— Опитваме се да решим — отвърна Алексис.
— Все пак е свързано със сигурността на децата — каза Джак.
— Да допуснем, че този въпрос се уреди, кога бихте могли да започнете?
— Трупът трябва да бъде ексхумиран утре сутринта. Ще направя веднага аутопсията, но първите резултати ще се отнасят само до грубата патология.
— Предвид обстоятелствата, ще е доста късно — каза Рандолф. — Може би не си заслужава усилието, както и риска. Утре след показанията на д-р Бауман ще представя защитата — това ще са показанията на нашите експерти. Което на свой ред означава, че в петък сутринта споровете ще приключат.
Телефонът на Джак иззвъня и той побърза да излезе от стаята. Беше Лу.
— Свързах се с Лиъм, разказах му историята и дадох адреса на сестра ти. Скоро ще дойде при вас с няколко от хората си. Добро ченге е, можеш да ми вярваш.
— Попита ли го за оръжие?
— Попитах го. Не беше въодушевен от идеята, но обрисувах в блестяща светлина всичките ти качества.
— И какъв е крайният резултат? Ще помага ли или не? Ако всичко се развива както трябва, утре сутринта ще изкопаят трупа и след всичките тези заплахи ще се чувствам като гола мишена.
— Каза, че ще те уреди, но щял да държи мен отговорен.
— Какво означава това?
— Предполагам, че ще ти даде пистолет, така че внимавай с проклетото нещо.
— Благодаря ти за съвета, татенце — каза Джак. — Ще се опитам неочаквано за себе си да гръмна колкото се може повече хора.
Той се върна в дневната. Крейг, Алексис и Рандолф продължаваха да обсъждат аутопсията, като накрая все пак бе взето решение аутопсия да се прави, независимо от ограниченото време. Главният аргумент на Рандолф бе възможността да се използва всяко потенциално откритие, както и да се анулира решението на съда, да се спечели ново дело или да се разпредели наложеното наказание, като се има предвид и нехайството, проявено от страна на потърпевшия. Рандолф щеше да насочи вниманието на присъстващите към факта, че според медицинските картони Пейшънс Станхоуп е отказала на няколко пъти да й бъдат направени допълнителни кардиологични изследвания, след проведения съмнителен ЕКГ тест.
Когато накрая всички млъкнаха, Джак съобщи на групата, че детектив лейтенант Лиъм Фланаган идва насам.
— Искаме да направиш аутопсията, ако още не си се отказал — обърна се към него Алексис, без да обръща внимание на думите му.
— Доста се постарах, така че ако наистина всички го искате, нямам нищо против. — Той погледна към Крейг. Крейг сви рамене.
— Няма да се опълчвам срещу групата. След всичкия стрес, който преживях, не вярвам на преценката си.
— Поне си честен — усмихна се Джак.
Входният звънец издрънча и Алексис стана, сигурна, че този път са родителите на Крейг. Но и този път грешеше. На входа стояха петима полицаи, двама, от които бяха облечени в униформи на Нютънското полицейско управление. Тя ги покани да влязат.
— Аз съм детектив лейтенант Лиъм Фланаган — произнесе едрият червенокос мъж с бумтящ глас. Имаше ясни сини очи и многобройни лунички върху сплескания боксьорски нос. Той представи останалите: детектив Грег Сколар, офицерите Шон О’Рурк и Дейвид Шапиро и криминологът Дерек Уилямс.
Джак го гледаше изучаващо. Имаше чувството, че го познава отнякъде, че го е срещал в миналото, макар да изглеждаше невъзможно. Внезапно се сети. Погледна отново мъжа и го попита:
— Не се ли срещнахме днес сутринта в патологията?
— Да, наистина бяхте вие! — възкликна Лиъм и се разсмя. — Сега ви познах. Влязохте в залата за аутопсии.
След като разказаха на полицаите какво се бе случило следобеда, мъжете се заеха да проучват двора. Слънцето беше залязло, но все още не беше тъмно. Двамата детективи се интересуваха главно от децата.
