Бил и Тайрън извадиха трупа от ковчега, пренесоха го на масата и започнаха да го подготвят за работа. След като свършиха, двамата мъже се отдалечиха и Джак застана от дясната страна на масата, а Латаша от лявата.
— Тялото е във фантастична форма — беше коментарът на патоложката.
— Харолд може да е пълен глупак, но явно си разбира от работата.
Двамата се въоръжиха с инструментите и се заеха.
— Не виждам нищо, което да не съм очаквала — каза Латаша. — Искам да кажа, че са се опитали да я реанимират, била е балсамирана, за което има достатъчно доказателства.
— Съгласен съм — отвърна Джак. Той беше видял едно малко разкъсване в устата й, което свидетелстваше, че са я интубирали. — Няма никакви намеци за задушаване или удушаване, но трябва да имаме наум задушаване без компресия на гръдния кош.
— Това не ми се вижда вероятно — каза Латаша. — Историята й го прави почти невъзможно, не мислиш ли?
— С теб съм — каза Джак. Той й подаде скалпел: — Честта е твоя.
Младата жена направи типичния разрез под формата на „Y“ от раменете надолу. Плътта беше със сивкавокафяв цвят, суха като препечена патица. Нямаше гниене, поради което миризмата беше поносима.
Всички черва бяха прочистени при балсамирането. Джак вдигна втвърдения край на черния дроб. Под него беше жлъчният мехур. Той го опипа с пръсти.
— Имаме жлъчка! — Гласът му прозвуча радостно. — Това ще ни помогне за токсикологичния анализ.
— Ето и стъкловидното тяло — каза Латаша, палпирайки очите през затворените клепачи. Мисля, че трябва да вземем проба от тях.
— Непременно. Както и урина, стига да можем да отделим от пикочния мехур или от бъбреците.
Двамата взеха спринцовки за пробите.
— Да видим сега дали има някаква аномалия в преградата — каза Джак. — Все си мисля, че цианозата ще се окаже важна.
Той внимателно премести ронещите се бели дробове, за да огледа големите кръвоносни съдове. Опипа ги старателно и поклати глава: — Всичко изглежда нормално.
— Патологията може да се окаже в сърцето — каза Латаша убедено.
— Вероятно си права — съгласи се той. Извика Бил и го попита дали има някакви неръждаеми ванички и купи, които да използват за органите. Мъжът извади няколко от шкафа под мивката.
Сякаш цял живот бяха работили заедно, Джак и Латаша отстраниха сърцето и дробовете. Джак взе спесимен от гръдния кош и го сложи в една от ваничките, след което Латаша залепи етикет.
— И белите дробове изглеждат нормално — въздъхна Джак. Той прокара пръсти по повърхността им.
— На пипане също — каза Латаша, като ги натисна леко с пръст на няколко места. — Лошо е, че не разполагаме с везна.
Джак отново извика Бил и го попита дали не им се намира везна, но за съжаление такава нямаше.
— Теглото им също е в рамките на обичайното.
— Нямам търпение да стигнем до сърцето, но може би първо трябва да си починем. Какво ще кажеш?
— Първо работата, после забавлението: това ли е мотото ти?
— Нещо такова — кимна Джак. — Да си разделим работата, ще свършим по-бързо. Единият от нас може да се заеме с коремните органи, докато другият с дисекция на шията. Искам да се уверя, че хиоидната кост е цяла, макар никой от нас да не допуска, че е била удушена.
— Ако нямаш нищо против, аз ще се заема с шията.
— Действай.
През следващия половин час работеха мълчаливо. Джак периодически отиваше до мивката. Първо откри значителна патология в дългото черво. Извика Латаша да види. Беше рак.
— Малък е, но изглежда е достигнал до стената — каза Латаша.
— И аз мисля така. Някои от коремните тумори нарастват. Това е трагично доказателство, че хипохондриците се разболяват.
— Би ли могло да се разбере при изследване на червата?
— Без съмнение. Ако си е направила такова. В досието на Крейг пише, че непрекъснато е отказвала препоръките му да се изследва.
— Значи това може да я е убило, ако не е имала сърдечна криза?
— Евентуално. А при теб какво има?
— Свърших. Подезичната кост е непокътната.
— Добре! Защо не извадиш мозъка, докато приключа с корема? Така ще спечелим време. — Джак погледна към стенния часовник. Наближаваше осем и стомахът му къркореше. — Ще ме придружиш ли на вечеря? — извика той на Латаша, която в момента беше с гръб към масата.
— Да видим в колко ще свършим тук — отвърна му тя през рамо.
Джак реши да огледа коремната кухина.
— Трябва да му го призная на Харолд Лангли. Работата, която е свършил по Пейшънс Станхоуп, би била гордост и за древен Египет.
— Да си кажа право, нямам голям опит с балсамирани трупове, но състоянието на този тук е много по- добро, отколкото очаквах.
Джак опипа черния дроб и огледа за метастази в дебелото черво. Не откри такива и направи серия срезове през органа, но той изглеждаше чист. Знаеше, че би могъл да намери нещо под микроскоп, но това щеше да стане на по-късен етап.
Двайсет минути по-късно, след като бяха взети проби от мозъка и от различни други органи, двамата патолози насочиха вниманието си към сърцето. Джак отстрани белите дробове и сега сърцето стоеше във ваничката пред него.
— Май най-интересното е запазено за накрая — каза той, докато нетърпеливо го гледаше и се питаше какви ли тайни крие. Цветът на мускулната тъкан беше сив, но хлъзгавата повърхност на мастната тъкан изглеждаше леко кафеникава.
— Това ще е десертът — потри ръце ентусиазирано и Латаша.
— Напомня ми за един случай, който правих преди половин година. Беше жена, която колабирала в магазина „Блумингдейлс“ — сърцето й не могло да бъде стимулирано от външен пейсмейкър, точно както при Пейшънс Станхоуп.
— И какво откри тогава?
— Значително стеснение в развитието на задната низходяща коронарна артерия. Както изглежда, един малък тромб внезапно бе извадил от строя доста солидна част от проводящата система на сърцето.
— И сега ли очакваш нещо подобно?
— Във всеки случай тази вероятност стои високо в списъка ми — отвърна Джак. — Но си мисля, че ще открием някаква аномалия в преградата, която аномалия е причинявала връщане на кръвта в посока отдясно наляво, на което се дължи и цианозата. — След това добави: — Боя се обаче, че с това няма да установим защо някой толкова настоятелно не иска да открием нищо.
— Мисля, че ще открием широко разпространена коронарна болест и доказателства за предишни малки, асимптоматични сърдечни кризи, така че сърдечносъдовата й система е била в риск още преди финалния епизод, но не до степен, че да се разбере от стандартната електрокардиограма.
— Интересно предположение. — Джак погледна към Латаша, която продължаваше да се взира в сърцето. Уважението му към нея нарастваше. Само му се искаше да не изглежда като деветнайсетгодишна. Това го караше да се чувства, сякаш вече е превалил хълма.
— Не забравяй, че симптомите за коронарна болест на сърцето при жените в критическата са различни от тези на мъжете! Случаят, който току-що описа, го доказва.
— Не ме карай да се чувствам толкова древен и неинформиран — оплака се той.
Тя направи оправдателен жест с ръка.
