Джак направи опит да осъществи връзка с доктор Хайтман, но бързо разбра, че във фаталния ден той е замествал колегата си доктор Бърнард Голдстейн, чийто пациент на практика е бил Джейсън Папарис.
След няколко минути неуспешни опити Джак най-сетне успя да се свърже с Голдстейн, който се оказа в лошо настроение и очевидно бързаше. Това го принуди да зададе въпросите си кратко и ясно.
— С какви килими е търгувал ли? — едва сдържа избухването си Голдстейн. Явно го взе за някакъв смахнат особняк, който имаше достатъчно време за губене. Секретарката му правилно се беше поколебала дали да го свърже, въпреки твърденията на Джак, че въпросът е спешен.
— Искам да зная какъв тип килими е продавал този човек — търпеливо отвърна Джак. — Интересува ме дали са били от естествени материи, или не…
— Никога не е споделял подобно нещо, пък и аз не съм го питал! — отсече доктор Голдстейн и прекъсна връзката.
— Тоя си е сбъркал професията — промърмори на глас Джак, после разтвори папката на идентификационния формуляр. Видя, че тялото е било разпознато от съпругата на починалия — Хелън Папарис. Срещу името й беше записан телефонен номер и той без колебание го набра. Надяваше се да не го обвинят в непочтително отношение към опечаленото семейство.
— „Коринтски килими“ търгуваше изключително със стока ръчно производство — заяви госпожа Папарис.
— Откъде ги внасяше?
— Предимно от Турция — отвърна жената. — Известно количество имаше и от Гърция, но основната маса идваше от Турция…
— Сред тези килими имаше ли екземпляри от обработена кожа, или китеници от естествена вълна? — Въпросът беше зададен с предварителната увереност в отговора, който щеше да получи. Загадката беше на път да се разреши.
— Разбира се — отвърна Хелън Папарис.
Очите на Джак се сведоха към разтворения върху бюрото учебник. Някъде към средата на текста, отделен за антракс, изрично се посочваше, че животинската форма на това заболяване представлява сериозен проблем за редица страни, включително Турция. Спорите на антракса лесно проникват в редица продукти с животински произход, най-вече в козината на козите.
— Съпругът ви работил ли е с кози кожи? — попита на глас Джак.
— Да, разбира се — отговори Хелън. — Козите и овчите кожи бяха основна част на бизнеса му.
— В такъв случай мисля, че загадката е решена — кимна Джак и накратко обясни за какво става въпрос.
— Каква ирония на съдбата — горчиво промълви Хелън. — Същите тези килими ни осигуриха добър живот и ни дадоха възможност да изпратим единствената си дъщеря в престижен колеж.
— Кога получи последната си доставка господин Папарис?
— Преди около месец.
— Държите ли някои от тези килими у дома?
— Не — отвърна Хелън. — Джейсън беше на мнение, че им отделя достатъчно внимание в работно време и категорично отказа да ги гледа и у дома…
— Вземайки предвид създалите се обстоятелства, това е било едно изключително далновидно решение — отбеляза Джак. — Къде се намират килимите в момента? Каква част от тях е продадена?
Хелън обясни, че килимите се съхраняват на склад в Куинс и едва ли много от тях са продадени. После поясни, че Джейсън се е занимавал с търговия на едро, а доставките му са пристигали в страната месеци преди реалната им продажба. Работел сам, нямал хора на заплата нито в склада, нито в офиса си.
— Еднолична търговия, а? — подхвърли Джак.
— Нещо такова — неохотно отвърна Хелън.
Джак сърдечно й благодари, после тактично предложи да се подложи на профилактичен преглед и евентуална терапия с антибиотици, въпреки малката вероятност от предаване на заразата по въздушнопреносим път. Жената не остана много очарована и в крайна сметка той се принуди да добави, че вероятно ще бъде посетена от официални представители на здравните служби. Тя сухо благодари и разговорът прекъсна.
