— Мислех, че всички руснаци там са евреи…
— Не и аз — промърмори Юри. Мъжът насреща му знаеше какво говори. Болшинството от руските имигранти в Брайтън Бийч действително бяха евреи. Това беше една от причините Юри да има толкова малко приятели. Тук новопристигналите преселници се поемаха от многобройни еврейски организации, които се грижеха за тяхното успешно внедряване в новото общество. Същевременно евреите бяха единствените съветски граждани, които имаха право да емигрират по време на комунистическия режим и когато СССР се разпадна, тяхната общност в Америка вече беше достатъчно многобройна. На Юри никой не му обърна внимание поради простия факт, че беше атеист и не проявяваше интерес към никакви религиозни фракции.
— Май усещам негативно отношение към еврейската общност — моментално го усети русокосият.
Очите на Юри пробягаха по надписите върху тениските на голяма част от скинарите, насъбрали се около тях. Бързо откри това, което само беше зърнал на влизане: „Холокостът е ционистки мит“, „Долу правителството на САЩ, окупирано от ционисти“. Реши, че без проблеми може да изповяда своите антисемитски убеждения.
Така или иначе, до последните президентски избори в Русия той никога не беше харесвал евреите. Но активното промиване на мозъци по време на предизборната кампания на националиста Жириновски и комуниста Зюганов попадна на благодатна почва в неговата „тоска“ и наранена националистическа гордост, което го превърна в лесна жертва на демагогията.
— Май те преценихме погрешно, приятелю — ухили се русокосият след като изслуша фашистките признания на Юри. — Можеш да си пиеш спокойно сред нас, аз лично ще те почерпя една водка.
Пръстите му щракнаха по посока на бармана, който благоразумно се беше оттеглил в противоположния край. Той се приближи с бутилка водка и напълни чашата на Юри чак до ръба.
— Казвам се Кърт Роджърс — представи се русокосият, седна на високото столче в съседство и махна с ръка към мъжа, настанил се от другата му страна: — А това е Стив Хендерсън…
Стив беше по-едър и мускулест от Кърт, но облеклото му беше почти същото. Тениските им бяха еднакви, с едни и същи надписи.
Първата среща беше последвана от още няколко. Постепенно тримата мъже разбраха, че имат еднакво мнение по доста повече въпроси от антисемитизма, най-вече по въпроса за политиката на сегашното американско правителство.
— Цялата тази бъркотия няма нищо общо със справедливостта! — отсече Кърт, когато за пръв път заговориха на тази тема. — Тя е незаконна, потисническа и антиконституционна. Има само едно решение — правителството на САЩ трябва да бъде свалено по насилствен начин, по пътя на въоръжената борба. Друг път няма. И това трябва да стане час по-скоро, тъй като ционистите продължават да проникват в него!
— Наистина ли? — смаяно попита Юри. За пръв път срещаше американец, който да не харесва правителството си. На всичкото отгоре Кърт, който притежаваше солидни познания по всички въпроси, свързани с американското правителство и историята на САЩ, категорично заяви, че недоволните съвсем не са малко. Патриотите, както ги наричаше той, били пръснати из цялата територия на страната. Добре въоръжени, те само чакали знак, за да започнат всеобщо въстание.
— Помнете ми думата — прошепна при друг разговор Кърт. — От абсолютно достоверен източник научих, че в планините на Монтана действа тренировъчен лагер за командоси. Натоварени от правителството на хиляди хеликоптери, те се готвят да блокират страната и да отнемат оръжието от истинските патриоти. И тогава ние ще се окажем напълно беззащитни срещу световния ционизъм…
По онова време Юри все още не разбираше какво означава „абсолютно достоверен“, но беше достатъчно благоразумен да не задава въпроси и да приеме на доверие посланието на Кърт. А то беше недвусмислено: правителството на САЩ е далеч по-корумпирано и опасно, отколкото си беше представял. После стана ясно, че и той, и Кърт имат желание да направят нещо и могат да си помогнат, тъй като всеки от тях умееше това, което не беше по силите на другия. Юри притежаваше познанията и опита за създаване на биологическо оръжие за масово унищожение, а Кърт имаше хората, които могат да доставят необходимите материали и оборудване. Русокосият беше организатор и върховен лидер на скинарската милиция, наречена от него Народна Арийска Армия. Той беше абсолютно сигурен, че ударните отряди на тази армия ще изпълнят всяка негова заповед.
