стаичка. За негово облекчение Туин беше там. Седнал зад бюрото, той броеше парите, получени от 11- годишния пласьор, който пристъпваше от крак на крак пред него.
— Имаме проблем — рече Фил в момента, в който хлапето се измъкна навън.
— Проблеми винаги има — философски отвърна Туин, а ръцете му оглаждаха смачканите банкноти, струпани на купчина върху плота.
— Този е сериозен — рече Фил. — Пречукали са Реджиналд.
Туин рязко вдигна глава, сякаш някой го беше зашлевил.
— Хайде стига, бе! — зяпна той. — Кой ти каза тая глупост?
— Вярно е — поклати глава Фил, издърпа един от очуканите столове, които бяха наредени до стената, и го възседна наопъки. Тази поза влизаше в хармония с бейзболната му шапка, която както винаги беше обърната с козирката назад.
— Кой ти каза?
— Всички в квартала го знаят — отвърна Фил. — Някакъв пласьор от Таймс Скуеър казал на Емет… По всичко личи, че докторчето ползва протекциите на „Качулките“ от Манхатън Вели — онези, дето държат Горен Уест Сайд…
— Искаш да кажеш, че някой от „качулките“ е видял сметката на Реджиналд? — недоверчиво попита Туин.
— Аха — кимна Фил. — Пуснал му е един куршум в главата.
Туин стовари длан върху бюрото с такава сила, че измачканите зелени банкноти се разлетяха във въздуха. После скочи на крака, пресече помещението на два огромни скока и ритна металното кошче за боклук.
— Не мога да повярвам! — прошепна той. — Какво става с този свят? Ще свитнат свой брат заради някакъв скапан бял доктор?! Не, в това не виждам никаква логика!
— Може би докторът работи за тях — подхвърли Фил.
— Изобщо не ми пука! — изрева той и заплашително се надвеси над Фил. Онзи уплашено се сви. Прекрасно знаеше на какво е способен Туин, когато е ядосан. А сега беше ядосан, много ядосан!…
Туин се върна зад бюрото и отново стовари юмрук върху плота.
— Това не го разбирам, но има едно нещо, в което съм абсолютно сигурен… Не може да им се размине! Не може проклетите „качулки“ да видят сметката на един от нас и това да им се размине! Като начало трябва да свитнем доктора, както си беше решено…
— Говори се, че „качулките“ са му сложили охрана — подхвърли Фил.
— Невероятно! — промърмори Туин, седна зад писалището и вдигна глава: — Но това улеснява нещата. Свиткаме доктора и охраната му едновременно, но няма да го правим в техния квартал. Ще свършим работата там, където бачка докторът…
Издърпа чекмеджето пред себе си и започна да рови.
— Къде забутах онзи лист с описанията, мамка му? — нервно попита той.
— В страничното чекмедже — подхвърли Фил.
Туин вдигна глава и заби мрачен поглед в лицето му. Фил сви рамене. Не искаше да ядосва шефа си, но просто помнеше, че беше оставил листа в страничното чекмедже.
Туин измъкна хартията, изчете я и кимна:
— Много добре… Иди да доведеш Би Джей. Нали и без това го сърбят ръцете за малко екшън?
Фил се бави точно две минути. Появи се обратно с Би Джей, известен в бандата с изключителната си бързина. Туин обясни за какво става въпрос.
— Ще се справиш ли?
— Няма проблем — кимна Би Джей.
— Искаш ли подкрепления?
— Не, по дяволите!
— Ще трябва да свитнеш доктора на работното му място — поясни Туин. — Не можем да рискуваме нахлуване в района на „качулките“, без да сме подготвени за война. Разбираш ли?
— Няма проблем.
— Имаш ли автоматичен пистолет?
— Не.
Туин издърпа най-долното чекмедже и извади един „Тек“ — същият като онзи, който беше дал на Реджиналд.
— Този е последният — промърмори той. — Затова не го губи!
— Няма проблем — кимна Би Джей и пое пистолета с нескрито благоговение.
— Е, какво чакаш още? — изгледа го нервно Туин.
— Свърши ли?
— Разбира се, че свърших! — изръмжа Туин. — Да не би да очакваш да ти държа ръчичката като на мадама? Отивай да вършиш работа! Не те искам тук преди да докладваш, че си приключил!
Джак не успя да се съсредоточи. Наближаваше обед, но отметнатите случаи бяха смешно малко. Непрекъснато мислеше за вирусната бронхопневмония и за нещастието, сполетяло Бет Холдърнес. Какво ли е открила?
Погледна писалката в ръцете си и гневно я захвърли. Страшно много му се искаше да отиде в „Дженерал“ и да връхлети в лабораторията на Мартин Шевю. Но си даваше ясна сметка, че това е невъзможно. Началникът на лабораторията моментално ще повика охраната, ще стане скандал и Джак ще бъде уволнен… А това не бива да става. Сега най-важното беше да се изчакат резултатите от Националната биологическа лаборатория, тъй като само те представляваха някаква амуниция в тежката битка за доверието на властимащите.
Заряза бумащината и се качи в ДНК-лабораторията на шестия етаж. За разлика от повечето помещения в Центъра, тази лаборатория беше истинско произведение на изкуството. Беше ремонтирана и подновена съвсем наскоро, а оборудването й беше последна дума на техниката. Дори белите престилки на персонала изглеждаха по-бели и по-чисти от престилките на останалите служители.
Джак почти се сблъска с началника на лабораторията Тед Линч, който беше тръгнал да обядва.
— Получи ли едни проби от Агнес? — попита го той.
— Аха — кимна Тед. — В кабинета ми са.
— Означава ли това, че все още нямате резултат?
— Ама ти какви ги говориш, бе човече? — засмя се Тед. — Не сме подготвили дори посявките… Ти очевидно подценяваш процедурите, които предстоят. Не можем просто да хвърлим пробите в една супа от бактерии. Първо трябва да изолираме нуклеарните протеини, които после прекарваме през ПКР, за да получим достатъчно концентрирана субстанция. В противен случай няма да забележим флуоресценцията, дори ако пробата реагира. Всичко това изисква време, разбираш ли?
Поставен на мястото му, Джак се върна в кабинета си и заби поглед в голата стена срещу бюрото. Минаваше обед, но той не изпитваше никакъв глад.
Реши, че трябва да поговори с Главния епидемиолог на града. Искаше да разбере каква е реакцията му по отношение на тази вирусна бронхопневмония, а и да му даде шанс да изкупи досегашните си грешки.
Откри номера в указателя и го набра. Насреща вдигна секретарка и Джак поясни, че иска да говори с доктор Ейбълард.
— За кого да предам?
— За доктор Степълтън — отвърна Джак, успял да потисне пакостливото си настроение. Вече беше запознат с чувствителността на Ейбълард и с удоволствие би се представил за кмета или министъра на здравеопазването…
Зачака, пръстите му несъзнателно въртяха някакъв кламер. Когато слушалката оживя, в нея отново се разнесе гласът на секретарката.
— Моля за извинение, но доктор Ейбълард отказва да разговаря с вас — рече момичето.
— Кажете на доктора, че изпитвам дълбоко благоговение пред зрелостта му! — извика Джак и гневно тръшна слушалката.
Първоначалното му впечатление се оказа вярно — този Ейбълард е задник! Гневът се смеси с
