Докато съдът се подготвяше за работа, Джак огледа главните действащи лица. Съдията — афроамериканец с физиономия на бивш играч на американски футбол — с уверената методичност на движенията си излъчваше чувство за авторитет, което предаде на цялата зала. В крайна сметка Джак реши, че това е човек, който знае какво прави. Двамата адвокати пасваха точно на описанието, дадено от Алексис. Рандолф Бингъм действително бе въплъщение на елегантен опитен адвокат на голяма фирма и това личеше по облеклото, маниера и говора му, докато Тони Фасано сякаш бе образец за неуважителен, нов в професията адвокат, който се перчеше с модния си костюм и златните си ланци. При все това Джак забеляза и нещо, което Алексис не бе споменала: Фасано водеше процеса с удоволствие, което личеше от периодичните усмивки и хихикания с асистентката му — нещо, което не можеше да се каже за масата на защитата, където Бингъм и Крейг седяха, обзети от смразяващо приличие или тихо отчаяние.
Джак огледа журито човек по човек. Бяха разнородна група, което според него бе добре. Помисли си, че ако излезе на улицата и спре първите дванайсет минувачи, ще се получи горе-долу същата група. Докато изучаваше заседателите, Тони Фасано призова първия свидетел за деня — Марлене Райнхард, едра възрастна дама и главен секретар в офиса на Крейг, която скоро зае мястото си.
Джак насочи вниманието си към нея. Имаше строгия вид на типична германка, както подсказваше и самото й име. Беше едро сложена, с коса, прибрана на кок и неприветливо изражение на лицето. Не беше трудно да се определи, че се е съгласила да свидетелства твърде неохотно, което Фасано веднага използва, за да накара съдията да я обяви за враждебно настроен свидетел.
Тони започна разпита бавно, като опита да пусне няколко изтъркани шеги, впрочем твърде неуспешно, но когато Джак погледна към журито, мнението му се промени. За разлика от свидетелката, повечето от заседателите, изглежда намираха шегите на Фасано за забавни. Веднага разбра какво е имала предвид Алексис: Фасано наистина намираше начин да привлече хората на своя страна.
Джак вече бе чел показанията на Марлене, които имаха твърде малка връзка със случая, тъй като в деня на нещастието тя не бе имала никакъв контакт с пациентката. Затова той се изненада, че Фасано разпитва Марлене толкова дълго, подробно очертавайки нейните отношения с Крейг и нейния собствен объркан личен живот. Понеже бяха работили с Крейг над петнайсет години, имаше много какво да се каже.
Фасано продължаваше да разпитва в първоначалния си шеговит стил. Отначало Марлене не му обръщаше внимание, но след повече от час умишлено протакане от страна на адвоката, свидетелката започна да се изнервя и отговорите й ставаха все по-враждебни. В този момент Джак изведнъж усети, че шеговитият стил на разпит е нарочно премерен, за да извади свидетелката от равновесие. Явно също усещайки приближаването на нещо неочаквано, Рандолф повдигна възражение, че разпитът се проточва безкрайно, а показанията са несъществени. Съдията привидно се съгласи, но след кратко обсъждане с Фасано, което Джак не можа да долови, разпитът се поднови с нова сила.
— Ваша чест, мога ли да продължа разпита? — запита Тони с папка в ръка.
— Продължавайте.
Фасано се приближи до свидетелката и й връчи папката, която държеше.
— Кажете на съда какво държите.
— Папката на пациент от нашия офис.
— Кой пациент?
— Пейшънс Станхоуп.
— На папката има номер.
— Естествено, че има! Как щяхме да я намираме иначе — възмути се Марлене.
— Бихте ли го прочели пред журито? — продължи адвокатът, игнорирайки думите й.
— ПП осем.
— Благодаря. — Тони прибра папката и се върна на катедрата. Няколко заседатели се наведоха в очакване.
— Госпожо Райнхарт, бихте ли обяснили какво означават инициалите ПП?
Марлене внимателно огледа залата, преди очите й да се спрат на Крейг.
— Госпожо Райнхарт! — продължаваше Тони. — Ехо, има ли някой вкъщи?
— Това са букви — най-накрая промълви тя.
— Ех, мерси, щом е така — саркастично подхвърли Тони — Смятам, че журито вече е убедено в това. И аз ви питам не какво са, а какво означават. Позволете да ви напомня, че сте под клетва и даването на фалшиви показания е престъпление, което се преследва с цялата строгост на закона.
Лицето на свидетелката почервеня още повече, а бузите й се напрегнаха.
— Ако това освежава паметта ви, следващите показания ще потвърдят, че вие с д-р Бауман сте автори на тази сигнатура, която не е типична за вашия офис. Имам още две папки оттам, първата на Питър Сейгър, ПС 21; но тук инициалите съвпадат с тези на пациента, за разлика от папката на Пейшънс Станхоуп. Втората е на Катрин Бакстър, номер КБ 233. В повечето случаи инициалите на пациента съвпадат с номера, но има и други ПП-та, които остават неизяснени. Какво означава това ПП?
— Това означава „проблемен пациент“ — раздразнено отвърна Марлене.
Физиономията на Фасано се размаза в усмивка, насочена към журито.
—
— Да, именно се преструват! — продължи бойно Марлене. — Това са хипохондрици. Имат по един куп измислени оплаквания, които отнемат времето на лекаря, вместо да го оставят да преглежда действително болни пациенти.
— И доктор Бауман се съгласи вие да приложите тази сигнатура?
— Разбира се. Именно той ни казваше кои са проблемните пациенти.
— И за да няма неяснота, папката на Пейшънс Станхоуп е била означена с ПП, което означава, че тя е била проблемен пациент?
— Да!
— Нямам повече въпроси.
Джак се приближи до Алексис и пошепна:
— Това е кошмарно за имиджа на Крейг. Какво мисли той?
— Нямам представа. Но това никак не помага. Всъщност сега нещата изглеждат още по-зле.
Джак кимна, но не каза нищо. Не можеше да повярва, че Крейг е постъпил толкова глупаво. На всеки доктор можеше да се случи да има „проблемни пациенти“, но такива неща никога не се отбелязваха официално. Във всяка практика имаше болни, от които лекарят нямаше търпение да се отърве, но просто нямаше как. Джак си припомни, че в собствената му практика на офталмолог бе имал няколко толкова неприятни пациенти, че само като видеше имената им в графика си, настроението му пропадаше за целия ден. Знаеше, че това е човешко, защото лекарският халат не предпазва от такива чувства. Но при все това този проблем винаги се пропускаше при обучението, освен в психиатрията.
Рандолф умело приложи кръстосан разпит, за да поправи впечатлението колкото бе възможно, макар да бе ясно, че маневрата на другия адвокат го изненада. При всички формалности, които се спазват в съда, да подготвиш такава изненада бе трудно. Фасано се усмихна самодоволно.
— Да се окачестви един пациент като проблемен не е непременно нещо обидно. Така ли е госпожо Райнхард?
— Така е.
— Не е ли основната причина за това отделно означение именно това, че лекарят иска да им обърне по-голямо внимание?
— Действително в графика им отделяхме по-дълго време от обичайното.
— Точно така. Тогава правилно ли е да се каже, че когато видите означението ПП вие записвате по- дълъг час за пациента?
— Да.
— В такъв случай за пациента е от полза да има означението ПП?
— Да.
— Нямам повече въпроси.
Джак отново пошепна на Алексис:
