— Какви ги дрънкате? — гневно повиши тон Кати. — Аз вече съм замесена!
— Спокойно, моля ви — рече Джак. — Извинявам се… — Ясно съзна, че няма избор, въпреки желанието си да предпази околните. Кати е права — овлажнителите трябва да бъдат изтеглени от употреба.
— Слушайте внимателно — тръсна глава той. После сбито й разказа за всичките си подозрения, свързани с епидемиите в „Дженерал“. Не й спести нищо. Спомена и за голямата вероятност Бет Холдърнес да е била убита заради желанието си да му помогне в търсенето на заразните микроби.
— Това ми звучи твърде необикновено — рече на пресекулки Кати. — Трудно ми е дори да го възприема…
— Не искам от вас да го възприемате — рече Джак. — Загрижен съм за вашата безопасност, нищо повече. Моля ви, внимавайте какво вършите, с кого разговаряте… И за Бога, не споделяйте моите теории с никого! Дори да съм прав, аз нямам никаква представа кой стои зад всичко това…
— Ами… — проточи Кати. — Не знам какво да кажа…
— Не казвайте нищо. Но ако все още желаете да помогнете…
— Слушам ви.
— Трябват ми някои неща от микробиологията. Хранителна среда за бактериални посявки, която издържа на транспортиране. Не казвайте на никого за какво ви е тя. И още: човек от поддръжката да отвори отходната тръба на умивалника, който се намира в склада на овлажнителите. Част от събралата се там течност или слуз трябва да бъде посята в хранителната среда, за която ви споменах, а след това да бъде изпратена в Градската референтна лаборатория… Да търсят наличието на поне един от петте агента, които се изолират в подобна среда…
— Мислите, че там ще открием някакви микроорганизми’.
— Да — призна Джак. — Подобно предположение е малко вероятно, но ми трябват доказателства. Всичко описано дотук няма да навреди на никого, освен на вас самата, ако не внимавате…
— Ще си помисля — рече Кати.
— Бих го свършил сам, но знаете как ме приемат в болницата… Посещението във вашия кабинет ми се размина, но ако ме хванат, че вземам бактериални проби от склада…
— Прав сте — не го изчака да довърши Кати.
Приключиха разговора и Джак се замисли за реакцията на младата жена. Изслушала подозренията му, тя изведнъж стана затворена и доста загрижена. Сви рамене. Едва ли можеше да стори нещо повече, за да я убеди. Оставаше му само да се надява, че Кати ще приеме предупрежденията сериозно.
Предстоеше му един последен, междуградски разговор. Започна да избира цифрите с дясната си ръка, а пръстите на лявата сключи в суеверен жест. Искаше да говори с Никол Маркет, очакваше две неща. Първо, че пробите са пристигнали. Второ, че вирусите са достатъчно жизнени, за да се прескочи етапа на вторичното им отглеждане.
Хвърли един поглед на часовника си. Минаваше седем вечерта. Никол сигурно си е тръгнала и ще се наложи да чакам до сутринта, рече си с въздишка той. Но в грипния център вдигнаха веднага и на телефона се оказа именно Никол.
— Пробите са тук — отвърна на въпроса му тя. — Трябва да ви поздравя за безупречното им опаковане. Хрумването ви да ги охладите е много добро…
— А как намирате жизнеността на микробите?
— Впечатлена съм от нея — отвърна жената. — Как сте взели пробата?
— Бронхиални отмивки — рече Джак.
В слушалката се разнесе тихо подсвирване.
— За пръв път срещам толкова висока вирусна концентрация — призна Никол. — Ако не става въпрос за компрометирана реципиентна среда, носителят вероятно не е между живите!
— Не е, за съжаление — кимна Джак. — Беше здрав и прав млад човек… На всичкото отгоре една от сестрите, която се е грижила за него, вече е в интензивното отделение с остри дихателни проблеми. А от контакта не са изтекли и двадесет и четири часа!
— Ох! Значи трябва незабавно да се залавям за работа! Имате ли и други случаи, освен сестрата?
