сдружение.
— Не би признал, че някога е направил компромис по отношение лечението на пациент поради външно влияние, но би измамил себе си. За да поддържа практиката си платежоспособна, се налагаше да приема все повече пациенти всеки божи ден. Причината да завие към обслужващата медицина е, че това ще му осигури възможността да практикува медицина по начина, по който я е учил в университета, че ще отделя на всеки пациент толкова време, колкото му е нужно.
— Е, то е същото.
— Не, има тънка разлика, въпреки че той отчасти я осъзнава. Разликата е между негативния тласък и позитивното теглене напред. Той наблягаше на пациента.
— Видът на практиката му има ли някакво отношение към делото за лекарска небрежност?
— Да, поне според адвоката на ищеца, който — трябва да призная — се представи по-добре от очакваното.
— Какво имаш предвид?
— Когато го погледнеш, ако дойдеш в съда, не би допуснал, че може да е ефективен. Как да кажа: той е съчетание от безвкусния адвокат, който води дела за обезщетение и адвоката на мафията, на половината от годините на защитника на Крейг. Но осъществи изненадващо ефективна връзка със съдебните заседатели.
— Как би могъл видът на медицинската практика на Крейг да играе роля в делото? Каза ли го адвокатът на ищеца във встъпителната си реч?
— Категорично и много въздействащо. Цялата концепция на т.нар. обслужваща медицина е базирана на удовлетворяването на нуждите на пациента, както ни обслужва портиерът в хотел.
— Схващам асоциацията.
— Като става въпрос за това, всеки пациент има достъп до лекаря чрез клетъчен телефон или електронна поща, така че да може да контактува с лекаря си непрекъснато и да бъде прегледан, ако е необходимо.
— Звучи като покана за злоупотреба от страна на пациента.
— Предполагам с някои пациенти. Но не това притесняваше Крейг. Всъщност, изглежда това му харесваше, защото започна да прави домашни посещения извън работно време. Струва ми се, че за него това беше малко ретро и имаше носталгичен привкус.
— Домашни посещения? — вдигна вежди Джак. — Домашните посещения обикновено са чиста загуба на време. В наше време лекарите са толкова ограничени в онова, което могат да правят.
— Въпреки това на някои пациенти им харесва, включително на починалата. Крейг често ходеше при нея след работа. Всъщност, беше я преглеждал сутринта в същия ден, за който го обвиняват, че е допуснал небрежност. Същата вечер положението й се влошило и Крейг отишъл на домашна визитация.
— Струва ми се, че трудно може да бъде обвинен дотук.
— Всеки би го приел така, но според адвоката на ищеца Крейг е направил визитация в дома й, вместо да я изпрати в болницата, което е било неправилното в случая, тъй като е забавило поставянето на диагноза и спешното лечение на сърдечната криза.
— Направо е абсурдно! — възмути се Джак.
— Не и когато го чуеш от устата на адвоката на ищеца при встъпителната му реч. Сам разбираш, около цялата история има и други обстоятелства, които са важни. Станало е, когато аз и Крейг бяхме официално разделени. По онова време той живееше в апартамент в Бостън с една от неговите секретарки, Лиона.
— Господи боже! — възкликна Джак. — Дори не мога да преброя колко истории съм чувал за женени лекари, които поддържат връзка със собствените си секретарки. Макар, че в наши дни повечето мъже се стараят да не се срещат с подчинените си. Това си е като сам да молиш за юридически неприятности.
— Имам чувството, че си твърде великодушен към мъжете, преживяващи криза на средната възраст, оказали се заключени в реалност, която не оправдава романтичните им очаквания. Мисля, че Крейг попада в същата група, макар че не двайсет и тригодишното тяло на Лиона е било първоначалното изкушение. По ирония на съдбата тази роля е изиграло преминаването му към домашна практика, която му осигурява нещо, което никога преди не е имал: свободно време. Свободното време е опасно нещо за човек, прекарал половината си живот във всеотдайна работа като Крейг. То е като да се събудиш един ден, да се огледаш в огледалото и да не харесаш онова, което виждаш. Откъде иначе този вманиачен интерес към културата? Искаше да навакса пропуснатото време и за една нощ да придобие образа на изискана личност. Но не му беше достатъчно да го прави само като хоби. Точно както и в медицината, той искаше да постигне стопроцентов успех и настояваше да го съпътствам. Но очевидно не бе възможно да го направя с тази моя работа и отговорността към децата. Затова се изнесе, доколкото знам. Лиона дойде по-късно, когато той осъзна, че е самотен.
— Ако се опитваш да ме накараш да го съжалявам, няма да стане.
— Просто искам да знаеш срещу какво се изправяш. Адвокатът на ищеца знае, че Крейг и Лиона са имали билети за симфоничния концерт в същата вечер, когато е починала съпругата на ищеца. Той каза, че свидетелите ще потвърдят, че Крейг е направил домашно посещение, макар да е подозирал сърдечен удар. Ако е установял, че действително се касае за удар, той не би могъл да стигне навреме за концерта. Симфоничната зала е по-близко до къщата на ищеца, отколкото до „Нютън Мемориал Хоспитал“.
— Нека да позная — Лиона е определена за свидетел.
— Разбира се! Сега тя е отблъснатата любовница. И за да станат нещата още по-лоши, продължава да работи в офиса на Крейг, а той не може да я изхвърли, защото се страхува от друго дело.
— Значи адвокатът на ищеца се бори да докаже, че Крейг е изложил пациентката на риск, като е залагал, че не става въпрос за удар.
— Това е същността. Казват, че не е положил стандартните медицински грижи, в смисъл на поставяне на своевременна диагноза, което е критично при сърдечна криза, както събитията показаха по-късно. Няма нужда дори да се докаже, че жената е щяла да оцелее, ако е взета в болница. Разбира се, жестоката ирония е, че твърдението е диаметрално противоположно на стила на медицинската практика на Крейг. Както ти казах, той винаги е поставял на първо място пациентите, дори пред семейството си.
Джак прокара нервно ръка през косата си.
— По-сложно е, отколкото мислех. Предполагах, че дискусията се върти около някакъв по-особен медицински въпрос. Което означава, че шансовете да помогна са още по-малки, отколкото предполагах.
— Кой знае? — произнесе Алексис фаталистично. Тя се отдалечи и взе от близката масичка един кафяв плик, пълен с документи, след което го остави шумно пред него. — Тук е копие от процеса. Съдържа всичко — от въпросите до клетвените показания към медицинските протоколи. Не е включен единствено преписът от днешното заседание, но аз ти преразказах вече как мина. Има дори няколко от последните научни статии на Крейг, които той предложи да включа. Не знам защо: може би за имидж, представял си е, че ще те впечатли.
— Може би ще се впечатля, ако мога да ги разбера. Както и да е, изглежда, че ме чака работа.
— Не знам къде ще искаш да работиш. Имаш голям избор. Освен в стаята си долу в мазето, мога да ти покажа още няколко места.
Алексис го поведе из първия етаж на къщата. Дневната беше огромна, но изглеждаше странно необживяна, сякаш никой никога не беше минавал по дебелия килим. Джак я отхвърли. Следваше библиотеката, облицована в махагонови панели с мокър бюфет, но изглеждаше тъмна и мрачна с оскъдното си осветление.
