специализирани на тази тема.
В душата му се промъкна увереност. Може би най-сетне беше открил лаборатория „Фрейзър“. Но съдържанието на един висок шкаф със стъклени вратички в ъгъла го накара да потръпне. Мъжът със скиорското яке се интересуваше не само от бактерии, но и от огнестрелни оръжия.
Зави зад една от многобройните колони на просторното помещение, търсейки пътя към входната врата. И изведнъж се закова на място. Пространството пред очите му се оказа заето от добре оборудвана лаборатория. Високият шкаф от неръждаема стомана, чиято горна част бе зърнал от прозореца, се оказа огромен инкубатор — копие на онзи, който беше виждал в „Манхатън Дженерал“. В десния ъгъл на помещението бе монтиран уред за микробиологична защита от трети тип, чийто отдушник бе тикнат в специално изрязана дупка в стъклото на прозореца.
Още в първия момент на проникването си разбра, че се е натъкнал на някаква частна лаборатория, но оборудването го накара да замръзне на място. Монтираната тук апаратура струваше купища пари, а комбинацията лаборатория-жилище започна да му се струва още по-странна.
Вниманието му привлече голям домашен фризер, до който бяха изправени метални бутилки с течен водород. Очевидно беше пригоден да работи с този охладител, който позволяваше температури до минус петдесет градуса.
Направи опит да го отвори, но той се оказа заключен.
Вдигна глава и се ослуша. Откъм дъното на помещението долиташе приглушен шум, подобен на кучешки лай. Пристъпи към нещо като барака от ламинирани плоскости, скована в ъгъла. От горната й част излизаше ламаринен отдушник, далечният край на който пронизваше стъклото на прозореца. Протегна ръка и внимателно побутна тясната врата. Лъхна го неприятна миризма, придружена от дружен лай. Напипа електрическия ключ и го щракна. Бараката се оказа пълна с метални клетки. В част от тях имаше кучета и котки, но преобладаваха най-вече мишките. Очите на животните се заковаха с очакване върху лицето му, кучетата размахаха опашки.
Затвори вратата и озадачено поклати глава. Мъжът със скиорското яке май ще се окаже някакъв смахнат микробиолог, рече си той. Изобщо не пожела да си представи какви опити се вършат с тези животни…
Остро свистене на електромотор го накара да подскочи. Моментално разбра, че се е задействал асансьорът. Хукна обратно, търсейки изхода. Беше забравил да го локализира, привлечен от неочакваната гледка на тази странна лаборатория. Скоро го откри, но асансьорът вече наближаваше петия етаж.
Първата му мисъл беше да се скрие на таванската площадка, да изчака там хазяина на този странен апартамент, а след това да хукне надолу по стълбите. Но времето за подобна операция беше малко. Другата възможност беше да напусне апартамента оттам, откъдето беше проникнал в него — през прозореца. Но още преди да направи и крачка назад, асансьорът спря и вратата се вдигна нагоре с метален звън.
Трябваше му незабавно укритие, най-добре близо до вратата на хола. На около три метра от себе си видя някаква обикновена дървена врата, хукна към нея и рязко я отвори. Оказа се, че това е банята. Влезе вътре и се спотаи. Единствената му надежда беше мъжът с якето да няма естествени нужди, поне за момента.
Бравата на входната врата изщрака. Непознатият влезе и заключи след себе си, стъпките му заглъхнаха към вътрешността на апартамента.
Колебанието на Джак продължи само секунда. Опита се да изчисли колко време ще му отнеме да се промъкне до входната врата и да я отключи. Трябваше да стигне до стълбището, нищо повече. Беше сигурен, че ще успее да избяга на човека с якето, просто защото редовните занимания по баскетбол го поддържаха в отлична форма.
Открехна вратата с безкрайно внимание. Ослуша се, но в апартамента цареше пълна тишина. Отвори още малко, колкото да провре главата си.
Оттук се виждаше почти цялата лаборатория. Всичко беше спокойно. Наведе се още малко и успя да разгледа входната врата. Беше залостена с резе, както очакваше. Изпусна въздуха от гърдите си и безшумно се плъзна навън. От вратата го деляха само няколко крачки. Измина ги без проблеми, дясната му ръка хвана топката на бравата, а лявата потърси резето. И в този момент разбра, че е попаднал в капан. Резето нямаше топка, вратата можеше да се отвори само с ключ!
