— Разбира се — кимна Джак. — Но появата на чума е необичайно явление, което изисква и необичайни ответни реакции. Освен това ме глождеше любопитството…
— Глождело го любопитството! — прогърмя Бингъм, изгубил контрол върху нервите си. — От години не съм чувал по-глупаво оправдание за толкова тежко нарушение на вътрешния ред в този институт!
— Има и още нещо — призна си с въздишка Джак. — „Манхатън Дженерал“ е част от веригата болнични заведения на „АмериКеър“. Именно по тази причина ми се прииска да ида на място и да ги попритисна… Просто не си падам по корпорации от сорта на „АмериКеър“…
— Какво имаш против тях, за Бога? — учудено го изгледа Бингъм.
— Лично отношение — отвърна Джак.
— Би ли ми го разяснил?
— Предпочитам да не навлизаме в тази тема — въздъхна Джак. — Това е една дълга история…
— Твоя воля! — ядосано го изгледа директорът. — Но аз нямам намерение да толерирам подобно поведение! Какво значи да се появиш в определена болница, да размахаш значката си на медицински следовател и да търсиш някаква шантава лична вендета? Нима не знаеш, че на това му се вика злоупотреба със служебно положение?
— Аз не виждам нещата в тази светлина — поклати глава Джак. — Мисля, че в рамките на нашите правомощия влиза всичко, което поставя под заплаха здравеопазването като цяло. А опасността от чумна епидемия положително попада в тази категория…
— Така е — кимна Бингъм. — Но ти бързаш да биеш тревога направо пред Главния комисар по здравеопазването. Тя от своя страна е алармирала Градския съвет по здравеопазването, който веднага е изпратил в болницата главния епидемиолог. Каква е била твоята работа там? Защо си им създал неприятности?
— Какви неприятности по-точно? — пожела да се осведоми Джак.
— Вдигнал си кръвното не само на болничния администратор, но и на главния епидемиолог! — изрева Бингъм. — При това до такава степен, че и двамата са подали официални оплаквания! Президентът на болницата се е оплакал на кмета, а главният епидемиолог — на Главния комисар по здравеопазването! А споменатите държавни служители, които за твое сведение ми се падат началници, побързаха да изразят дълбокото си недоволство пред мен!
— Исках да бъда полезен, нищо повече — отвърна с престорена невинност Джак.
— Направи ми услуга и не искай подобни неща! — отсече Бингъм. — Настоявам да си седиш на задника и да се занимаваш с това, за което ти плащат. От Калвин научих, че имаш цял куп патологични заключения на главата си!
— Това ли е всичко? — попита Джак, след като изчака няколко секунди в мълчание.
— Засега — кимна Бингъм.
Младият патолог стана и тръгна към вратата.
— О, и още нещо — обади се зад гърба му директорът. — Не забравяй, че все още си на изпитателен срок…
— Ще се опитам да го запомня — кимна Джак, затвори вратата зад гърба си и прекоси канцеларията на госпожа Санфорд.
Спря пред вратата на заместник-директора, която беше открехната. Самият Калвин беше вътре, наведен над малък микроскоп.
— Извинете — подвикна той. — Разбрах, че сте ме търсил…
Калвин се изправи, хвърли му един изпълнен с неприязън поглед и изръмжа:
— Беше ли при директора?
— Оттам идвам — кимна Джак. — Трябва да призная, че се чувствам поласкан от вниманието на началниците…
— Я не се прави на умник! — троснато рече Калвин. — Какво ти каза доктор Бингъм?
Джак му предаде разговора си с директора като не пропусна и последната му забележка за изпитателния срок.
— Точно и ясно! — кимна с одобрение Калвин. — Към това бих добавил, че ако не си вземеш бележка, скоро ще се наложи да си търсиш нова работа!
— Междувременно имам една молба — рече Джак.
— Каква молба?
— Дължите ми десет долара и бих искал да си ги получа.
Калвин смаяно го изгледа. Очевидно се удивляваше на нахалството му. В крайна сметка извъртя туловището си върху стола, измъкна портфейла от задния си джоб и му подаде банкнота от десет долара.
— Надявам се, че ще имам случай да си ги върна — изръмжа той.
— С удоволствие — ухили се Джак, прибра банкнотата в джоба си и взе асансьора за петия етаж. В кабинета си завари Лори, седнала странично върху бюрото на Чет. В очите и на двамата се четеше загриженост.
— Какво стана? — попита Чет.
— Как какво? — отвърна с въпрос Джак и се обърна странично, за да се промъкне до стола си.
— Още ли си на работа тук?
— Май, че да — промърмори Джак и започна да преглежда новопристигналите рапорти.
— Няма да е зле да внимаваш — рече Лори, слезе от бюрото на Чет и тръгна към вратата. — По време на изпитателния срок могат да те уволнят когато пожелаят…
— Бингъм вече ми го напомни — направи физиономия Джак.
Лори се спря на прага, поколеба се за момент, после рече:
— Мен също щяха да ме уволнят по време на изпитателния срок…
— Така ли? — вдигна глава Джак.
— Ставаше въпрос за онези случаи на свръхдоза наркотици, за които ти споменах сутринта… Имах лошия шанс да изразя мнение, противоположно на мнението на Бингъм…
— Това е част от дългата история, за което също спомена, така ли? — пожела да узнае Джак.
— Точно така — кимна младата жена, вдигна ръка и доближи палеца до показалеца си: — Бях на ей толкова от уволнението… Допуснах грешката да не приема сериозно заплахите на Бингъм. Не бих искала и ти да повториш грешката ми…
Чет едва изчака Лори да излезе и поиска да чуе дума по дума разговора на Джак с директора. Джак му го предаде, като не пропусна оплакванията на кмета и главния комисар по здравеопазването.
— Лично от теб ли са се оплакали? — попита Чет.
— Вероятно — кимна Джак. — Ето как се отплащат за самарянството ми…
— Но какво точно си направил, за Бога? — изгледа го колегата му.
— Бях дипломат, както винаги — отвърна Джак. — Задавах въпроси и правех предложения…
— Ти си луд! — въздъхна Чет. — За какво всъщност опря до уволнение? Какво искаш да докажеш?
— Нищо — сви рамене Джак.
— Не те разбирам…
— Май никой не ме разбира — въздъхна с престорена покруса Джак.
— Всичко, което зная за теб, се изчерпва с факта, че някога си бил офталмолог, а в момента живееш в Харлем и играеш уличен баскетбол — направи кратко резюме Чет. — С какво друго се занимаваш?
— Горе-долу с нищо друго — сви рамене Джак. — Ако не броим работата ми тук, разбира се…
— А как се развличаш? — попита Чет. — В смисъл, имаш ли социални контакти? Например приятелка, ако ми позволиш подобен въпрос…
— Не съвсем — поклати глава Джак.
— Да не би да си педераст?
— Не съм. Просто от известно време насам ми липсва желание…
— Ясно — кимна Чет. — Сега разбирам защо се държиш толкова шантаво. И искам да вземеш съответните мерки. Довечера ние с теб ще отидем да похапнем някъде, може и да пийнем по едно-две… В моя квартал има една много приятна кръчма. Ще си поговорим на спокойствие…
— Никога не говоря за себе си — предупреди го Джак.