През това време Рандолф подготвяше Крейг за утрешните му показания.
— Мислиш ли, че е важно? — възропта Крейг. Беше напрегнат по обясними причини.
— Бих казал, че е ужасно важно — отвърна му адвокатът. — Може би трябва да си припомниш какво си казал по време на предварителните показания. Би било пагубно да повтаряш едно и също пред съдебните заседатели. Стана ясно, че стратегията на отсрещната страна е да те представи като арогантен, безсърдечен лекар, за когото е по-важно да отиде навреме в Симфоничната зала с атрактивното си гадже, отколкото да се погрижи за сериозно болната си пациентка. Не бива да допусне и поведение, което би потвърдило подобни изказвания. Единственият начин да го избегнем е да направим предварителна репетиция. Ти си добър лекар, но посредствен свидетел.
Отрезвен от не особено ласкателните оценки на Рандолф, Крейг покорно се съгласи да разиграят едно тренировъчно заседание. Той прекъсна детективите, които разпитваха момичетата, за да ги предупреди, че ще бъде в библиотеката.
Джак и Алексис се преместиха в кухнята.
— Искам да ти кажа, че съжалявам за всичко, което се случи — каза Джак. — Имах добри намерения, но май повече навредих, отколкото да помогна.
— Няма нужда да се извиняваш. Помогна и на мен, и на Крейг в морално отношение. Крейг направо се промени, откак си тук. Прозренията му ме смайват.
— Надявам се това да не се промени. А момичетата? Как според теб реагират на ставащото?
— Не съм сигурна — призна тя. — Все пак са още деца, макар баща им да не беше при тях, докато растяха. От друга страна, аз винаги съм била близка с тях. Винаги сме се разбирали. Сега ще отидат при родителите на Крейг.
— Според теб имат ли нужда от професионална помощ, от някакъв вид терапия?
— Не мисля. Само ако страховете им продължат прекомерно дълго. Предполагам, че в края на краищата съдът ще трябва да се произнесе. За щастие, имам някои колеги в службата, чието мнение мога да използвам, ако се наложи.
— Мислех си — започна Джак нерешително, — тъй като присъствието ми причини толкова неприятности, дали няма да е добре да се преместя в хотел в града.
— Категорично не! — възрази Алексис. — Не искам и да чувам. Тук си и тук ще останеш.
— Сигурна ли си? Няма да го приема лично.
— Напълно сигурна. Хайде да не го обсъждаме повече.
Входният звънец отново се обади.
— Е, това вече сигурно са баба им и дядо им — изправи се Алексис.
Детективите и момичетата седяха около масичката за кафе, но като че ли въпросите бяха към края си.
Няколко минути по-късно Алексис влезе с родителите на Крейг. Леонард беше пълен мъж с тридневна брада, старомодна подстрижка и солидно шкембе, предполагащо доста изпити бири срещу телевизора. Когато му представиха Джак, Джак разбра още нещо за него: Леонард беше човек на няколкото думи, който би засрамил и лаконичен спартанец. Когато си стиснаха ръце, възрастният мъж изгрухтя нещо неразбираемо.
Роуз Бауман беше пълната му противоположност. Когато застана на прага и децата се втурнаха към нея, тя ги прегърна възторжено и начаса започна да ги разпитва. Беше ниска, набита жена с накъдрена бяла коса, светли очи и румени бузи.
Момичетата я задърпаха към дивана и Джак се оказа неочаквано насаме с Леонард. Той се опита да завърже някакъв разговор за това колко важни са бабите и дядовците. Отговорът беше глухо сумтене.
След още няколко безуспешни опита да измъкне някаква дума от устата на този човек, Джак се отказа и се приближи към Лиъм Фланаган; искаше да се увери, че ще е тук през следващите трийсет минути. После събра хвърлените си дрехи и обувки и слезе на долния етаж да си вземе душ.
Докато водата се стичаше по измореното му тяло, той виновно си спомни, че все още не се е обадил на
