— Не — поклати глава Глейдис. — Такива неща не документираме. Но мога да ви извадя разпечатка за всичко, което е било доставено на етажа.
— Добре — кимна Джак. — И това ще ми свърши някаква работа.
— Списъкът ще бъде дълъг — предупреди го Глейдис, докато включваше компютъра. — Кое от отделенията ви интересува? Мога да ви дам доставките за акушеро-гинекологическото и вътрешното отделение както заедно, така и поотделно.
— Вътрешното е достатъчно — отвърна Джак.
Глейдис кимна, натисна няколко клавиша и принтерът се включи. Няколко минути по-късно му подаде внушителна купчина напечатани листове. Джак ги пое и започна да ги прелиства. Списъкът наистина беше дълъг и в душата му неволно се промъкна уважение към компетентния начин, по който се управляваше това огромно болнично заведение.
Малко след това напусна снабдяването и слезе един етаж по-долу. Тук беше разположена централната клинична лаборатория. Не беше в състояние да определи дали си е изяснил нещо, но продължаваше да упорства. Беше убеден, че някъде тук се крие отговорът на загадката, но той просто не може да го открие…
Закрачи между дългите редици лабораторни маси. Никой не му обръщаше внимание. Беше странно, че толкова много и толкова скъпа техника е оставена на произвола на съдбата, без жива душа наоколо. Неволно си спомни за собствения си институт и заповедта на директора за 20-процентно съкращение на личния състав.
Откри Нанси Уигънс приведена над някакви бактериални проби.
— Здрасти — поздрави я той. — Помните ли ме?
Нанси го стрелна с поглед, после отново насочи вниманието си към плоските стъкълца.
— Разбира се — промърмори тя.
— Поставили сте отлична диагноза на втория чумен случай — похвали я Джак.
— Беше по-лесно, защото подозирахме чума — отвърна Нанси. — Но при третия се изложихме…
— Точно за него искам да ви попитам… Как изглеждаха грам-отрицателните проби?
— Не съм работила по него — отвърна Нанси. — Ако искате, мога да ви свържа с колежката Бет Холдърнес, която извърши тестовете.
— Ще ви бъда благодарен — кимна Джак.
Нанси слезе от високо столче и изчезна, а Джак се възползва от възможността да огледа по-отблизо микробиологическия сектор. Впечатленията му бяха отлични. В повечето микробиологически лаборатории цари безпорядък, който никой не е в състояние да отстрани. Но тук всичко беше подредено и блестящо от чистота. Ръководството явно действаше професионално и с твърда ръка.
— Здравейте, аз съм Бет.
Джак се обърна и се озова лице в лице с приятна и усмихната жена, която едва ли имаше тридесет. От цялата й фигура се излъчваше заразителна добронамереност. Прическата й беше доста странна — косата стърчеше перпендикулярно на кожата, сякаш беше наелектризирана. Но общото впечатление беше много добро.
Джак се представи и бързо усети как младата жена го очарова със своето приятелско и непринудено държане. Никога не беше срещал толкова лесна за контакт жена.
— Предполагам, че не сте дошъл тук да зяпате — рече Бет. — Разбрах, че се интересувате от грам- отрицателните проби на Сюзън Хард. Елате, вече съм ги приготвила…
— Хвана го за ръкава и буквално го повлече към работното си място. Стъклените плочки с пробите на Хард бяха акуратно подредени под окуляра на включения микроскоп.
— Настанете се ей тук — рече момичето и го накара да седне на столчето. — Как е? Ако искате, мога да регулирам височината…
— Перфектно — отвърна Джак и се наведе над микроскопа. Изчака очите му да се нагодят и ги видя — многобройни бактерии с ръждив цвят.
— Обърнете внимание на микробната плеоморфия11 — обади се мъжки глас до него.
Джак вдигна глава. До масата, само на сантиметри от лакътя му, се беше изправил Ричард, старшият лаборант.
— Нямах намерение да ви досаждам — промърмори извинително Джак.
— Не ни досаждате — усмихна се Ричард. — Лично аз се интересувам от вашето мнение, тъй като все още нямаме окончателна диагноза по случая. Посявката не даде резултат, а може би знаете, че и чумните тестове бяха отрицателни…
— Чух това — кимна Джак и отново се приведе над микроскопа. — Но моето мнение едва ли ще е решително, тъй като вие имате далеч по-голям опит…
— Виждате изразената плеоморфия, нали?
— Май да — кимна Джак. — Тези бацили са доста малки. Част от тях имат сферична форма, но това може би се дължи на факта, че ги наблюдавам в крайната фаза…
— Не, такава е оригиналната им форма — отвърна Ричард. — Плеоморфията им е доста по-силно изразена, отколкото при чумния бацил. По тази причина ние с Бет изразихме съмнение, че става въпрос за чума. Станахме напълно сигурни едва след негативния флуоресцентен тест…
— Тогава за какво според вас става въпрос? — вдигна глава Джак.
— Честно казано, не знам — призна със смутена усмивка Ричард.
— Вашето мнение? — извърна се патологът към Бет. — Ще рискувате ли с някакво становище?
— Не — поклати глава младата жена и дипломатично добави: — Особено след като Ричард не изразява такова…
— Защо не рискувате поне с предположение? — изгледа ги последователно Джак.
— Аз няма да го сторя — поклати глава Ричард. — Започна ли да правя предположения, винаги бъркам…
— Но за чумата не сбъркахте — напомни му Джак.
— Чист късмет, нищо повече — отвърна лаборантът и лицето му леко поруменя.
— Какво става тук? — прозвуча един раздразнен глас зад гърба им.
Джак извърна глава и видя лицето на началника на лабораторията Мартин Шевю да наднича зад рамото на Бет. Разтворил широко нозе и поставил ръце на кръста си, той изглеждаше наистина разгневен. Тънките му мустачки нервно потрепваха. На крачка зад него се бяха изправили доктор Мери Цимърман и Чарлс Кели.
Джак стана от масата, а лаборантите отстъпиха встрани. В помещението се възцари напрегната тишина.
— Вие официално ли сте тук? — все така гневно попита Шевю. — И ако е така, защо не дойдохте в кабинета ми, а се промъквате тук като крадец? В тази болница има извънредно положение, център на което е моята лаборатория! Затова няма да търпя никаква външна намеса в работата си!
— По-спокойно — едва успя да промълви Джак. Не беше очаквал гневния изблик на Шевю, особено след подчертано любезното му поведение предишния ден.
— Не ми предлагайте успокоение, а кажете какво по дяволите търсите тук! — сопнато отвърна Шевю.
— Върша си работата — изпъна рамене Джак. — А тя включва пълно разследване на смъртта на Катрин Мюлер и Сюзън Хард! И не се промъквам като крадец, а просто исках да бъда дискретен…
— Какво конкретно търсите в моята лаборатория? — остро попита Мартин Шевю.
— Направих малка проверка на грам-отрицателни бацили, подпомогнат по най-добрия начин от изключително компетентните ви лаборанти — отвърна Джак.
— Служебните ви задължения включват единствено констатирането на смъртта и начина, по който е настъпила тя — пристъпи напред доктор Цимърман. — А това вече сте го свършил!
— Не съвсем — поклати глава Джак. — Нямаме окончателна диагноза по случая Сюзън Хард. — Очите му твърдо издържаха втренчения поглед на отговорничката по инфекциозните болести. Днес тя беше без предпазна маска и той получи възможност да огледа на воля твърдата линия на брадичката и тънките й
