на акта. — Браво на теб.
— Нима си се съмнявал в бившата барета? — продължаваше да се хили Кърт.
— Майната ти! — отвърна Стив и весело го плесна по рамото.
Продължиха по посока на главния вход. Вървяха като на парад — с равномерна крачка, изпънати рамене и високо вдигнати глави.
— Това ще бъде една перфектна операция — прошепна Кърт. — Тук се намира най-голямата служба на ФБР, разположена извън централата им във Вашингтон. Цял настръхвам при мисълта за това, което ще стане. Хубавичко ще ми платят за униженията!
— Ще ми се да имаше повече федерални агенти тук — процеди Стив. — По тази начин щяхме да отмъстим за всички като нас!
— О, не се безпокой, правителството ще получи посланието ни! — заканително се ухили Кърт.
— Сигурен ли си, че Юри ще се справи?
За втори път Кърт дръпна приятеля си за ръкава и го принуди да спре. Хората се точеха покрай тях като пълноводна река.
— Хей, какво ти става? — прошепна напрегнато той. — Откъде се взе този негативизъм?
— Само питам — сви рамене Стив. — Ти сам призна, че това копеле е малко смахнато. Освен това е бил комунист…
— Вече не е — отсече Кърт.
— Да си чувал вълкът да си сменя козината? — изгледа го продължително Стив. — Напоследък го чувам да дрънка какви ли не глупости, най-голямата от която е свързана с възраждането на Съветския съюз…
— Казва го, защото се тревожи за сигурността на ядреното оръжие — поясни Кърт.
— Не съм много сигурен — поклати глава Стив. — Ами подмятанията му, че Сталин не бил толкова лош, колкото го мислели хората? Според мен това е доказателство за лудост. Нали шибания Сталин е избил тридесет милиона от тях, по дяволите?
— Тук си прав — кимна Кърт и лекичко захапа устната си. Отвреме навреме дъската на руснака наистина хлопаше. Не беше доволен от това, което планираха в „Джейкъб Джавитс“, искаше нещо повече — например едновременно разпръскване на вирусите и в Сентрал Парк, което би довело до зараза на целия Горен Ийст Сайд. Предпочитана цел за него бяха банкерите-евреи, искаше ги в максимално количество. Изобщо не беше съгласен с мнението на Кърт, че федералната сграда е напълно достатъчна.
— Положихме много усилия заради него — продължи Стив. — Нашите момчета ходиха специално да крадат онези камери от микролабораторията в Ню Джърси. Снабдяваме го с всичко, което пожелае, включително кашоните с пепел от Оклахома, които според него съдържали онези бактерии, които ни трябват. Онези от Дикси сигурно са ни взели за луди когато им поискахме оборската мръсотия…
— Той твърди, че от нея може да изолира бактерията — възрази Кърт. — Същото го прочетох и в Интернет, така че е напълно възможно…
— Добре, хубаво — кимна Стив. — Приемам, че бактерията, предизвикваща ботулизъм и вирусите на антракса живеят в оборската тор, особено в тази на Юга. Но какво сме видели до този момент? Нищо! Юри не ни е показал нищо. Не сме видели никакви бактерии, нямаме представа дори от лабораторията, която е изградил в мазето си.
— Мислиш, че ни будалка, а? — изгледа го продължително Кърт. И на него му беше минала мисълта, че Юри спокойно може да ги зареже в момента, в който си направи шоуто в Сентрал Парк.
— С чужденците всичко е възможно — въздъхна Стив. — Особено когато си имаме работа с руснак. Тези хора са ни ненавиждали в продължение на цели седемдесет години!
— О, стига вече! — размаха ръце Кърт. — Според мен ставаш параноик. Юри не ни мрази, желанието му да ударим тази федерална сграда е съвсем искрено. Той мрази управниците ни не по-малко от нас, тъй като са отказали да му признаят образованието. Учил е повече от десет години, но трябва да кара такси. На негово място и аз щях да бъда ядосан…
— Но ние нямаме доказателства, че наистина е учил всичко това, което твърди — отбеляза Стив.
