осемгодишен инженер в областта на петролодобива, беше от афроамерикански произход и страдаше от астма. Някъде около три през нощта се събудил поради затруднено дишане. Официално предписаните лекарства не подействали и инженер Лагънторп решил да потърси помощ в спешното отделение на „Манхатън Дженерал“, където пристигнал към четири. В пет без четвърт, уверил се, че пристъпът не се влияе от обичайните в подобни случаи медикаменти, дежурният екип беше позвънил на доктор Дойл.
Клепачите на Доналд потрепнаха и се отвориха. Той не спеше, а просто се опитваше да събере малко сили, защото този път болестта не само го изтощи със силния си пристъп, но и го уплаши здравата. Невъзможността да вкара в дробовете си малко кислород беше едно ужасно преживяване.
— Как сте? — попита доктор Дойл. — Зная какво сте преживял и предполагам, че сте много уморен… — Доктор Дойл беше от онези все по-рядко срещащи се лекари, които влизаха в положението на пациентите си и искрено им съчувстваха.
Доналд кимна с глава, за да покаже, че се чувства добре. На лицето му имаше кислородна маска, която затрудняваше говора.
— Искам да останете в болницата за няколко дни — продължи доктор Дойл. — Кризата ви е доста тежка…
Доналд отново кимна. Това последното нямаше нужда да му го казват.
— За известно време ще останете на системи, тъй като имате нужда от стероиди — добави докторът.
Доналд отмести кислородната маска от лицето си.
— Не може ли тези стероиди да ги вземам у дома? — попита той. Изпитваше искрено чувство на благодарност към болничния персонал, който му беше помогнал точно когато имаше належаща нужда от помощ, но сега, когато дишането му се беше нормализирало, все пак предпочиташе да се прибере у дома. Там поне можеше да свърши някаква работа. Както винаги, астматичният пристъп го завари в най- неподходящия момент. Следващата седмица трябваше да отлети за Тексас, където го чакаше тежка и продължителна работа.
— Зная, че не ви се стои в болницата — рече доктор Дойл. — На ваше място и аз бих се чувствал така. Но при създалите се обстоятелства мисля, че това е наложително. Ще ви изпишем при първия подходящ момент. Трябва да продължим с венозната администрация на стероидите, но не е само това. Според мен имате нужда от чист, омекотен и влажен въздух, който в домашни условия едва ли ще можете да дишате. Тук ще ви осигурим такъв въздух, а междувременно аз ще изследвам пиковите стойности на респираторния процес. Вече ви обясних, че той все още е далеч от нормалното…
— Колко дни ще отнеме всичко това? — попита Доналд.
— Два, най-много три — отвърна доктор Дойл.
— Защото трябва да се връщам в Тексас…
— Така ли? — изгледа го внимателно доктор Дойл. — А кога за последен път бяхте там?
— Миналата седмица.
— Хм… Случайно да сте бил изложен на някакви ненормални явления?
— Не, ако не броим тексаско-мексиканската кухня — отвърна със слаба усмивка Доналд.
— Да сте се сдобил с някое ново домашно животинче? — попита доктор Дойл. Лечението на болните от астма беше тясно свързано с познаването на всички фактори, които могат да предизвикат пристъпите. Повечето от тях бяха на алергична основа.
— Приятелката ми си взе ново коте — отвърна Доналд. — При последното ми посещение в дома й изпитах лек сърбеж, който бързо изчезна…
— Кога беше това?
— Снощи — призна с въздишка Доналд. — Прибрах се у дома малко след единадесет и се чувствах отлично. Нямах никакви проблеми със заспиването…
— Ще трябва да хвърлим едно око на това коте — промърмори доктор Дойл. — Но продължавам да твърдя, че трябва да останете в болницата. Какво ще кажете?
— Вие сте лекарят — неохотно отвърна Доналд.
— Много добре. Благодаря ви…
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 21 март 1996 год. 9:45 часа
— Господи! — гневно промърмори Джак. Беше готов да започне аутопсията на Сюзън Хард, но се дразнеше от присъствието на Клинт Ейбълард, който буквално му се беше залепил за задника и нервно пристъпваше от крак на крак.
— Клинт, защо не застанете от другата страна на масата? — не издържа той. — Така ще виждате много по-добре и няма да ми пречите.
Ейбълард мълчаливо се подчини, изправи се на посоченото място и сключи ръце зад гърба си.
— Много добре — промърмори все така недоволно Джак. Никак не му се искаше да работи в присъствието на тоя намусен тип, но нямаше друг избор. — Моля ви да не мърдате…
— Тъжно е да се гледа млада жена в подобно положение — внезапно рече Клинт.
Джак изненадано вдигна глава. Не беше очаквал подобна забележка от човек като Ейбълард. Беше прекалено човешка за сух бюрократ като него…
— На колко години е? — попита Клинт.
— Двадесет и осем — обади се откъм дългата страна на масата Вини.
— От гърба й личи, че не е имала лек живот…
— Претърпяла е няколко операции на гръбначния стълб — поясни Джак.
— Трагедията е двойна, защото след себе си е оставила сираче — кимна Клинт.
— То е второто й дете — отново се обади Вини.
— Предполагам, че не бива да забравяме и съпруга й — въздъхна Клинт. — Сигурно е преживял огромен шок от загубата на жена си…
Джак усети как по гърба му протича тръпка, силна като електрически ток. С мъка потисна внезапното желание да се протегне през масата и да сграбчи кльощавия Ейбълард за гушата. Рязко се обърна и тръгна към помещението с умивалниците. Вини изненадано подвикна подире му, но той продължи без да се обръща. Надвеси се над един от умивалниците и направи опит да се успокои. Даваше си сметка, че гневът по отношение на Ейбълард е неадекватна, дори детинска реакция, но от това съвсем не му стана по-леко. Просто не издържаше, когато невежи типове като Ейбълард започнат да сипят клишета!
— Какъв ти е проблемът, докторе? — надникна в умивалнята Вини.
— Ей сега се връщам — успокоително отвърна Джак.
Вини изчезна, вратата след него остана открехната.
Джак наплиска лицето си и смени хирургическите ръкавици. После бавно се върна при масата за аутопсии.
— Време е за началото на този спектакъл — обяви той.
— Направих външен оглед на тялото — обади се Клинт Ейбълард. — Не успях да забележа нищо, което да наподобява ухапвания от насекоми…
Джак предпочете да замълчи. Нямаше смисъл да изнася лекции на този човек. Проговори едва когато приключи с външния оглед.
— Няма следи от гангрена или пурпура, не забелязах и следи от ухапвания — вдигна глава той. — В замяна на това съм почти сигурен, че отново ще се натъкнем на подути и възпалени лимфни възли в областта на шията и тила…
— Един от симптомите на чумата, нали? — кимна Клинт.
Джак не отговори. Взе скалпела от протегнатата ръка на Вини и направи първия, характерен за всяка аутопсия Т-образен срез. Хладната жестокост на този акт накара Клинт да потръпне и да отстъпи крачка назад.
Джак работеше бързо, но с безкрайно внимание. Даваше си ясна сметка, че колкото по-малко пипа вътрешните органи, толкова по-добре. Всяка непредпазлива манипулация увеличаваше риска от заразяването на въздуха с аерозолни микроби.
Отдели органите и ги извади от гръдната кухина. После насочи вниманието си към белия дроб. Зад гърба
