— Правилно, сър — кимна Кърт. — Тук сме, за да проверим дали е отстранено нарушението, констатирано при предишната ни инспекция. Става въпрос за един грил, монтиран в бюфета на приземния етаж. Но понеже тъй и тъй сме тук, бихме искали да извършим и една рутинна проверка на противопожарното оборудване — табла, маркучи, пожарогасители, детектори на дим и така нататък…
— Препоръките ви по отношение на грила бяха изпълнени веднага — отговори Уилсън. — Монтирахме филтър и уведомихме директно противопожарната служба…
— Бихме желали да прегледаме самия грил, просто за всеки случай — любезно, но твърдо отсече Кърт.
— Имате ли нещо против да ви придружи някой от подчинените ми? — попита с леко притеснение Уилсън. — В момента провеждам една среща, знаете…
— Няма проблем — кимна Кърт.
Пет минути по-късно към двамата се присъедини един мълчалив дългуч, облечен в комбинезона, който беше очаквал Кърт. Казваше се Реджи Симс и беше електротехник.
Първото нещо, което провериха, действително беше скарата в бюфета на долния етаж — Върху нея цвърчаха наденички и бургери, тъй като времето за обедна почивка наближаваше. На Кърт му бяха необходими точно две секунди, за да обяви филтъра в добро функционално състояние.
Общата проверка извършиха съвсем повърхностно, без да се формализират и без да настояват да видят всичко. Човекът от поддръжката с нищо не показа, че е озадачен. Нито пък проявяваше нетърпение да се върне обратно на работното си място.
— Вентилационната система? — изгледа го въпросително Кърт.
— Какво за нея? — сви рамене Реджи.
— Искам да й хвърлим едно око. Трябва да знаем как се изключва, за да изолираме отделни сектори от сградата в случай на нужда. Ако стане пожар можем да ограничим разпространението на дима. Къде е контролният панел?
— В машинното на третия етаж — отвърна Реджи.
— А общата климатична инсталация?
— Пак там.
— Тогава да вървим — кимна Кърт.
— Какво точно искате да видите? — попита механикът.
— Трябва да има детектори за дима както за потока на пресния въздух, така и за този, който е вече рециклиран — поясни Кърт. — Длъжни сме да установим, че те действително са монтирани, а при нужда — и да ги тестваме.
Реджи сви рамене и тръгна пред тях.
Нивото на шума в машинното отделение беше трудно за понасяне. Огромното помещение беше задръстено с най-различна машинария и многобройни електрически табла, от които се командваха гигантските бойлери, помпи и компресори. Във всички посоки се разпространяваха вентилационни тръби, дебели кабели и разноцветни жици. Малцина са хората, които можеха да си представят какво е необходимо за отоплението и охлаждането на сграда с размерите на Федерален билдинг „Джейкъб Джавитс“, за движението на асансьорите, а дори и за пътя на водата, която тече от крана на тридесет и втория етаж. Всичко това изисква огромно количество енергия, което се осигурява от цяла армия машини, работещи двадесет и четири часа в денонощието.
Главният въздухопровод беше толкова огромен, че изобщо не приличаше на такъв. Заемаше почти цяла стена в машинната зала, а веднага след нея се разклоняваше като вековно дърво. На определени разстояния се виждаха вратички във формата на корабни люкове.
Реджи потупа ламарината на едно от основните разклонения и обясни, че по него идва външният въздушен поток. Наложи му се да крещи, тъй като грохотът в залата беше оглушителен. Показалецът му сочеше точното място, на което външния въздух се смесваше с този, който вече циркулира в системата.
Направил няколко крачки към дъното на помещението, техникът спря и отново потупа широката тръба пред себе си.
— Тук са филтрите! — изкрещя той. — Коя част от тръбопровода искате да проверите?
— Онази, която следва веднага след филтрите — извика в отговор Кърт.
Реджи кимна, пристъпи към електрическото табло на стената и дръпна солидната гумирана дръжка на прекъсвача. Грохотът на машините в помещението намаля с една октава.
— Това е прекъсвачът за главния вентилатор — поясни дългучът, след което пристъпи към един от люковете и вдигна резетата му. — Това място е над него. При включен вентилатор засмукването е толкова силно, че люкът изобщо не може да се отвори.
Кърт предпазливо надникна в тъмната дупка. Свали фенерчето от колана си и побърза да натисне бутона. Насочи лъча в обратна посока, към филтрите. Стив направи опит да надникне през рамото му, но люкът беше прекалено тесен.
— Можете да влезете вътре, ако желаете — предложи Реджи.
Кърт се наведе и прекрачи металния праг. Лъчът на фенерчето пробяга по корпуса на филтъра. Стив надникна през люка, а Реджи отиде да изключи алармата, която сигнализираше за падането на налягането в системата.
— Сега разбираш защо настоявах за оглед, нали? — прошепна Кърт. Изолацията в тръбата беше достатъчна, за да заглушава грохота от машините в общата зала.
— Изобщо бях забравил за филтрите — призна Стив.
Кърт насочи светлината в обратна посока. Огромните витла на главния вентилатор продължаваха да се въртят бавно, подчинявайки се на инерцията. Отблясъците от светлината на фенерчето по тавана бяха достатъчни, за да се види местоположението на един от детекторите за пушек. Беше високо, без стълба нямаше как да го стигнат.
— Ей този детектор трябва да бъде изключен — посочи го Кърт. — А след това трябва да намерим начин да пуснем една димка в този сектор на сградата.
— Мислиш, че детектора е свързан директно с противопожарното табло, така ли? — вдигна вежди Стив.
— Ще бъда изненадан, ако не е — кимна Кърт. — Но дори да е така, на таблото веднага ще се изпише информацията за точното местоположение на детектора — във вентилационната система. И в двата случая ние с теб ще имаме повод да се отбием тук…
— Само при условие, че изпреварим дежурния екип на Пожарна №6, която се намира на Бийкмън стрийт — напомни му Стив.
— Те няма как да бъдат тук преди нас — успокои го Кърт. — Екипът им задължително трябва да заобиколи сградата на Градския съвет, а това означава, че ще бъдат тук едва когато ние вече ще излизаме от шибаните тръби. Трябва да се тревожим по-скоро за нашите — онези, които действат със стълбите. Задължително трябва да им намерим работа някъде около асансьорите, които по устав трябва да бъдат свалени на партера и изключени…
— И какво правим след като се доберем дотук? — пожела да узнае Стив. — Къде ще оставим стоката? — Очите му пробягаха по излъскания под на вентилационната система, който не предлагаше скришни места.
— Според Юри тя ще бъде под формата на фин прах, натъпкан в здрави найлонови торбички. Просто ще ги оставим във вътрешността на тръбата и ще ги свържем с капсул-детонатори. Когато гръмнат, ние отдавна ще бъдем далеч.
— Значи няма да крием торбичките, така ли?
— Не виждам смисъл в обратното — сви рамене Кърт.
— Ами ако някой надникне тук след като сме си тръгнали?
— Чу ли как изскърцаха пантите на люка когато Реджи го отвори? — отвърна с въпрос Кърт. — Тук никой не наднича. Но за всеки случай ще изключим детектора за дим и алармата на автоматичната противопожарна система.
— Добра идея — кимна след кратък размисъл Стив. — Надявам се да проработи.
— В това можеш да се обзаложиш! — блъсна го по рамото Кърт. — А сега давай да осигурим добър приток на въздух за етажа, след което ще приключим с фалшивата проверка. Наближава времето да си
