която беше предизвикал в душата му.
— Ще я попитам — отвърна на глас той, вдигна слушалката и набра номера на Клинт Абелард.
— Кажи ми ако е навита, защото трябва да кажа на Колийн да вземе още два билета — каза Чет. — Тя има постоянен абонамент в музея и няма да й бъде трудно.
— Тази вечер ще се видя с Лори — рече Джак докато осъществяваше връзката. — Трябва да си поговорим за куп неща, но ще я попитам и за музея…
— Видя ли онзи скинар, който тя обработваше сутринта? — попита Чет. — Ако обявят награда за ужасен случай, този непременно ще бъде номиниран. Все още не мога да свикна с това, което едно човешко същество е в състояние да причини на друго…
Джак поиска да го свържат с градския епидемиолог и притисна слушалката към ухото си. Отсреща го помолиха да почака.
— За нещастие го видях — кимна той, прикривайки мембраната с длан. — Според ФБР така са го подредили негови колеги-скинари…
— Тези хлапета са побъркани! — мрачно поклати глава Чет.
— Знаеш ли дали Лори е открила нещо, за което да се хване полицията?
— Нямам представа.
Когато в слушалката прозвуча гласът на доктор Клинт Абелард, Джак направи сериозни усилия гласът му да прозвучи топло и дружелюбно. За съжаление усилията му останаха несподелени.
— Как няма да ви помня! — язвително рече Абелард. — И как бих могъл да ви забравя? Благодаря на Бога, че не ми вгорчава ежедневния живот с патолог като вас!
Джак прехапа език. При първата си среща с тоя Клинт, той си беше направил труда най-любезно да му разясни разликата между съдебен патолог и медицински следовател. За втората специалност се назначаваха само дипломирани лекари със специализация по патология и подспециализация криминология. Докато длъжността съдебен патолог беше чисто бюрократическа и може да бъде заета дори от лице без медицинско образование.
— Ние, медицинските следователи, винаги се стараем да бъдем любезни — натърти в слушалката той.
— Защо се обаждате? — сухо попита Абелард.
— Тази сутрин изолирахме случай на инхалационен антракс и решихме, че трябва да бъдете информиран — поясни Джак. — Докараха ни пациента от Общинската болница в Бронкс.
— Единичен случай?
— Точно така.
— Благодаря — приключи разговора Клинт.
— Няма ли да попитате нещо във връзка с източника на заразата? — учуди се Джак.
— Наша работа е да открием този източник — сухо отвърна Абелард.
— Сигурно е така — сви рамене Джак. — Но нека все пак да ви предам това, което успяхме да научим ние…
Изложи сбито фактите около компанията „Коринтски килими“ и последната доставка от Турция, складирана в Куинс. Не пропусна да подчертае, че Джейсън Папарис е бил единствен служител във фирмата и не е носил от тези килими у дома.
— Благодаря, много сте обстоятелствен — иронично подхвърли Абелард. — Ако някога се натъкна на епидемиологични мистерии, с положителност ще ви завъртя един телефон…
— Позволете, но бих искал да чуя какво възнамерявате да сторите във връзка с този конкретен случай — не обърна внимание на сарказма му Джак.
— Ще изпратя някой от сътрудниците си в Куинс да запечата въпросния склад — спокойно отвърна Абелард.
— И това е всичко?
— В момента личният ни състав е изцяло ангажиран с една циклоспорична епидемия — поясни човекът насреща. — Вашият случай е единичен, източникът на заразата — установен. Не може да става и дума за сравнение с една текуща епидемия. Ще се заемем с него в момента, в който имаме възможност — разбира се, ако се появят и други случаи…
— Сигурно знаете какво вършите по-добре от мен, но… — започна Джак.
— Благодаря за доверието — прекъсна го Абелард и без всякакво предупреждение затвори.
— Толкоз по въпроса за сътрудничеството между институциите — мрачно промърмори Джак докато оставяше слушалката. Чет се беше извъртял в стола си и любопитно слушаше. — Това копеле се държа по- саркастично и от мен!
— Със сигурност си му нанесъл смъртоносна рана по време на чумното разследване — поклати глава Чет.
— Казва ли ти някой? — сви рамене Джак и отново посегна към телефона. — Я да видим дали ще извадим повече късмет с общинския шеф на извънредните ситуации…
— На тоя пък защо изобщо му звъниш? — любопитно попита Чет.
— От любезност — поясни Джак. — Такава е изричната заповед на нашия заместник-директор.
Насреща вдигна някаква секретарка и той я помоли да го свърже със Стан Торнтън.
— Това не беше ли онзи, който ни изнесе лекция за оръжията за масово унищожение? — попита Чет.
— Аха — кимна Джак.
За негова огромна изненада директор Торнтън лично вдигна слушалката. Джак накратко му обясни защо го търси.
— Антракс ли?! — стресна се Торнтън. Очевидно се беше впечатлил. За разлика от Клинт Абелард, той буквално засипа Джак с въпроси. Напрежението напусна гласа му едва след като се увери, че става въпрос за единичен случай и източникът на заразата е твърдо установен.
— За всеки случай ще използвам контактите си в Министерството на здравеопазването — обяви той. — Искам да знам дали в града има и други случаи с подобни симптоми.
— Добра идея — кимна Джак.
— Освен това ще наредя незабавна карантина на онзи склад.
— Мисля, че вече се работи по този въпрос — подхвърли Джак, след което накратко му предаде разговора си с Клинт Абелард.
— Отлично! — доволно рече Торнтън. — И без това възнамерявах да се свържа с него. Двамата ще координираме действията си.
Желая ви късмет, рече си Джак.
— Благодаря ви за бързата реакция — похвали го Торнтън. — Както споменах в своята неотдавнашна лекция, вие медиците, сте първите, които трябва да видят заплахата от био-тероризма. И колкото по-бързо реагирате, толкова по-големи са шансовете за ограничаване на евентуалните поражения.
— Със сигурност ще помним това — увери го Джак, после изрече още няколко заключителни фрази и затвори.
— Поздравления — усмихна му се Чет. — Това беше един наистина цивилизован разговор.
— Усещам бързо подобрение в уменията си за вътрешно-институционални контакти — ухили се Джак. — Тоя изобщо не го нервирах…
Събра материалите по случая Джейсън Папарис и ги подреди обратно в папката. После концентрира цялото си внимание върху случая с полицейското насилие.
За известно време в задръстената от бумаги канцелария се възцари пълна тишина. Приведени над бюрата си, двамата медицински следователи бяха потънали в работа. Залепил лице за окуляра на микроскопа, Чет внимателно оглеждаше чернодробните проби от един случай на хепатит с фатален край. Джак пък се зае да очертава патологията на затворническия случай.
За нещастие спокойствието не трая дълго. В тясното помещение прозвуча нещо, което наподобяваше пистолетен изстрел. Чет буквално подскочи, а серията сочни ругатни откъм бюрото на Джак го наостриха още повече. Изпита гадното чувство, че двамата с колегата му ще се превърнат в следващите обекти за дисекция на Службата по обща патология. Една секунда му беше достатъчна, за да разбере, че нещата са далеч по-безобидни. Джак просто беше ударил длан върху металния плот на бюрото си, а под нея Бог знае
