— Имам едно предложение — рече Джак. — Звъним в полицията, аз си признавам всичко и те ме арестуват. Така най-лесно ще се махна от главата ти…
— Млъквай! — изръмжа онзи и му направи знак да стане. Джак побърза да се подчини и отново вдигна ръце.
— Натам!
Главата на Ричард кимна към лабораторията.
Джак започна да се отдалечава на заден ход. Страхуваше се да отмести очи от пистолета. Ричард тръгна подире му, белезниците в лявата му ръка тихо подрънкваха.
— До колоната, с лице към нея! — рязко заповяда той. Джак се обърна.
— Прегърни я с две ръце!
Джак се подчини. В следващия момент белезниците се сключиха около китките му. Беше прикован.
— Имаш ли нещо против да седна? — попита той.
Ричард не отговори и с бърза крачка се отдалечи навътре в жилището. Джак бавно се отпусна на пода. Бързо откри, че най-удобно ще му бъде, ако плъзне и краката си от двете страни на колоната.
Чу лекото почукване на телефонни бутони. Помисли да изкрещи за помощ в момента, в който оттатък вдигнат, но после се отказа. Ричард беше толкова нервен, че като нищо можеше да натисне спусъка. Освен това онзи насреща едва ли ще бъде впечатлен от виковете му за помощ…
— Джак Степълтън е тук! — нервно извика в слушалката Ричард. — Пипнах го в шибаната баня! Научил е за лабораторията „Фрейзър“ и е побързал да си навре носа! Да, сигурен съм! Също като оная патка Бет Холдърнес!…
Чул името на убитата лаборантка, Джак усети как косъмчетата на врата му настръхват.
— Не ми казвай да се успокоя! — кресна Ричард. — Положението е извън контрол! Знаех си аз, че не трябва да се забърквам! Идвай веднага, защото проблемът е и твой!
Слушалката шумно се затръшна. Миг по-късно Ричард отново се появи, този път без оръжие.
Изправи се на крачка от Джак и заплашително изръмжа:
— Как разбра за „Фрейзър“? Не ме лъжи, защото знам, че ти си изпратил фалшивия пакет!
Джак вдигна глава. Зениците на човека срещу него бяха неестествено разширени. В следващата секунда той замахна и му нанесе силен удар с отворена длан. От устните на Джак се проточи тънка струйка кръв.
— Започвай да говориш! — изхриптя Ричард.
Езикът на Джак се плъзна по мястото на удара, в устата му се появи солен вкус.
— Не е ли по-добре да изчакаме и колегата ти? — попита той, просто за да каже нещо. Ако предчувствията му бяха верни, тук скоро щеше да се появи Мартин Шевю. Не изключваше възможността в конспирацията да е замесен Кели, а дори и Цимърман.
Ударът очевидно беше нанесъл поражения и на Ричард, който нервно свиваше и отпускаше пръстите на дясната си ръка. В един момент се обърна и изчезна по посока на кухнята. Чу се отваряне на врата, последвано от тропот на лед върху плота.
Няколко минути по-късно Ричард се появи отново. Ръката му беше увита в хавлиена кърпа. Започна да крачи напред-назад, като час по час поглеждаше часовника си.
Времето се точеше бавно. Джак имаше нужда от хапче ефизол, но нямаше как да го сложи в устата си. Кашлицата му се усили и вече се чувстваше болен. Със сигурност имаше температура.
Далечното свистене на асансьора го накара да вдигне глава. Механично отчете факта, че не чу звънец. Това означаваше, че новодошлият разполага с ключ за сградата.
Ричард също чу асансьора и се насочи към входната врата.
Свистенето престана, вратата на асансьора се отвори с вече познатото метално дрънчене.
— Къде е той? — попита един гневен глас.
Джак беше с гръб към вратата и не можеше да види какво става в антрето. До слуха му достигна остро изщракване.
— Ей там, вътре! — не по-малко ядосано отвърна Ричард. — Вързал съм го с белезници за една от колоните!
Джак изпусна въздуха от гърдите си и бавно вдигна глава. Лицето, което видя, го накара да хлъцне от изненада.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Сряда, 27 март 1996 г. 19:45 ч.
— Докога ще разлайваш кучетата, копелдак? — ледено попита Терез. — Докога упорито ще си навираш носа там, дето не ти е работа?
Джак объркано мълчеше. Доскоро беше убеден, че сините очи на тази жена излъчват най-мекото сияние на света, но в момента те му приличаха на два хладни сапфира. Бледите й устни се бяха сключили в една тънка линия.
— Терез! — извика Ричард. — Не си губи времето да разговаряш с него! Трябва да решим какво да правим. Представяш ли си, ако е казал на някого за тази своя екскурзия?
Очите на Терез се извърнаха към лаборанта.
— Тук ли са глупавите ти проби? — попита тя.
— Разбира се.
— Тогава ги махай! Изсипи ги в тоалетната!
— Но, Терез!…
— Никакво „но“! Махай ги веднага!
— Дори и грипа? — изгледа я Ричард.
— Особено грипа!
Ричард намусено пристъпи към фризера, отключи го и започна да рови вътре.
— А теб какво да те правя? — попита Терез, отново насочила вниманието си към Джак.
— Като начало можеш да махнеш тези белезници — отвърна той. — После отиваме да хапнем нещо вкусно в „Позитано“ и ти викаш приятелчетата си…
— Млъквай! — просъска Терез. — До гуша ми дойде от твоето остроумие!
Обърна му гръб и пристъпи към Ричард, който бе напълнил шепите си със замръзнали епруветки.
— Всички! — заповяда тя. — Тук не трябва да остават никакви улики!
— Решението да ти помогна беше най-глупавото в живота ми! — оплака се Ричард и понесе епруветките към тоалетната.
Терез се прехвърли зад паравана на дневната, без да отговори. Джак неволно потръпна, дочул пускането на водата в тоалетната. Изобщо не му се мислеше за това, което навлезе в градската канализация, на разположение на плъховете.
Ричард излезе от банята и се присъедини към Терез в хола. Джак не ги виждаше, но в замяна на това ги чуваше съвсем ясно.
— Трябва веднага да го разкараме оттук! — отсече Терез.
— А какво ще го правим? — гневно попита Ричард. — Може би ще го удавим в Ийст Ривър?
— Най-добре е просто да изчезне — отвърна Терез. — Какво ще кажеш за фермата на мама и татко в Катскилс?
— През ум не ми мина за нея! — омекна гласът на Ричард. — Но идеята е добра!
— Как ще го закараме там? — попита Терез.
— С моя микробус.
— Проблемът е незабелязано да го вкараме вътре и да му затворим устата…
— Имам кетамин — рече Ричард.
— Това пък какво е?
— Упойка — отвърна Ричард. — Използва се главно от ветеринарите, но става и за хора. Най-много да му навлечем известни халюцинации…
— Не ми пука за халюцинациите му! — изръмжа Терез. — Интересува ме дали ще го просне в несвяст или не… Не е ли по-добре да го натъпчем с транквилизатори?
— Имам само кетамин — въздъхна Ричард. — Продават го без рецепта, ползвам го за животните…
