— Имаш малка раничка над челюстта — обяви тя.
— Това не ме учудва — промърмори Джак и й показа счупения зъб.
— Но защо те пребиха? — вдигна вежди тя. — На герой ли си се правил?
— Напротив — въздъхна той. — Бях толкова уплашен, че направо се парализирах. Пребиха ме по поръчка. Нещо като предупреждение да стоя по-далеч от „Манхатън Дженерал“…
— Какви ги дрънкаш, за Бога? — втренчи се в него тя.
Джак й разказа епизодите, които пропусна да съобщи на полицията. После обясни защо е предпочел да си замълчи.
— Нещата стават доста сериозни — промълви тя. — Какво възнамеряваш да правиш?
— Честно казано, още не съм мислил по този въпрос — отвърна с въздишка той.
— Първо трябва да те закараме в „Бърза помощ“ — отсече решително тя.
— Стига де, нищо ми няма — възрази Джак. — Малко ми е подуто ченето и това е всичко…
— Бил си в безсъзнание — напомни му Терез. — Трябва да те прегледат. Не е нужно да си доктор, за да знаеш това…
Джак отвори уста да протестира, после изведнъж замълча. Беше права. Наистина трябва да го прегледат. Всяка тежка контузия в главата е в състояние да предизвика вътрешен кръвоизлив. А това означава, че трябва да бъде прегледан от невролог.
Вдигна якето си от пода и последва Терез надолу по стълбите. Наложи се да вървят пеша чак до авеню Калъмбъс, преди да хванат такси.
— Къде предпочиташ да отидем? — попита тя, след като се настаниха в купето.
— Където и да е, само да не е „Дженерал“ — отвърна с усмивка Джак. — Дай да опитаме в Колумбийско-презвитерианската болница…
— Много добре — кимна младата жена, даде съответните инструкции на шофьора и се отпусна назад.
— Много ти благодаря, че дойде — тихо промълви Джак. — Не беше длъжна да го сториш, нито пък аз съм го очаквал от теб… Трогнат съм…
— Ти би сторил същото за мен — отвърна тя.
Дали? — запита се Джак и леко въздъхна. Отминаващият ден беше толкова объркан!
Посещението в „Бърза помощ“ премина без инциденти. Наложи се да почакат, тъй като тук предимство имаха жертвите на автомобилни катастрофи, на наранявания с нож и на инфарктите. Но все пак го прегледаха. Терез настоя да остане с него през цялото време, включително и в кабинета за прегледи.
Когато дежурният лекар научи, че Джак е медицински следовател, той категорично настоя за преглед от невролог. В кабинета се появи млад практикант, който прие задачата си с изключително внимание. Заключението му след продължителния преглед беше категорично: няма признаци за вътрешни увреждания и не се налага дори рентген. Но ако Джак настоява, той е готов да му направи снимките веднага. Джак отказа.
— Препоръчвам ви тази нощ да останете под наблюдение — заключи неврологът, после се извърна към Терез и добави: — Госпожо Степълтън, искам да го будите на определени интервали и да следите реакциите му. Не пропускайте да проверявате състоянието на зениците, чиято големина трябва да е такава, каквато е сега… Окей?
— Окей — кимна Терез.
Чак когато се озоваха на тротоара пред болницата Джак я закачи за невъзмутимия начин, по който бе приела обръщението „госпожа Степълтън“.
— Не исках да обърквам човека — кратко поясни Терез. — Но ще изпълня препоръките му докрай, което означава, че идваш с мен у дома!
— Терез!
— Изобщо не искам да те слушам! — вдигна ръка тя. — Чу какво каза докторът, нали? Дори през ум не ми минава да те пусна обратно в онази дупка!
Главата му пулсираше, челюстта го болеше, коремните мускули бяха възпалени и свити на топка. Всичко това се оказа предостатъчно, за да прогони всякакви желания за спор от душата му.
— Окей — въздъхна той. — Но това вече надхвърля нормалното за всеки човек чувство за състрадание, нали?
Докато асансьорът ги изкачваше към върха на елегантния небостъргач, в душата му се промъкна дълбоко чувство на благодарност. От години никой не бе проявявал загриженост към него. Едновременно с това си даде сметка, че преценката му за тази жена е била твърде далеч от действителността.
— Дано ти хареса гостната ми — промърмори тя, докато крачеха по дебелия килим на коридора. — Родителите ми са толкова влюбени в нея, че когато ми дойдат на гости, забравят да си тръгнат…
Апартаментът й се оказа съвършен, сякаш излязъл от архитектурно списание. Джак беше поразен от уюта, който властваше тук. Дори списанията върху масичката за кафе бяха подредени така, сякаш са взети направо от корицата на „Архитектурен справочник“.
В гостната цареше изключително приятна хармония. Едрите цветя върху пердетата и кувертюрата на леглото бяха в тон с шарките на килима и Джак се пошегува, че вероятно ще му бъде трудно да намери леглото.
Терез му подаде шишенце аспирин и го остави да вземе душ. Когато излезе от банята, на стола до вратата го чакаше дебела хавлия на райета. Той я облече и надникна през открехнатата врата на хола. Терез седеше на дивана с някакво списание в ръце.
— Няма ли да си лягаш?
— Първо искам да се уверя, че си добре — отвърна тя и приближи лице към неговото: — Зениците ти ми изглеждат нормални…
— И на мен също — засмя се той. — Май наистина приемаш сериозно препоръките на онзи доктор…
— Не е зле и ти да сториш същото — тръсна глава тя. — Така или иначе бъди готов да те събудя…
— Май ще е по-добре да не споря — въздъхна Джак.
— Как се чувстваш в общи линии? — попита тя.
— Физически или психически? — усмихна се той.
— Психически — уточни тя. — За физическото ти състояние вече имам някаква представа…
— Честно казано, този инцидент здравата ме раздруса — стана сериозен той. — Зная достатъчно за подобни банди, за да се страхувам от тях…
— Затова те накарах да извикаш полицията — кимна Терез.
— Нещата не са ти ясни — поклати глава той. — На практика полицията изобщо не може да ми помогне… По тази причина не си направих труда да им съобщя нито имената на нападателите, нито вероятното име на самата банда… Няма да спечеля нищо, дори и да ги хванат… Бързо ще ги пуснат на свобода и тогава вече положително ще имам сериозни проблеми…
— В такъв случай какво възнамеряваш да правиш? — вдигна вежди тя.
— Предполагам, че ще се държа максимално далеч от „Дженерал“ — въздъхна Джак. — По този начин всички ще бъдат доволни, включително шефът… Мога да си върша работата и без да ходя там.
— Дано да е така — рече Терез. — Опасявах се, че ще приемеш това предупреждение като предизвикателство и пак ще се правиш на герой…
— Вече го каза… — промърмори Джак. — Но не се притеснявай, аз изобщо не съм герой…
— Ами велосипедните ти маратони из града? — побърза да го притисне Терез. — А нощните ти разходки из парка, а любимият ти квартал? Ето това ме притеснява… Не зная дали просто си нехаен към опасностите, или нарочно ги търсиш… Хайде, кажи кое от двете…
Джак се взря в бледосините й очи. Тази жена му задаваше въпроси, отговорите на които той беше избягвал старателно и напълно умишлено. Тези отговори бяха прекалено лични и засягаха само него… Не и в този случай, рече си със скрита въздишка той. Не и след неочакваната загриженост, която стопли сърцето му.
— Предполагам, че нарочно ги търся — тихо промълви той.
— Мога ли да попитам защо?
— Вероятно защото ми е все едно какво може да ми се случи… Имаше моменти, в които дори съм мислил