— Вярно — сви рамене Кърт. Това беше едно от нещата, които нямаше начин да проверят.
— Може би сега не е времето да говорим за това, но ни предстои да се изложим на значителен риск в тази сграда — рече с въздишка Стив. — Затова ми се иска да разполагаме с някакви доказателства, че Юри изпълнява своята част от сделката.
— Допускаш ли, че той никога не е работил в съветската индустрия за биологически оръжия? — втренчи се в него Кърт.
— Според мен е работил — поклати глава Стив. — Знае прекалено много за страничен човек, особено онези лични трагедии като смъртта на майка му. Но лично аз продължавам да се питам защо ЦРУ не е проявило интерес към него в момента, в който се е появил на територията на Щатите. Може би е бил помощен персонал и няма нищо общо с поточните линии, на които твърди, че е работил…
— Не, просто е пристигнал късно — отвърна Кърт. — Нали помниш, че ни разказа за двамата най-големи специалисти по биологичните оръжия, които избягали две години преди него? Те вероятно са разказали на ЦРУ всичко, което са искали да чуят, включително за случаите, при които СССР е нарушавал Договора за забрана на биологичните оръжия от 1972 година.
— Не твърдя противното — сви рамене Стив. — Само искам да видя някакво доказателство за това, което е свършил Юри…
— Миналата седмица каза, че е на път да тества антракса — подхвърли Кърт.
— Това ще ми бъде напълно достатъчно, стига да има някакъв резултат — кимна Стив.
— Мисля, че имаш право — призна след кратък размисъл Кърт. — Но това не ни пречи да осъществим набелязаната визита. Не рискуваме нищо, тъй като капитанът го няма…
— Добре — съгласи се Стив. — Нали имаме и копие от акта…
— Значи си „за“? — пожела да се осведоми Кърт.
— Твърдо — кимна приятелят му.
Влязоха един по един през въртящата се врата. Наложи се до почакат на опашка пред гишето на служителя с металотърсача. Началникът на охраната лично ги упъти към отдела по поддръжката на приземния етаж.
— Дотук добре — прошепна Стив.
— Спокойно — усмихна му се Кърт. — Няма и да усетиш кога сме приключили.
Вратата на отдела по поддръжка беше открехната. Кърт изпревари приятеля си и спря пред бюрото на секретарката.
— С какво мога да ви помогна? — попита дебеланата зад него, която се потеше въпреки климатичната инсталация.
Кърт разтвори портфейла си и показа значката си на лейтенант от противопожарната охрана. По принцип я носеше у себе си само в комплект с черна лента и парадна униформа — за погребението на някой отдавна пенсиониран колега.
— Противопожарна инспекция — сухо обяви той.
— Няма проблем — кимна секретарката. — Почакайте да повикам главния инженер.
Кърт я изчака да изчезне във вътрешните помещения и окуражително се усмихна на Стив:
— Всичко върви по план.
— Усещаш ли количеството въздух, което се движи тук? — попита онзи.
— Аха — разшири усмивката си Кърт.
Стив тържествено вдигна палец. Кърт кимна с глава. Прекрасно знаеше какво има предвид приятеля му — колкото повече въздух се върти във вътрешността на сградата, толкова по-лесно ще се разпространи вирусът.
Няколко минути по-късно се появи главният инженер — афро-американец на средна възраст, облечен в тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка. Това накара Кърт леко да се стресне, тъй като очакваше някой с омазан комбинезон, от джоба на който стърчи топка конци. Стрелна с поглед приятеля си, но лицето на Стив запазваше безразличното си изражение.
— Добър ден, господа — любезно ги поздрави костюмираният негър. — Казвам се Дейвид Уилсън и съм на ваше разположение. Всъщност, посещението ви ме изненадва, тъй като за днес не е планирана противопожарна инспекция…
