— Значи ще вземете пробите веднага? — обнадежди се Джак.
— Да, пращам човек.
— Ще ви чакам — усмихна се с облекчение Джак и се приготви да затвори.
— А не се ли интересувате от цената? — спря го навреме Тони Лиджо. — Все пак не става въпрос за пренасяне на някакво пакетче до Куинс… Освен това ме интересува и начинът на плащането.
— С кредитна карта, стига да нямате нищо против — отвърна Джак.
— Разбира се, докторе — рече онзи. — Но ще ми трябва малко време за изчисления…
— Не можете ли да ме ориентирате в най-общи линии?
— Някъде между хиляда и две хиляди долара — отсече Тони.
Джак се сви като от удар, но не възрази. Беше очаквал най-много двеста-триста долара, но не отчете, че става въпрос за полет до Атланта, отиване и връщане. Въздъхна и продиктува номера на кредитната си карта.
Още не беше приключил, когато в канцеларията влезе една от секретарките в административния отдел. Жената остави на бюрото му пакет с лепенките на „Федерал Експрес“ и мълчаливо излезе. Джак остави слушалката и се втренчи в пакета. Изпращаха го от Националната микробиологическа лаборатория, вътре очевидно бяха ДНК-пробите, които бе поръчал вчера.
Взе пакетчето, тикна епруветките с грипните вируси в джоба на халата си и слезе при Агнес.
— Няма да те питам колко струва — въздъхна тя, след като разбра за поръчката.
— Недей — съгласи се унило Джак. — Как да опаковам тези проби?
— Това е наша работа — отвърна Агнес, повика секретарката на отдела и й нареди да осигури подходящи контейнери и етикети. После очите й попаднаха на пакетчето в ръцете му: — Май имаш и още нещо за мен…
Джак кимна с глава и започна да обяснява. Лаборантите в ДНК-отдела трябва да проверят нуклеопротеиновите реакции на тези проби, всяка от които отговаря на четирите тежки инфекциозни болести, на които се беше натъкнал до този момент. Пропусна да каже обаче
— Искам да зная дали реакциите са положителни, или не — заключи той. — Количествените съотношения са без значение.
— Ще се наложи лично да обработя част от тях — рече с въздишка Агнес. — Не смея да ги поверя на никой от лаборантите, особено рикетцията и туларемията…
— Наистина ще ти бъда задължен — усмихна се с благодарност Джак.
— Нали затова съм тук? — топло отвърна жената.
Приключил с неотложните задачи, Джак слезе в приемната и се насочи към машината за кафе. До този момент не бе имал дори секунда за размисъл. Но сега, разбърквайки захарта в чашата си, той изведнъж си даде сметка, че в моргата липсват труповете на онези бездомници, на които се беше натъкнал по време на бягството си от Реджиналд. Това означаваше, че или са все още живи в някоя болница, или си лежат там, в гората…
Понесе кафето си към асансьора. Чет и Лори бяха в залата за аутопсии, следователно канцеларията ще бъде празна, съобрази той.
Но телефонът иззвъня още преди да се наслади на самотата си.
— Много съм ти ядосана! — заяви без всякакви въведения Терез.
— Прекрасно! — отвърна с обичайния си сарказъм Джак. — Сега вече денят ми е пълен!
— Ядосана съм, защото току-що разбрах, че пак са те пребили — настоя Терез, но тонът й значително се смекчи. — Чет току-що съобщил новината на Колийн…
— Това е неговото лично заключение — поясни Джак. — Но истината е, че не са ме пребили…
— Така ли?
— Обясних на Чет, че паднах по време на джогинг…
— Но той е казал на Колийн, че…
— Не са ме пребили, Терез! — рязко я прекъсна Джак. — Толкоз! А сега нека сменим темата…
— Но защо се ядосваш толкова, след като никой не те е нападнал? — учуди се младата жена.
— Защото цяла сутрин съм в стресова ситуация — неохотно призна Джак.
— Разкажи ми, моля те — омекна окончателно тя. — Нали затова са приятелите? Освен това, аз ти продъних ушите с моите проблеми…
— В „Дженерал“ има нов смъртен случай — въздъхна той. Много му се искаше да сподели с Терез и мислите, които го вълнуваха относно смъртта на Бет Холдърнес, но не посмя.
— Ужасно! — възкликна Терез. — Какво му има на това проклето място? За какъв вирус става въпрос този път?
— Инфлуенца — отвърна Джак. — В изключително вирулентна форма, точно от каквато се опасявах…
— Но сега си е грипен сезон — възрази Терез. — Един куп хора са болни!
— Всички така казват — въздъхна Джак.
— Но ти си на друго мнение, така ли?
— Да речем, че съм силно обезпокоен… Главно защото може да се окаже нов, напълно непознат щам. Починалият е млад човек, само на двадесет и девет години. На фона на предишните инциденти в „Дженерал“, този случай наистина ме тревожи.
— А колегите ти споделят ли тази тревога?
— За момента това е само мой проблем — призна Джак.
— Предполагам, че всички ние трябва да се радваме на себеотрицанието ти — подхвърли с лека ирония тя.
— Много мило от твоя страна. Но наистина ще се радвам, ако греша…
— Няма да се откажеш, нали?
— Не и преди да получа някакви твърди доказателства — поклати глава Джак. — Хайде да сменим темата, моля те… Как вървят нещата при теб? Надявам се, че се справяш по-добре от мен…
— Благодаря за вниманието — засмя се Терез. — Мисля, че ще оформим една добра рекламна кампания, главно благодарение на теб… Успях да отложа вътрешната презентация за четвъртък, така че разполагаме с още цели двадесет и четири часа. В момента нещата са под контрол, но в рекламния бизнес всичко се променя за секунди…
— Е, хубаво, желая ти успех — рече Джак с намерението да прекрати разговора.
— Искаш ли да вечеряме заедно? — попита Терез. — Ще ми бъде много приятно. На Медисън има едно страхотно италианско ресторантче…
— Вероятно ще стане — отвърна уклончиво Джак. — Но не зная как ще се развият нещата тук…
— Хайде, Джак! — притисна го тя. — Нали трябва и да се храниш? И двамата имаме нужда от малко отпускане. По гласа ти личи колко си напрегнат, затова настоявам!
— Добре — предаде се с въздишка той. — Но без да протакаме… — Даде си сметка, че в думите й има истина, но наистина не беше в състояние да планира нещата чак до вечерта.
— Прекрасно! — засмя се Терез. — Звънни по някое време да уточним часа. Ако не съм тук, ще си бъда у дома…
— Добре — обеща Джак.
Затвори, очите му останаха заковани в телефонния апарат. Логично бе да допусне, че напрежението ще го напусне в момента, в който сподели проблемите си. Но в случая не беше така. Споменавайки пред Терез за новия смъртен случай в „Дженерал“, той усети как безпокойството му нараства. Слава Богу, че все пак изпрати вируса в ЦКИБ, а от Националната биологическа лаборатория бяха готови с ДНК-пробите. Може би скоро ще получи и някои отговори…
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Вторник, 26 март 1996 г. 10:30 ч.
Фил бутна вратата на изоставената къща, в която се бяха настанили „Черните крале“. Беше солидна врата от 3-сантиметрови дъски, стегнати в алуминиева рамка.
Прекоси предното помещение, задимено както винаги от картоиграчите, и се насочи към вътрешната
