— Не знам дали забелязахте — докосна той леко подутата си устна.
— Трудно е да бъде пропуснато — обади се Алексис. — От баскетбола ли е?
— Смятах така да ви го представя — призна той. — Но имахме нов сблъсък с приятеля на Тони, Франко. Започва да се превръща в нещо като всекидневен ритуал.
— Това животно! — изруга Крейг.
— Добре ли си? — разтревожи се Алексис.
— По-добре, отколкото ако не бяха дошли навреме новите ми приятели от баскетболното игрище. Франко имаше съучастник.
— Мили боже! — въздъхна Алексис. — Съжалявам, че си се забъркал в това.
— Поемам си отговорността — вдигна ръце Джак. — И не търся съчувствие. Това, което се опитвам да кажа е, че вероятно Франко и останалите стоят зад случилото се тук. Искам да кажа, че полицията трябва да бъде уведомена и за двата инцидента.
— Можеш да съобщиш на полицията за твоя проблем — предложи Крейг. — Но не желая да залагам на карта сигурността на децата си. Не мисля, че полицията може да направи каквото и да било. Хората, които са дошли тук, са били професионалисти със скиорски маски, безлични работни дрехи и са носили ръкавици. Полицията в Нютън няма опит с подобен сорт неща. Това тук си е едно спокойно сателитно градче.
— Не съм съгласен — възрази Джак. — Сигурен съм, че местната полиция се е сблъсквала с много повече неща, отколкото си представяте и криминолозите могат да свършат страхотна работа. Идея си нямате какво биха могли да открият. Може да свържат това събитие с някакво друго. Могат да поставят наблюдение. Ако не съобщите за инцидента, превръщате се в играчка в ръцете на онзи, който стои зад цялата тази работа. Позволявате да ви изнудват.
— Разбира се, че ни изнудват — извика Крейг. — Господи, човече! Да не мислиш, че сме толкова глупави?
— По-спокойно, Крейг — намеси се Алексис и прегърна Трейси, която седеше до нея.
— Имам предложение — продължи Джак. — Имам много добър приятел в Ню Йорк, който е старши детектив в Нюйоркската градска полиция. Мога да му се обадя и да го попитаме какво трябва да направим.
— Не искам да ме принуждават — каза Крейг.
— Никой няма да те принуждава — сопна му се Джак. — Гарантирам ти.
— Мисля, че ще е добре Джак да му се обади — каза Алексис.
— Добре — вдигна ръце Крейг. — Какво ли знам аз!
Джак бръкна в джоба на сакото си и извади телефона си. Бързо набра домашния номер на Лу Солдано. Минаваше осем, което може би беше най-подходящият момент да хване детектива, макар да се оказа, че той не си е вкъщи. Джак му остави съобщение на гласовата поща. След това му позвъни на клетъчния и се оказа, че Лу току-що е излязъл от отдел „Убийства“ в Куинс и пътува в колата си.
Джак му описа накратко с какво се занимава в момента. Завърши с това, че в момента е със сестра си и децата и си задават въпроса дали трябва да уведомяват полицията за инцидента или не.
— Такъв въпрос изобщо не стои — каза Лу без колебание. — Незабавно да се обадят в полицията.
— Безпокоят се, че полицията в Нютън може би не е в състояние да прецени риска.
— Казваш, че в момента си с тях, така ли?
— Да, заедно сме.
— Пусни ме на спикерфона!
Джак изпълни молбата му и протегна телефона пред себе си. Лу се представи набързо, изказа съчувствието си за сполетялото ги изпитание и продължи:
— Имам много добър приятел в Бостънското полицейско управление. Работили сме заедно преди време. Човекът е много опитен в областта на престъпления от всякакъв характер, включително и на такова, жертва на което сте вие в момента. Ще му се обадя и ще го помоля да се заеме лично. Живее някъде в Западен Нютън. Сигурен съм, че познава момчетата от вашето полицейско управление. Мога да му звънна веднага. Казва се Лиъм Фланаган. Страхотен е. И нека ви кажа нещо: децата ви ще са в по-голям риск, ако не съобщите за инцидента. Знам го от опит.
Алексис погледна Крейг.
— Мисля, че трябва да се съгласим с него.
— Добре — въздъхна той с известна неохота.
— Чу ли това? — попита Джак.
— Чух — потвърди детективът отсреща. — Задействам се веднага.
— Разчитам на теб, Лу — каза Джак, затвори спикерфона, извини се на семейство Бауман и излезе в коридора, така че да не го чуват отвътре. — Лу, когато говориш с Фланаган, виж дали не може да ми даде оръжие.
— Оръжие? — възкликна Лу. — Трябва да иска разрешение отгоре.
— Провери дали е възможно. Чувствам се по-уязвим от обикновено.
— Разрешителното ти валидно ли е?
— Да, за Ню Йорк. Минал съм през официална подготовка и всичко останало. Ти ме накара да го направя. Но никога не съм притежавал пистолет.
— Ще видя какво мога да направя.
— Когато Джак затвори телефона, звънецът на входната врата иззвъня. Алексис бързо мина покрай него.
— Сигурно са родителите на Крейг — каза тя. Но грешеше. Беше Рандолф Бингъм, облечен небрежно, но елегантен, както винаги.
— Крейг готов ли е за репетицията си? — осведоми се той, забелязвайки изненадата на Алексис. — Той ме очаква.
Алексис се смути.
— Репетиция? — вдигна вежди тя.
— Да. Крейг ще дава показания сутринта и се уговорихме да направим предварително репетиция.
— Заповядай — покани го Алексис, като се опита да прикрие объркването си.
Рандолф забеляза шортите и мръсната, изцапана с кръв тениска на Джак, но не каза нищо, когато Алексис го въведе в дневната. Разказаха и на него какво се е случило следобеда. Мекото му, спокойно изражение ставаше все по-тревожно и мрачно.
— Децата прегледани ли са от лекар? — попита той.
— Само от Крейг — отвърна Алексис. — Не сме се обаждали на педиатъра им.
Рандолф погледна към Крейг.
— Мога да помоля за продължение на делото, ако желаеш.
— Какви са шансовете съдията да отстъпи?
— Няма как да знаем. Всичко зависи от личната преценка на съдия Дейвидсън.
— За да съм честен, мисля, че е по-добре този кошмар да свършва колкото се може по-бързо. — Така и за децата е най-сигурно.
— Както искаш — кимна адвокатът. — Предполагам, че вече си се обадил в полицията?
Алексис и Крейг си размениха погледи. В този момент в стаята влезе Джак.
— Ще го направят всеки момент — каза той и бързо обясни плана. После спомена предположението си, че Тони Фасано има нещо общо с цялата тази работа, още повече че го бе заплашил, че ще стане „история“, ако се захване да прави аутопсия.
— Това си е чисто нападение — каза Рандолф. — Можете да повдигнете обвинение.
— Нещата са малко по-сложни — отвърна Джак. — Единственият свидетел беше приятелят на Фасано, когото ритнах, след като той ме удари. Лично аз не възнамерявам да повдигам обвинение.
— Има ли някакво доказателство, че Тони Фасано стои зад днешното престъпно деяние? — попита Рандолф.
— Доказателства няма — въздъхна Крейг. — Дъщерите ми смятат, че могат да разпознаят гласа на човека, макар да не са напълно сигурни.
— Може би полицията ще има по-голям късмет. А какво става с аутопсията? Ще се прави ли или няма?
