсията на Нодълман… Давам си ясна сметка, че стъпвам на тънък лед, но… Ако не е чума, трябва да е инфекциозна болест, която максимално се доближава до нея… Съдейки по клиничните и патологични симптоми, не мога да се сетя за нищо друго, освен за туларемия10…
Лори се изсмя.
— Туларемия при 28-годишна родилка в Манхатън?! — попита тя. — Това би било уникален случай, почти като вчерашната ти диагноза за чума! Но може пък да се окаже, че горката жена е имала навика да ходи на лов за зайци през уикенда!…
— Знам как звучи всичко това — усмихна се притеснено Джак. — Но съм длъжен да направя подобно предположение, тъй като чумният тест е бил отрицателен, а патологията ме тласка именно натам…
— Готова съм да заложа четвърт долар срещу предположението ти! — отсече Лори.
— Много ще се охарчиш! — засмя се Джак. — Добре, приемам…
Младата жена се върна при масата си, а Джак и Вини отново насочиха вниманието си към Сюзън Хард. Санитарят вършеше работата си умело и без много шум, а Джак взе тъканните проби от лимфните възли, които възнамеряваше да изпрати в лабораторията. Натика ги в специално обозначените пластмасови торбички, след което се залови да помага на Вини при затварянето на тялото.
Излезе от залата за аутопсии, внимателно се освободи от предпазните доспехи и включи в контакта акумулаторната батерия, която захранваше вентилаторите на скафандъра. После взе асансьора за третия етаж и се насочи към кабинета на Агнес Фин. Завари я наведена над микроскопа.
— Току-що приключих поредния случай с подозрение за чума — информира я той. — Пробите ще пристигнат всеки момент, но имам един проблем… Лабораторията в „Манхатън Дженерал“ твърди, че флуоресцентните проби са дали отрицателен резултат. Аз ще ги повторя, разбира се, но преди това бих искал да изключиш всякакви съмнения за туларемия… Колкото по-бързо, толкова по-добре!
— Не е толкова лесно — поклати глава Фин. — Вероятно знаеш, че вирусът Francisella tularensis е изключително опасен и при проникване във въздуха със сигурност ще зарази всичките ми лаборанти. Съществува флуоресцентен тест и за туларемия, но ние не разполагаме с него…
— Тогава как си правите заключенията? — вдигна вежди Джак.
— Изпращаме пробите на специална микробиологична лаборатория извън този институт — поясни Агнес. — Там са свикнали да работят с високозаразни продукти и разполагат със съответното оборудване…
— Можеш ли да изпратиш моите проби веднага?
— Да — кимна жената. — В момента, в който ги получим тук, ще ги изпратя по специален куриер. После ще позвъня на колегите и ще ги помоля за максимална бързина. Надявам се, че до двадесет и четири часа ще имаме резултатите.
— Отлично — кимна Джак. — Очаквам ги с нетърпение, защото съм заложил на тях цели десет долара и двадесет и пет цента!
Агнес му хвърли един поглед, изпълнен с недоумение. Джак понечи да й обясни за какво става въпрос, но после се отказа. Вероятно щеше да й прозвучи съвсем като смахнат. Обърна се и затича нагоре по стълбите към собствения си кабинет.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 21 март 1996 год. 10:45 ч. Ню Йорк
— Започва да ми харесва — кимна Терез и се отдръпна от чертожната дъска на Колийн. Беше разгледала няколко от идеите на екипа, запознат едва тази сутрин с това, което й беше хрумнало снощи.
— Най-хубавото на тази концепция е хармонията й с Хипократовата клетва — каза Колийн. — Особено когато се подчертава, че не върши зло никому…
— Не знам защо не сме се сетили по-рано — въздъхна Терез. — Толкова е естествена! Срамота, че започнахме да мислим в тази посока едва когато чухме за гадната чумна епидемия! Между другото, как се
