Бродерик Хъмфри, 48-годишен. Диагнозата на заболяването му не беше посочена.
По обем списъкът беше горе-долу толкова голям, колкото списъците с медицински консумативи на индексните случаи. Беше съставен произволно, без подреждане на продуктите по вид или азбучен ред. Явно консумативите бяха регистрирани по реда на тяхното изписване. Това предположение се потвърждаваше от факта, че в началото си всичките пет списъка изглеждат абсолютно еднакви, тъй като всеки новоприет пациент се нуждае от стандартни медицински консумативи.
Неподредеността на списъците ги правеше неудобни за сравнение. След като изгуби петнадесет минути в напразни опити да открие повтарящи се елементи, Джак реши да прибегне до помощта на компютъра.
Първо отвори отделни файлове за всеки от пациентите и вкара в тях съответните списъци. Това му отне доста време, тъй като хич го нямаше в машинописа и чукаше по клавиатурата тромаво, само с два пръста.
Неусетно изтекоха няколко часа. По някое време на вратата почука Лори. Попита го дали може да му помогне с нещо, после му пожела лека нощ.
Най-сетне всичко влезе в компютъра и Джак поиска списък на онези материали и консумативи, които се различават при отделните индексни случаи. Принтерът започна да бълва един безконечен списък и сърцето му се сви. Но после най-сетне видя това, което щеше да му свърши работа. Всичките пет пациенти с острозаразни болести бяха прекарали известно време в интензивното отделение, докато произволно избраният случай не беше стъпвал там. И беше останал жив, за разлика от другите…
Обзе го униние. Имаше чувството, че този огромен труд беше отишъл на вятъра. После изведнъж му хрумна нещо друго. Беше вкарал данните в компютъра по реда, по който ги беше получил. Сега поиска от него да извади общите за всички случаи материали, доставени в интензивното отделение веднага след като пациентите са били прехвърлени там.
Отговорът светна на екрана в момента, в който натисна клавиша „enter“. Състоеше се от една- единствена думичка: ОВЛАЖНИТЕЛ. При всички случаи на инфекциозни болести бяха изписвани овлажнители на въздуха, но при произволно избраният пациент това не беше така. Дали тази разлика има някакво значение? От овлажнителите на въздуха пазеше някакви детски спомени — беше болен от коклюш, а майка му беше сложила в стаята едно апаратче, което бълбукаше и вдигаше пара. Не виждаше как подобен уред би спомогнал за разпространяване на инфекциозни вируси, тъй като при температура от стотина градуса всяка бактерия би трябвало да се свари…
После се сети, че подобни апаратчета отдавна са извън употреба и вероятно става въпрос за новите модели овлажнители, които използват ултразвук. Те са студени, при тях нещата стоят по съвсем друг начин…
Грабна слушалката, набра „Дженерал“ и помоли да го свържат с отдел „Централизирано снабдяване“. Госпожа Дзарели отдавна си беше отишла, а отговорничката на нощната смяна се казваше Дарлийн Спрингборн. Джак й се представи и попита дали отделът доставя овлажнители за въздух в болницата.
— Разбира се — отговори Дарлийн. — Но те се използват главно през зимните месеци.
— Какъв модел използвате? — попита Джак. — Парни, или студени?
— Главно студени.
— А каква е съдбата на овлажнителите, които се връщат обратно след използване в дадена стая?
— Прибираме ги — отвърна жената.
— А почиствате ли ги?
— Разбира се. Преди това правим пробно включване, за да се уверим, че действат нормално. След това ги изпразваме и мием. Защо питате?
— На едно определено място ли ги почиствате?
— Да. Съхраняваме ги в малък склад, в който има и мивка. Има ли някакви проблеми с тези овлажнители?
— Още не съм сигурен — отвърна Джак. — Ще се свържа с госпожа Дзарели в момента, в който науча нещо по-конкретно.
— Обадете се непременно — рече жената.
Джак прекъсна връзката, но слушалката остана притисната между главата и рамото му. Извади листчето с телефона на Глория Хернандес и го избра. Насреща вдигна мъж, който говореше само испански. Джак успя да скърпи няколко фрази от бедния си речник на този език, мъжът му каза да почака.
Появи се по-млад глас, вероятно беше Хуан. Джак го попита дали може да поговори с майка му.
— Много е болна — отвърна момчето. — Кашля непрекъснато и има проблеми с дишането.
— А обади ли се в болницата, както ми обеща?
— Не. Каза, че не й е удобно да безпокои хората…
— Сега ще изпратя линейка да я вземе — каза без никакво колебание Джак. — Кажи й да се държи, ясно?
— Ясно — отвърна Хуан.
— Междувременно искам да ми направиш една услуга — добави Джак. — Питай я дали снощи е почиствала овлажнителите в склада. Знаеш за какво става въпрос, нали?
— Знам — рече Хуан. — Почакайте малко…
Джак остана с притисната към ухото слушалка, а пръстите му нервно почукваха по папката на Кевин Карпентър. Чувството му за вина се усили. Би трябвало сам да потърси доктор Цимърман, а не да кара Глория. Момчето се върна на телефона.
— Мама каза мерси за линейката — рече то. — Каза, че се страхувала да я повика, защото „АмериКеър“ не плаща, когато това не е станало по лекарско нареждане…
— А какво каза за овлажнителите?
— Каза да… Почистила е два или три. Не помни точно… Джак побърза да прекъсне разговора и веднага набра 911.
Даде адреса на Хернандес и помоли веднага да изпратят линейка. След което предупреди диспечерката, че става въпрос за острозаразно заболяване и екипът на спешно отделение трябва да носи маски. Болната да бъде откарана в „Манхатън Дженерал“ и никъде другаде…
Възбудата му нарастна. Въпреки късния час реши да потърси и Кати Макбейн. Надеждите му да я хване бяха слаби, но жената се оказа в кабинета си. Каза, че има работа и вероятно ще остане още доста време там.
— Но какво се е случило? — попита Джак.
— Много неща — отвърна с въздишка Кати. — Току-що докараха в интензивното Ким Спенсър с остри респираторни проблеми, Джордж Хейзълтън също е в болницата в тежко състояние. Страхувам се, че вашите опасения се превръщат в действителност…
Джак я информира, че в интензивното скоро ще постъпи и Глория Хернандес, после настоя всички членове на дежурните екипи да минат на римантидин.
— Не зная дали доктор Цимърман ще се съгласи — колебливо рече Кати. — Все пак успях да я убедя да изолираме пациентите, едно отделение вече е готово за тях…
— И това е нещо — кимна Джак. — А какво стана с лаборанта от микробиологията?
— Вече пътува насам — отвърна Кати.
— Надявам се, че с линейка, а не с градския транспорт — разтревожено рече Джак.
— Такава беше моята препоръка, но не знам дали доктор Цимърман се е съобразила с нея…
— Разпечатката ви свърши добра работа — най-сетне премина върху същността на въпроса Джак. — Помните ли, че преди три месеца споменахте за заразените небулатори в интензивното? Мисля, че същият проблем имат и болничните овлажнители…
После й разказа за разкритията си, включително за работата на Глория Хернандес с употребяваните овлажнители на предната вечер.
— Какво мога да направя? — разтревожено попита Кати.
— За момента не правете нищо…
— Не трябва ли да изтегля от обръщение всички овлажнители, поне за проверка?
— Работата е там, че не искам да се замесвате — въздъхна Джак. — Страхувам се, че това е свързано със съвсем конкретна опасност.