Паниката не му попречи да се върне обратно в банята. Там обаче го обзе чувство на черно отчаяние, сякаш бе едно от животинчетата в железните клетки оттатък. Нямаше на какво да се надява, освен мъжът със скиорското яке да напусне апартамента без да се отбива в банята. Но не стана така. Само няколко минути по-късно стъпките му спряха пред банята, вратата рязко се отвори. Мъжът влезе и почти се блъсна в Джак. И двамата ахнаха от изненада.
Джак потърси някакви разумни доводи, но мъжът рязко се дръпна назад и затръшна вратата. Цялото помещение се разтърси, завесата над ваната се откачи и падна на пода.
Джак протегна ръка към топката на бравата и полетя напред. Страхуваше се, че онзи ще го заключи. Рамото му влезе в съприкосновение с вратата, която рязко се отвори. Озова се в коридора, едва успял да запази равновесие. Очите му нервно огледаха помещението, но мъжът не се виждаше никъде.
Лишен от избор, Джак хукна към отворения прозорец на кухнята. Но стигна само до хола. Мъжът беше там. Ръката му измъкна голям пистолет от чекмеджето на масичката, дулото се насочи в гърдите на Джак. Гласът, с който му заповяда да не мърда, потрепваше от напрежение.
Джак веднага се подчини, дори вдигна ръце. Насоченото в гърдите му оръжие просто не предлагаше други варианти.
— Какво търсиш тук? — изръмжа мъжът. Косата падаше над очите му и той направи рязко движение, за да я отметне назад.
Джак помнеше този характерен жест. Човекът насреща му беше Ричард, старши-лаборантът на „Манхатън Дженерал“.
— Отговаряй! — изръмжа Ричард.
Джак изпъна ръце над главата си, а съзнанието му отчаяно търсеше отговор, който би задоволил въоръжения мъж срещу него. Не успя. В главата му цареше тотално объркване, не беше в състояние да промълви дори една дума.
Очите му бяха заковани в дулото на пистолета, което зееше на не повече от метър от гърдите му. Ясно забеляза потрепването му, а това означаваше само едно: Ричард е възбуден и поведението му трудно можеше да се предвиди…
— Ако не отговориш, ще те застрелям! — просъска лаборантът.
— Разследвам! — задавено рече Джак. — Аз съм медицински следовател!
— Глупости! — сряза го Ричард. — Медицинските следователи не влизат с взлом в чужди жилища!
— Не съм влязъл с взлом — поясни Джак. — Прозорецът беше отворен…
— Все едно! — гневно отсече Ричард. — Важното е, че си се промъкнал тук без разрешение!
— Не можем ли да поговорим спокойно? — погледна го с надежда Джак.
— Ти ли изпрати фалшивия пакет? — рязко попита Ричард.
— Какъв пакет? — учуди се престорено Джак.
Очите на старши лаборантът пробягаха по масата, после отново се върнаха на Джак.
— Дори униформа си облякъл! — процеди той. — Това означава предварителна подготовка, нали?
— Какво говориш? — усмихна се насила Джак. — Винаги се обличам така, когато не съм на работа…
— Глупости! — отсече отново Ричард и махна с пистолета към един от диваните: — Сядай там!
— Добре де — подчини се Джак. — Не е нужно да крещиш… — Първоначалният шок отмина и вече беше в състояние да мисли.
Ричард отстъпи заднишком към шкафа с оръжията, очите му не слизаха от лицето на Джак. Бръкна в джоба си, извади някакви ключове и се опита да отключи шкафа без да гледа.
— Да ти помогна ли? — предложи Джак.
— Млъквай! — изрева лаборантът и ключовете в ръката му затрепериха. Най-сетне улучи процепа на малката брава, ръката му започна да тършува във вътрешността на шкафа и се появи навън с чифт белезници.
— Умно от твоя страна — отбеляза Джак. — Във всяка къща трябва да има подобна вещ…
Ричард мълчаливо се насочи към него. Пистолетът сочеше право в гърдите му.
