— Пак го направи! — погледна я с престорено раздразнение Джак.
— Ох, прав си! — плесна се през ръката тя. — Вече наистина не знам какво върша! Май наистина съм станала непоправима работохоличка! Чакай, чакай… Знам какво ще направя!
Просто ще махна проклетия часовник от ръката си! — Откачи верижката и пусна миниатюрната златна машинка в ръчната си чанта. — Така добре ли е?
— Много по-добре — кимна с усмивка Джак.
— Тоя тип май се мисли за супермен! — изръмжа Туин. — И сигурно ни се присмива, копелето… Ама аз започвам да се ядосвам!
— Защо тогава сам не свършиш работата, а пращаш мен? — попита Фил. По челото му блестяха ситни капчици пот.
Приведен над волана на кадилака си, Туин бавно извърна глава. Фаровете на преминаващите коли хвърляха разсеяна светлина върху бледото лице на помощника му.
— Я се вземи в ръце! — изръмжа той. — Знаеш, че не мога да вляза там, защото докторчето веднага ще ме познае. А за нас най-важно е да го изненадаме!
— Но и аз бях в апартамента му, нали? — нервно възрази Фил.
— Да, ама копелето изобщо не те погледна — отвърна Туин. — Нито пък си му удрял юмрук в зъбите… Бъди спокоен, няма да те познае.
— Но защо аз? — продължаваше да упорства Фил. — Би Джей изгаря от желание да го направи, особено след онази бъркотия в аптеката…
— Има опасност докторът да го разпознае — рече Туин. — А и това е шанс за теб. Братята отдавна мърморят, че не се занимаваш с мокра работа и едва ли заслужаваш да бъдеш мой заместник. Повярвай ми, аз зная какво правя…
— Хич ме няма по тая част! — отчаяно промърмори Фил. — Никога досега не съм стрелял по човек!
— Много е лесно, приятел — ухили се Туин. — Щрак и готово! Докато се чудиш какво става и работата е свършена. А после даже ти става приятно, защото целият си се надървил!
— Не знам дали съм се надървил, но със сигурност съм се вдървил! — промърмори Фил.
— Спокойно, момче… Влизаш вътре, не говориш с никого, не поглеждаш никого. Вадиш патлака от джоба си чак когато се изправиш на масата пред доктора. После само натискаш спусъка — щрак и готово. Обръщаш се и излизаш, скачаш в колата и изчезваме, фасулска работа!
— Ами ако докторът побегне?
— Няма да побегне. Ще бъде толкова втрещен, че дори пръст няма да помръдне. Ако очаква да го свитнем, може и да направи опит. Но ако всичко му дойде изневиделица — няма начин… Виждал съм хора в такова положение и знам, че изобщо не помръдват.
— Нервен съм — облиза устни Фил.
— Добре де, нервен си… Я дай да те огледам. Как е вратовръзката ти?
Фил протегна ръка и опита възела.
— Мисля, че е добре…
— Не добре, а страхотно! — блъсна го по рамото Туин. — Изглеждаш като джентълмен, който е тръгнал на църква! Приличаш на банкер, или адвокат, човече!
Фил се намръщи от силата на удара. Продължаваше да е притеснен, никак не му се искаше да изпълни това, към което го принуждаваше шефът му. Но на този етап просто нямаше избор.
— Окей, човече, време е — рече Туин, шляпна го за последен път по рамото и се пресегна да отвори дясната врата.
Фил слезе, краката му сякаш бяха гумени.
— Хей, Фил — подвикна след него Туин. — Точно тридесет секунди след като влезеш, аз ще спра пред вратата. Излизаш, скачаш в колата и изчезваме. Ясно?
— Ясно — кимна Фил, изпъна рамене и се насочи към ресторанта. Пистолетът тежеше в десния джоб на панталоните му.
