Слезе на първия етаж и надникна в офиса на Джанис. Беше любопитен да научи защо Бингъм е решил да аутопсира случая на инфлуенца, но Джанис си беше тръгнала. Изпусна една въздишка на разочарование и се спусна в моргата, където го чакаше изолационният костюм.
Няколко минути по-късно вече беше в залата за аутопсии. Видя единствената ангажирана маса и без колебание се насочи натам. Бингъм се беше изправил вдясно от пациента, Калвин — вляво. Над главата се беше надвесил Вини. Аутопсията беше към края си.
— Не е ли чудесно? — забеляза го Бингъм. — Тъкмо се чудим какво да правим и хоп — към нас се присъединява най-големият експерт по инфекциозни болести!
— Може би той ще ни каже за какво става въпрос — добави предизвикателно Калвин.
— Чух, че било инфлуенца — промърмори Джак.
— Жалко — поклати глава Бингъм. — Трябваше да си тук рано сутринта, когато диагнозата все още беше неизвестна. Тогава щяхме да видим дали наистина имаш нос по отношение на инфекциите… Първоначално предполагахме някаква остра вирусна инфекция, всички началници бяха на крак…
— А кога разбрахте, че става въпрос за инфлуенца? — попита Джак.
— Преди два часа, малко преди да отворим трупа — отвърна Бингъм. — Открихме доста интересни неща. Искаш ли да погледнеш?
— Разбира се — кимна Джак.
— Виж белия дроб — рече шефът и извади органа от легенчето до себе си.
— Господи, целият е на дупки! — изрази учудването си Джак. Следите от вътрешните кръвоизливи си личаха съвсем ясно.
— Плюс миокардит — добави Бингъм, остави дроба на мястото му и вдигна сърцето. — Когато възпалението взема подобни размери, изходът е само един…
— Прилича ми на вирусна инфекция — отбеляза Джак.
— Можеш да се обзаложиш, че е така — кимна Бингъм. — Пациентът е само на двадесет и девет, а първите симптоми са се появили снощи около шест. В четири сутринта вече е бил мъртъв… Това ми напомня за началото на тежката епидемия през петдесет и седма — петдесет и осма, когато още бях практикант…
Вини извъртя очи към тавана. Бингъм беше известен с досадния навик да свързва всичко с миналото си на практикуващ патолог.
— Онзи случай беше абсолютно същият — пневмония, предизвикана от първична инфлуенца — продължи шефът. — И белият дроб изглеждаше точно като този тук. Направихме хистологична проба и останахме смаяни от пораженията. Оттогава насам изпитвам респект към някои форми на инфлуенцата…
— Този случай ме тревожи — изръмжа Джак. — Особено в светлината на предишните инфекции, на които се натъкнахме…
— Не започвай пак! — предупредително го изгледа Бингъм. — Тук не става въпрос за редки заболявания като чумата или туларемията. Сега е сезонът на грипа. Пневмонията вследствие на инфлуенца наистина се среща рядко, но все пак се среща, нали? Миналият месец имахме такъв случай…
Джак не можеше да бъде убеден. Пациентът на масата бе починал от смъртоносна инфекция, чийто носител имаше способността да се прехвърля от човек на човек със силата на горски пожар. Единствената му утеха засега беше съобщението от колежката на Лори, според която в „Дженерал“ нямало нови случаи…
— Имате ли нещо против да взема малко отмивки? — попита той.
— Не, разбира се — отвърна Бингъм. — Но внимавай какво ще правиш с тях!
— Ясно е, че ще внимавам…
Джак пренесе белия дроб до близкия умивалник и там, с помощта на Вини, приготви няколко проби чрез поливане на малките бронхи със стерилен физиологичен разтвор. Контейнерите, в които ги пусна, пък бяха стерилизирани с етер.
Въпросът на Бингъм защо са му отмивките го настигна на крачка от вратата.
— Ще помоля Агнес да ги изследва и да определи вторичния тип на вируса — отвърна той.
Бингъм сви рамене и погледна към Калвин.
— Идеята не е лоша — кимна онзи.
Джак качи контейнерите на третия етаж, но Агнес поклати глава:
— Нямаме необходимата апаратура за определянето на вторичния тип — рече тя.
— А къде имат такава?
— В градската референтна лаборатория, или в университета — отвърна Агнес. — Но най-добре ще се справят в Центъра за контрол на инфекциозните болести, където имат специален противогрипен отдел. Ако зависеше от мен, точно там ще изпратя тези отмивки…
Джак я помоли за специалните опаковки, с които се транспортират подобни проби, след което се качи в кабинета си на петия етаж. Набра номератора на ЦКИБ и помоли да го свържат с противогрипния отдел. Насреща се появи жена с приятен глас и се представи: Никол Маркет.
Джак обясни за какво става въпрос. Жената отвърна, че с удоволствие ще извършат процедурата по определяне на вторичния тип на вируса.
— Колко време ще ви отнеме процедурата, ако успея да изпратя пробите още днес? — попита той.
— Няма да стане за утре, ако това имате предвид — отвърна Никол.
— А защо?
— Всъщност, бихме могли — поправи се жената. — Но това зависи от качеството на вашите проби. В смисъл, дали съдържат достатъчно вирусни частици. Имате ли представа дали е така?
— Не — призна Джак. — Но пробите са взети директно от белия дроб на пациент, който е починал от вирусна бронхопневмония. Всички тук се страхуваме, че това може да е началото на тежка епидемия…
— В такъв случай пробите трябва да са добри…
— Ще намеря начин да ви ги пратя още днес — рече Джак, после й продиктува телефоните си и я увери, че може да го търси по всяко време.
— Ще направим каквото можем — отвърна жената. — Но ако вирусната концентрация е ниска, резултатите ще се забавят с няколко седмици.
— Няколко седмици?! — ужаси се Джак. — Но защо?
— Защото ще се наложи да отгледаме вируса. За целта използваме опитни мишки, чиито антитела губят битката най-рано след две седмици. Едва тогава ще сме сигурни, че вирусът е достатъчно жизнен, за да бъде подложен на изследването, което искате. Освен това ще разполагаме с големи количества от него, а това улеснява проследяването на генетичната верига.
— Стискам палци моите проби да са достатъчно жизнени — изпъшка Джак. — Имам и още един въпрос: кой от всички вторични вируси от този клас е най-заразен?
— Труден въпрос — въздъхна Никол. — Това зависи от много странични фактори, най-вече от имунната система на реципиента. Бих казала, че най-заразен би бил някакъв напълно нов щам, или такъв, който не се е появявал от много години насам… Идва ми на ум за онзи вирус, предизвикал първата глобална грипна епидемия през 1918–1919 година. Тогава от него са измрели над двадесет и пет милиона души…
— От коя разновидност е бил той?
— Никой не знае. Щамът е изчезнал веднага след епидемията. Някои специалисти подозират, че става въпрос за вируса на широкомащабния грип по свинете от седемдесет и шеста…
Джак благодари за любезността, увери жената, че ще направи всичко възможно да изпрати пробите още днес, после се свърза с Агнес и я попита как да транспортира пратката. Тя му даде името на спедиционната компания и притеснено добави:
— Трябва да те предупредя, че ще струва цяло състояние. Тарифите им за жестоки, особено когато става въпрос за доставка на същия ден, при това в друг щат. Бингъм никога няма да подпише искането ти…
— Тогава ще платя от джоба си — отсече Джак и набра номера на фирмата.
Отсреща останаха много доволни от молбата му и веднага го свързаха със служител на име Тони Лиджо.
— Няма проблеми — рече Лиджо в момента, в който Джак му обясни за какво става въпрос.