— Три, доколкото ми е известно — отвърна Джак.
— Ясно. Ще ви звънна рано сутринта.
Джак остана леко изненадан от рязкото прекъсване на разговора, но после кимна с глава. Жената отсреща беше достатъчно мотивирана и щеше да направи всичко, което трябва.
Забеляза, че слушалката трепери в ръката му. Обзет от нерешителност, той направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Не му се искаше да се прибира. Не знаеше каква ще бъде реакцията на Уорън след смъртта на Чадъра, а и не беше сигурен дали „кралете“ не са пуснали друг убиец по дирите му.
Телефонът звънна и прекъсна мрачните му мисли. Кой ли може да бъде в този късен час? В съзнанието му отново изплува фигурата на убиеца от магазина.
В крайна сметка вдигна слушалката и с облекчение чу гласът на Терез.
— Обеща да се обадиш! — рече ядосано тя. — Само не ми казвай, че си забравил!
— Имах няколко телефонни разговора и току-що оставих слушалката — отвърна Джак.
— Добре — примирително рече тя. — Вече от цял час съм готова за вечерята. Защо не тръгнеш направо за ресторанта?
— О, Господи! — простена той. Беше забравил за плановете им да вечерят заедно, погълнат от бързия ход на събитията.
— Хич и не мисли да се измъкваш! — притисна го Терез.
— Имах ужасен ден — оплака се той.
— Аз също — не отстъпваше тя. — Но сутринта се разбрахме, че все пак трябва и да се яде. Я ми кажи обядва ли?
— Не — призна Джак.
— Значи не можеш да пропуснеш и вечерята. Хайде, вдигай се! Ще те разбера, ако после отново се върнеш на работа, защото и аз ще сторя същото…
Има право, въздъхна Джак. Трябва да хапна нещо, а и да се поотпусна. Освен това усещаше, че жената насреща няма никакво намерение да отстъпи, а той самият нямаше достатъчно сили да спори.
— Какво още се чудиш? — нетърпеливо се обади тя. — Цял ден чакам момента, в който ще се видим. Ще сравним преживяванията си и после ще решим чий ден е бил по-тежък, окей?
Джак омекна. Идеята да вечеря с Терез изведнъж му се стори безкрайно привлекателна. Ужасно се страхуваше да не я замеси в бъркотията около себе си, но прецени, че по това време едва ли някой ще тръгне да го следи. За всеки случай ще се придвижвам внимателно, реши той. Ще вляза в ресторанта само ако съм сигурен, че нямам опашка подире си.
— Как се казваше въпросната кръчма? — попита в слушалката той.
— Слава тебе, Господи! — въздъхна с облекчение Терез. — Знаех, че накрая ще се съгласиш. А кръчмата се казва „Позитано“, намира се на Медисън, само на една пряка от офиса ми. Сигурна съм, че ще ти хареса. Малко и уютно заведение, доста нетипично за Ню Йорк…
— Добре, след половин час ще се видим там…
— Страхотно. Ще те чакам…
Джак заключи канцеларията и слезе на първия етаж. Не знаеше точно как ще разбере дали някой го следи, но реши хубавичко да огледа тротоара пред сградата. Мина покрай остъклената кабина на охраната и видя сержант Мърфи да разговаря с някакъв непознат.
Махнаха си с ръце. Сигурно са се събрали доста неидентифицирани трупове, иначе Мърфи отдавна да си е тръгнал, рече си Джак. Сержантът беше известен с навика да напуска работното си място точно в пет.
Пристъпи предпазливо към входната врата и се огледа. Веднага разбра, че намеренията му са обречени на провал. В съседство се намираше един от големите градски приюти за бездомници, пред който винаги се трупаха хора. Поне половината от тях имаха безкрайно подозрителен вид.
Известно време остана на мястото си, очите му механично следяха оживеното движение по Първо авеню. Задръстванията още не бяха приключили, колите пълзяха едва-едва, а всички таксита бяха заети.
Идеята да се изправи на тротоара и да маха с ръце му се стори напълно неприемлива. Щеше да бъде