— Препарат за контрол на пестицидите в селското стопанство? Никакъв проблем! — беше отсякъл той на един от въпросите на Юри. — Когато му дойде времето, лесно ще задигнем нужното ни количество от един склад в Лонг Айлънд. Там го ползват за картофените ниви, но никой не го пази. Просто отиваме и си го вземаме…
Няколко седмици по-късно подробностите бяха оформени. Кърт, Юри и Стив тържествено си стиснаха ръцете над чашите с ледена водка и така беше поставено началото на операция „Лакомец“. Юри не знаеше какво означава лакомец, но Кърт търпеливо му обясни, че става въпрос за едно типично американско зверче — дребно, но изключително кръвожадно. Същевременно беше намигнал на Стив, тъй като със същото прозвище се кичеше и младежката банда от култовия филм „Червена зора“, който и двамата обожаваха. В него „лакомците“ бяха успяли да спрат настъплението на съветската армия, нахлула в САЩ.
Юри предпочиташе друго име — например операция „Отмъщение“, но отстъпи пред желанието на двамата си нови приятели, особено след като Кърт го увери, че много от нелегалните им привърженици ще разберат веднага какво се крие под кодовото име „лакомец“.
Когато видяха дъното на бутилката с водка, и тримата бяха много възбудени. Отношенията помежду им се бяха превърнали в нещо свято, в „небесен съюз“ — според думите на Кърт.
— Имам чувството, че тук се роди искрата, която ще подпали световния пожар! — тържествено заяви той. — Именно оттук, от Ню Йорк, ще бъде дадено началото на световната революция. В сравнение с него онова, което се случи в Оклахома Сити, ще прилича на невинна детска игра!
Юри пет пари не даваше дали операция „Отмъщение“ ще запали световен пожар. Единственото му желание беше да зашлеви един оглушителен плесник върху самодоволната муцуна на САЩ. А ако в хода на този процес го споходи и славата, той без колебание щеше да я сложи в краката на Жириновски и неговото движение за възраждане на Великата съветска империя.
Остро почукване по стъклото го изтръгна от мислите му. Вдигна глава и видя униформена служителка на пътните служби.
— Трябва да освободите мястото, такси — подвикна тя. — Тук е само за товарни коли.
— Извинете — рече Юри, включи на скорост и потегли. Направи една обиколка на квартала и спря на същото място. Униформената беше далеч напред.
Включи аварийните светлини и излезе навън. Вече тридесет минути беше тук и внимателно наблюдаваше офиса на фирмата „Коринтски килими“. Никой не беше отворил вратата, нито да влезе, нито да излезе. Юри претича през уличното платно, залепи чело на стъклото и засенчи очите си с ръка. Офисът беше празен, лампите — изключени. Натисна бравата, но тя се оказа заключена.
Отдръпна се и бавно измина десетината метра, които го деляха от съседния магазин. По време на чакането си беше забелязал, че там редовно влизат и излизат хора. Оказа се, че това е някакъв център за филателия. Вътре цареше гробна тишина, нарушавана единствено от звънчето на входната врата. Собственикът се появи някъде от вътрешността. На внушителния му нос бяха кацнали очила за четене, а върху голото му теме се крепеше еврейската баретка, сякаш залепена с лепило.
— Изпратиха ме на адрес, таксито ми е отвън — поясни Юри. — Трябва да взема някой си господин Папарис от фирма „Коринтски килими“. Но офисът на фирмата е затворен. Случайно да познавате този господин Папарис?
— Разбира се — кимна евреинът.
— Виждали ли сте го днес?
— Днес не, но това не ме изненадва. Ние с него поначало рядко се засичаме.
— Благодаря — усмихна се Юри.
— Моля.
Отиде да попита в магазина от източната страна на „Коринтски килими“, но и там получи същия отговор. Върна се в колата и се зае да обмисля следващите си ходове. Идеята да разпита из болниците отпадна в момента, в който се сети, че не знае домашния адрес на господин Папарис. След обстоен размисъл отхвърли
