му се възвърна.
— Господин Станхоуп беше казал по телефона, цитирам: „Тя изглежда доста посиняла“, но когато отидох в къщата, тя имаше ужасна цианоза.
— Би ли я окачествил като „централна цианоза“, както госпожа О’Кийф?
— Централна или периферна, каква разлика има в случая? Сърцето й не изпомпваше достатъчно бързо кръвта през белите дробове. Имаше голямо количество деоксидирана кръв в кръвоносната й система. Това е, което в повечето случаи причинява цианоза.
— Въпросът е в степента на цианозата. Съгласен съм, че дълбоката цианоза предполага, че през дробовете не минава достатъчно кръв или че в тях няма достатъчно въздух. Ако е имало периферна цианоза, което ще рече, че кръвта просто се е събирала в крайниците, нямаше да е толкова подозрително.
— За какво намекваш? — попита Крейг нападателно.
— За да съм честен, ще ти кажа направо, че не знам. Като съдебен лекар се опитвам да държа съзнанието си нащрек. Нека те попитам така: що за отношения имаха починалата и съпругът й?
— Според мен доста странни. Определено не изглеждаха нежни. Съмнявам се, че са били близки, тъй като той ми съчувстваше при нейните пристъпи на хипохондрия.
— Виждаш ли, нас, патолозите, опитът ни е направил подозрителни. Ако аз бях правил тази аутопсия и като имам предвид цианозата, щях да потърся следи за задушаване или удушаване, просто за да изключа убийство.
— Това е абсурдно! — отсече Крейг. — Не е било убийство. Ставаш смешен, човече!
— Не допускам да е било. Просто разсъждавам над една възможност. Друга възможност е жената да е имала недиагностицирана аномалия в преградата, която да връща кръвта в посока отдясно-наляво.
Крейг нетърпеливо прокара пръсти през косата си, което промени вида му — преди уморен, но елегантен, сега той бе по-скоро леко раздърпан.
— Няма такова нещо!
— Откъде знаеш? Не ти е позволила да направиш никакви кардиологични изследвания, след провеждането на съмнителния тест за стрес, както си искал, което, между другото, не мога да разбера.
— Не бяхме в състояние да локализираме проблема, но имаме резултатите. Но си прав. Тя наистина отказа всякакви изследвания.
— Което означава, че може да е имала вродена патология.
— И какво би променило това?
— Може да е имала сериозен проблем на сърцето или на главните кръвоносни съдове, което повдига въпроса доколко е резонно обвинението в лекарска небрежност, тъй като след проведения от теб тест тя е отказала следващи изследвания. И нещо още по важно — ако е имала сериозен структурен дефект, тогава резултатът би бил същият, дори ако е била откарана в болницата незабавно. Ако наистина случаят е такъв, тогава журито би могло да реши, че си невинен и да спечелиш делото.
— Интересни аргументи, но за мое съжаление, всичко това са само теории. Не е направена аутопсия, така че не се знае дали е съществувала абнормалност.
— Не е задължително — каза Джак. — Аутопсия не е направена, но това не означава, че не може да се направи.
— Имаш предвид да се ексхумира трупът? — обади се Алексис откъм кухненския бокс. Явно ги бе слушала.
— При условие че не е била кремирана — добави Джак.
— Не е кремирана — каза Крейг. — Погребаха я в гробището „Парк Медоу“. Знам, защото бях поканен на церемонията от Джордан Станхоуп.
— Предполагам, че е било преди да започне да те съди за лекарска небрежност.
— Естествено. Това е другата причина, поради която бях толкова смаян, когато ми връчиха призовката и разбрах за жалбата. Защо един човек би ме поканил на погребението, щом след това ще ме съди? Както всичко друго, и това няма смисъл.
— Ти отиде ли?
— Отидох. Чувствах се задължен. Искам да кажа, бях разстроен, че не съм могъл да спася жената.
— Трудно ли ще е да се направи аутопсия, след като е била погребана преди почти година? — попита Алексис. Приближи се до тях и седна на дивана. — Звучи толкова вампирски.
— Не се знае — каза Джак. — Два са най-важните фактора. Първо: дали тялото е запазено добре. Второ: дали гробът е сух и дали капакът на ковчега е непокътнат. Истината е, че никога не се знае, докато гробът не бъде отворен. Но независимо от ситуацията, може да се събере доста информация.
— Ей, хора, за какво говорите? — провикна се Кристина откъм масата. Останалите две момичета бяха изчезнали нагоре по стълбите.
— За нищо, скъпа — каза Алексис. — Качи се горе и си вземи нещата. Училищният автобус ще пристигне всеки момент.
— Това ще е моят принос в делото — каза Джак — Мога да задвижа процедурата за ексхумация тук, в Масачузетс и да направя аутопсия. Като изключим моралната ми подкрепа, това вероятно ще е единственото, което бих могъл да предложа като помощ в този случай. Зависи от вас. Вие кажете.
Алексис погледна Крейг.
— Какво мислиш? — попита го тя.
Той поклати глава.
— Ако трябва да съм честен, и аз не знам какво да мисля. Ако една аутопсия би могла да докаже, че Пейшънс Станхоуп е имала такъв вроден васкуларен проблем, че няма никакво значение дали е била откарана незабавно в болница, то тогава съм „за“. Но какви са шансовете? Предполагам, че са нищожни. Ако обаче от аутопсията излезе, че миокардният й инфаркт е бил дори по-масиран от очакваното, нещата могат да станат още по-лоши. Ще е истински провал.
— Виж какво ще ти кажа — погледна го Джак — Ще поогледам още малко. Ще разуча всички подробности и ще ти кажа. Междувременно помислете и вие. Съгласни ли сте?
— Това вече е план — кимна Алексис и погледна съпруга си.
— Защо не? — вдигна рамене той. — Винаги съм казвал, че повече информация няма да навреди.
8.
Бостън, Масачузетс
Четвъртък, 6 юни 2006 г.
9:28 сутринта
— Всички да станат! — извика съдебният пристав, когато съдия Дейвидсън излезе от стаята си и се изкачи по стълбите до стола си. Черната роба закриваше краката му и той изглеждаше сякаш се носи като видение.
— Седнете — извика приставът, след като съдията седна.
Джак погледна зад себе си, за да не седне случайно върху чашата си с кафе. Междувременно бе забелязал, че никой не внася храна в съда, така че виновно бе поставил кафето до себе си на пейката.
Седеше до Алексис в галерията. Поинтересува се защо има толкова наблюдатели, но тя нямаше представа. Почти цялата галерия беше пълна.
Утрото в къщата на Бауман бе минало по-добре от очакваното. Макар че настроенията на Крейг се колебаеха между разговорчивостта и унинието, поне бяха поприказвали честно, така че сега Джак се чувстваше безкрайно по-добре като гост в техния дом. След като момичетата отидоха на училище, Алексис и Джак продължиха разговора, макар че Крейг отново изпадна в обичайното си потиснато настроение.
Дълго обсъждаха най-добрия начин да стигнат до центъра, но в крайна сметка Джак твърдо настоя да отиде с кола. Искаше да отиде в съда и да види журито и особено адвокатите, но след това помисли, че може би не е зле да се отбие и в Бостънския патологичен център, където да погледне какво предвижда законът за ексхумация в Масачузетс. Не беше сигурен за плановете си по-нататък. Каза им, че може да се върна в съда, но ако не го видят там, ще се срещнат директно в дома им в Нютън следобеда.
