да вземеш това оръжие? Може да ти потрябва, ако тези типове решат да те посетят вкъщи.
Джак отказа оръжието и благодари на Дейвид и на останалите, преди да се качи в колата. Първото, което направи, беше да измъкне спрея от кутията му. След това се огледа в огледалото за обратно виждане. Дясната страна на горната му устна беше подута и леко посиняла. По брадичката му се спускаше струйка съсирена кръв.
По обратния път към къщата на сестра си реши да каже, че се е наранил, докато е играл баскетбол, което по принцип не бе невъзможно. Проблемът беше, че Крейг и Алексис сигурно щяха да са съкрушени след днешните показания и не му се искаше да им създава допълнителни тревоги. Страхуваше се, че могат да се почувстват отговорни за неприятния инцидент, ако им кажеше истината.
Като се опитваше да действа колкото е възможно по-тихо, той използва ключа, който Алексис му беше дала, за да отключи входната врата. Възнамеряваше да слезе направо долу по стълбите и бързо да си вземе душ, преди да се присъедини към останалите. Нямаше търпение да си сложи малко лед на устната, но вече беше минало доста време от нараняването и още петнайсетина минути нямаше да са от такова значение. Той затвори тихо след себе си и спря с ръка на бравата. Шестото му чувство се обади; къщата беше прекалено тиха. Всеки друг път, когато се прибираше, се чуваше шум отвсякъде: радио, звънящ клетъчен телефон, бърборенето на момичетата или телевизора. Сега нямаше нищо такова и тишината го изпълни с лоши предчувствия. Тъй като бе видял Лексъса в алеята пред къщата, бе сигурен, че поне възрастните са си вкъщи. Внезапно го обхвана безпокойство, че нещо лошо се е случило на процеса.
Той бързо мина по коридора, който водеше към голямата стая и провря глава през вратата, очаквайки вътре да няма никой. За негова изненада цялото семейство бе там, всички седяха на дивана. Изглеждаше така, сякаш гледат телевизия, но телевизорът беше изключен.
От мястото си можеше да види лицата им. За миг остана неподвижен, втренчил поглед и с наострени уши. Никой нито помръдна, нито каза нещо. Смаян, Джак влезе вътре и се приближи. Не му се искаше да прекъсва онова, което правеха, но и не можеше просто да се оттегли, затова нерешително извика името на сестра си.
Алексис и Крейг се обърнаха едновременно. Сестра му се изправи. Лицето й изглеждаше измъчено, очите й бяха зачервени. Нещо не беше наред. Нещо никак не беше наред.
15.
Нютън, Масачузетс
Сряда, 7 юни 2006 г.
7:48 вечерта
— А, ето те и теб — каза Алексис. След малко вече му разказваше историята: как двамата с Крейг са се прибрали вкъщи след делото и заварили ужасените момичета, завързани една към друга. Крейг добави, че Трейси е била измъкната изпод душа, докато се е къпела.
Джак бе загубил дар слово. Седеше пред масичката за кафе и очите му се местеха ту към уплашеното, угрижено лице на сестра му и към Крейг, който не беше на себе си, ту към шокираните момичета, които седяха безмълвни и неподвижни. Трейси седеше с подвити под себе си крака, облякла огромна тениска. Косата й беше разрошена. Кристина и Меган бяха обвили с ръце коленете си. Върху лицата и на трите се виждаха червени следи, оставени от тиксото.
— Момичета, добре ли сте? — попита Джак племенничките си.
— Доколкото е възможно след подобно нещо — обади се майка им.
— Как са влезли онези типове?
— През задната врата. Явно са професионалисти.
— Откраднато ли е нещо? — попита Джак. Очите му обходиха бързо стаята, но всичко изглеждаше на място.
— Струва ми се, че не.
— Какво са искали тогава? — погледна я той изненадано.
— Да ни оставят съобщение — отвърна Алексис. — Казали са на Трейси нещо, което трябва да ни предаде.
— Какво? — възкликна той, след като сестра му не се впусна в подробности.
— Никаква аутопсия — отсечено отвърна Крейг. — Съобщението е да не се прави аутопсия, в обратен случай ще се върнат.
Джак завъртя очи. Не можеше да повярва, че предложението му да помогне е предизвикало подобно нещо.
— Това е лудост! — изригна той. — Подобни неща не бива да се случват!
— Обясни го на децата! — не се сдържа Крейг.
— Съжалявам. — Беше съкрушен, че е станал причина за такова нещастие. Поклати глава и погледна Крейг и Алексис. — Ами, добре тогава, аутопсия няма да има!
— Не сме сигурни, че сме готови да отстъпим пред подобно изнудване — каза Алексис. — Независимо от случилото се, няма да се откажем от аутопсията. Смятаме, че щом някой е стигнал дотам, че да заплашва деца, за да спре аутопсията, значи още повече си заслужава тя да бъде направена.
Джак кимна. И той си го бе помислил, но не му се струваше правилно да излага повече на риск Трейси, Меган и Кристина. Освен това единственият виновник според него беше Тони Фасано и неговата мотивация да не загуби евентуалния си хонорар. Джак погледна Крейг. В момента изглеждаше по-спокоен и с него можеше да се говори.
— Ако съществува какъвто и да е риск, аз съм против — каза Крейг. — Но ние смятаме, че рискът може да бъде елиминиран.
— Обадихте ли се в полицията? — попита ги Джак.
— Не, не сме — отвърна Алексис. — Това е втората част на съобщението: никаква аутопсия, никаква полиция.
— Трябва да се обадите в полицията — настоя Джак, но думите му прозвучаха неуверено, тъй като той самият не бе съобщил за сблъсъка си с Фасано и другите предишния ден, както и за станалото преди малко.
— Обмисляме възможностите — обясни Крейг. — Говорихме за това с момичетата. Ще се преместят при баба си и дядо си за няколко дни, докато процесът свърши. Майка ми и баща ми живеят в Лоурънс, Масачузетс и вече пътуват за насам, за да ги вземат.
— Аз може би също трябва да отида с тях — каза Алексис.
— Не трябва да го правиш, мамо — обади се Трейси за първи път. — Ще сме на сигурно при баба.
— Никой няма да знае къде са децата — обясни Крейг. — Няма да ходят на училище, поне до края на тази седмица, а може би и до края на годината, тъй като и без това остават броени дни до завършването. Обещаха да не използват клетъчните си телефони и да не съобщават на никого къде се намират.
Джак кимна, но не знаеше с кое да се съгласи. Имаше чувството, че получава объркани послания. Нямаше начин рискът за децата да бъде напълно елиминиран. Безпокоеше се, че заради стреса от делото Алексис и Крейг може би не могат да разсъждават ясно. Беше убеден обаче, че полицията трябва да бъде уведомена.
— Слушайте — прочисти той гърлото си. — Единственият човек, който може да стои зад цялата тази работа, е Тони Фасано и приятелчетата му.
— И ние мислим така — съгласи се Крейг. — Но всичко изглежда до такава степен користно, че се опитваме да държим мозъците си нащрек. Единственото, което ме изненада донякъде на процеса, е неприязънта на колегите ми към обслужващата ми практика. Това ме кара да се замисля над реторичния ти въпрос от миналата вечер дали няма някакъв заговор.
Джак бързо обмисли идеята и макар теоретично да можеше да се допусне сценарий за заговор, шансовете това да се окаже истина бяха нищожни. Тони Фасано и приятелчетата му изглеждаха много по- вероятни, още повече, че Тони вече го бе заплашил.