След първата среща Джак беше убеден, че Терез е една делова жена, която никога не губи времето си в празни приказки. Но сега разбра, че е сбъркал. Още след първата чаша вино тя започна да отговаря по достоен начин на подмятанията му за прекалената си всеотдайност в работата, а след втората вече беше в пълен синхрон със заядливия му хумор и двамата се смееха от сърце.
— Сутринта бях убеден, че съм забравил да се смея — призна й той.
— Като комплимент ли да го приема? — попита тя.
— Разбира се.
Терез сгъна салфетката си.
— Извинявай, но ще отскоча до тоалетната — надигна се тя. — Мисля, че ордьоврите ще пристигнат всеки момент…
— Разбира се — кимна той, хвана масата и леко я отмести встрани да й направи място. В това заведение пространството между масите беше малко.
— Да не избягаш! — стисна рамото му тя. — Веднага се връщам…
Джак я проследи с очи как приближава до метр д’отела, пита го нещо и човекът сочи към дъното на заведението. Беше облечена в едно от своите делови костюмчета с проста кройка, което прилепваше към стройната й фигура. Лесно беше да си представи, че тази жена подхожда към физическите упражнения по същия всеотдаен начин, по който се отнася и към работата си.
Отмести поглед и насочи вниманието си към масата. Отпи глътка вино. Някъде беше чел, че червеното вино убива микробите. Това го накара да се замисли за нещо, което беше пропуснал — за мерките, които беше взел срещу грипния вирус, но мерки, които изключваха околните. Дали пък няма да лепна заразата на Терез? — запита се с тревога той.
Нямаше никакви симптоми, че се разболява, следователно не може да я зарази, успокои се той. Мислите за грипа му напомниха за римантидина. Извади шишенцето от джоба си и глътна едно от големите оранжеви хапчета.
Очите му обходиха залата. Направи му впечатление, че всички маси са заети, но келнерите ги обслужват спокойно, дори някак лениво. Това вероятно се дължи на опит и тренировка, рече си той.
На бара вдясно седяха няколко мъже и жени, вероятно в очакване на свободна маса. Платнището на входната врата се отметна и в заведението влезе добре облечен млад афро-американец.
Не беше сигурен с какво точно привлече вниманието му. Може би с високото си телосложение, което му напомни за младежите на баскетболната площадка. Поколебал се за миг, новодошлият бавно тръгна между масите. Вероятно търсеше познати. Походката му обаче не се отличаваше с характерната за чернокож младеж лека, пъргава и енергична стъпка. Придвижваше се така, сякаш носи тежък товар на гърба си. Дясната му ръка беше в джоба, а лявата висеше отстрани на тялото, вдървена като протеза.
Джак продължаваше да го гледа как върви между масите и нервно върти глава. На пет-шест метра от вратата го пресрещна метр д’отелът, двамата си размениха няколко думи.
После посетителят възобнови движението си към вътрешността на залата, а главата му продължаваше да се върти във всички посоки.
Джак вдигна чашата си и отпи глътка вино. В същия момент очите на непознатия срещнаха неговите, тялото му промени посоката на движението си и се насочи право към масата.
Видя като насън как в дясната му ръка се появява пистолет и дулото се насочва право в гърдите му.
В затвореното пространство на ресторантчето изстрелът екна с оглушителна сила. Джак инстинктивно издърпа покривката към себе си, сякаш можеше да се предпази с нея. Чашите и бутилката се стовариха на пода с оглушителен трясък.
Последва кратък миг на пълна тишина. Секунда по-късно тялото политна напред и се строполи върху масата, а пистолетът изтропа на пода.
— Полиция! — извика напрегнат мъжки глас. Някакъв човек се изправи в средата на залата. В едната му ръка проблясваше полицейска значка, а другата стискаше тежък револвер 38-ми калибър. — Без паника! Всички да останат по местата си!
Джак с отвращение изтика масата напред, тъй като се оказа притиснат до стената. Тялото на мъжа се