Джак завъртя стола си и се озова лице в лице с Чет, който внимателно беше слушал разговора.
— Май разреши загадката доста бързо — отбеляза колегата му. — Слава Богу защото едва ли ще се наложи да предприемеш някакви конкретни оперативни действия.
— Точно заради това съм разочарован — рече с въздишка Джак.
— И за какво по-точно? — изгледа го с невярващ поглед Чет. — Даде една бърза и гениално точна диагноза, а след това дори откри вероятния причинител на заразата!
— Тъкмо там е работата — въздъхна Джак. — Всичко стана прекалено лесно, докато при предишните ми сблъсъци с екзотични заболявания нещата стояха по съвсем друг начин. Аз просто обичам предизвикателствата…
— Не знам от какво се оплакваш! — поклати глава Чет. — Аз самият мога само да мечтая, че един ден ще разреша
Джак грабна разтворения учебник и го тикна под носа на приятеля си. Заби пръст в един параграф и го накара да чете на глас — Чет търпеливо се подчини и не след дълго вдигна глава.
— Това е епидемиологично предизвикателство — обяви Джак. — Поредица от случаи на инхалаторен антракс, причинени от спори, които са изтекли от секретен завод за биологически оръжия! Истинско нещастие, нали?
— Къде е Свердловск? — объркано попита Чет.
— Откъде да знам? — сви рамене Джак. — Явно някъде на територията на бившия Съветски съюз…
— Никога не съм чувал за този инцидент през 79-та — поклати глава Чет и отново сведе очи към текста. — Какъв майтап! Руснаците направили опит да го представят като епидемия вследствие на заразено месо…
— От криминологична гледна точка случаят безспорно би представлявал огромен интерес — промълви Джак. — Далеч по-предизвикателен от спорите, пренесени с някакви ориенталски килими…
Джак стана на крака. Оживеното му допреди миг лице бързо помръкна.
— Къде отиваш? — попита Чет.
— Долу, при Калвин. Искаше да го уведомя веднага, ако случаят наистина се окаже антракс…
— Я се усмихни — подкани го Чет. — Намръщил си се сякаш са ти потънали гемиите.
Джак направи опит да го послуша, след което се обърна и тръгна към асансьорите. Пропусна да признае пред Чет, че причина за вълнението му не е само случаят на антракс, който, между другото, се оказа доста лесен за решаване. Продължаваше да се чуди на загадката около Лори. Защо го беше събудила в четири и половина сутринта, за да му определи среща за вечеря? И защо беше поканила и Лу?
Асансьорът започна да се спуска, а той се замисли как да й върне този номер. Не се сети за нищо друго, освен да й съобщи, че й е приготвил коледен подарък, който обаче ще й бъде връчен в подходящо време. Лори много си падаше по подаръците и умираше от нетърпение да ги отвори. А до Коледа оставаха малко повече от два месеца — един напълно достатъчен срок за отмъщението му.
На първия етаж вече се чувстваше по-добре. Идеята за коледния подарък му се струваше все по-добра, макар че все още не бе намислил какво точно да й купи.
Калвин си беше в кабинета, затънал в купищата документи, които затрупваха бюрото му всеки ден. Писалката изглеждаше като детска играчка между дебелите пръсти на огромната му лапа. Усетил приближаването на Джак, той вдигна глава.
— Сигурен ли си, че не искаш да се хванеш на бас за антракса? — попита го по-младият мъж.
— Не ми казвай, че вече си го диагностицирал — промърмори Калвин и се облегна назад. Столът жалостиво изскърца под тежестта на тялото му.
— Според Агнес става въпрос именно за антракс — кимна Джак. — Но трябва да изчакаме окончателните резултати от посявката.
— Пресвети Боже! — горчиво се провикна Калвин. — Това ще раздруса доста бюрократи в министерството!
— Мисля, че няма да се стигне до спешни мерки — поклати глава Джак.
