— Нямам дори идея кой може да бъде — отвърна с въздишка Кърт.
— Е, тогава ще чакаш да те потърси отново — сви рамене Боб.
Кърт направи знак на Стив и започна да изкачва стълбите към стаите за почивка. Горе се насочи към тоалетните, затвори след приятеля си и старателно провери кабинките. Искаше да бъде абсолютно сигурен, че двамата са сами.
— Това не ми харесва! — рече с напрегнат шепот той. — Защо, по дяволите, е дошъл тук?
— Казах ти, че тоя тип е шантав — въздъхна Стив.
Кърт започна да крачи напред-назад като звяр в клетка. Леко изпъкналата му челюст остана здраво затворена. Не можеше да повярва, че Юри ще прояви подобна глупост.
— Опасявам се, че може да стане фал — мрачно произнесе Стив. — Трябва да проведем един сериозен разговор с този човек. Едновременно с това искам да видя доказателства, че не ни е будалкал през всичкото това време…
Кърт спря да крачи и кимна с глава.
— Добре. След работа отиваме да го потърсим в Брайтън Бийч. Трябва да му налеем в главата някаква представа за правилата на конспирацията. После ще поискаме да видим лабораторията му и това, което е свършил в нея…
— Знаеш ли адреса? — попита Стив.
— Оушънвю Лейн 15 — отвърна Кърт.
Четвърта глава
Понеделник, 18 октомври, 12.30 ч.
— Чук, чук! — извика един мелодичен женски глас.
Джак и Чет едновременно вдигнаха глави. На прага се беше изправила Агнес Фин, началник на микробиологическата лаборатория.
— Имам чувството, че такава ми е съдбата — въздъхна с престорена горест Фин и на лицето й се появи скъперническа усмивка. — Все на мен се падат лошите новини… — В ръката й се поклащаше лист хартия и Джак изведнъж разбра за какво става въпрос. Преди три години пак тя донесе на ръка резултатите от микробиологическите проби, които потвърдиха сензационната му диагноза за чума при един случай на смърт от неясно инфекциозно заболяване.
— Не ми казвай, че е антракс! — ужасено промълви той.
Агнес бутна нагоре зеленикавите си очила и мълчаливо му подаде листа. Върху него бяха регистрирани резултатите от директен флуоресцентен тест с антитела, извършен върху един от лимфните възли. Най- отдолу с големи печатни букви беше написано: ПРОБАТА ЗА АНТРАКС ПОЗИТИВНА!
— Невероятно! — смаяно прошепна Джак и мълчаливо постави листа върху бюрото на Чет. Колегата му само поклати глава.
— Помислих си, че ще пожелаеш да чуеш новината веднага — подхвърли Агнес.
— Правилно — разсеяно кимна Джак, след което потъна в дълбок размисъл.
— Каква е достоверността на този тест? — попита Чет.
— Близо сто процента — отвърна Агнес. — Той е извънредно специфичен, а реагентите не са стари. След всичките екзотични инфекциозни болести, които Джак диагностицира през последните две години, аз взех мерки да бъдем в крак с изискванията и да използваме само най-доброто. Естествено, окончателното си мнение ще дам едва след като получа резултат от направените посявки…
— Тази болест се разпространява чрез спори — промълви унесено Джак, който сякаш се събуждаше от транс. — Съществуват ли специални тестове за спори, или ти възнамеряваш да ги отгледаш в лабораторни условия, а след това да ги тестваш за бактерията?
— За спорите съществува полимеразен тест, който за по-кратко наричаме ПСР — отвърна Агнес. — Поради спецификата му той не се прави в био-лаборатория, но Тед Линч от ДНК-лабораторията със сигурност ще ти помогне. Имаш ли готов материал?
— Все още не — поклати глава Джак.
— Ох, ох, това не ми харесва! — размаха ръце Чет. — Звучиш така, сякаш се готвиш за операция на първата линия!
— Не знам — промърмори Джак. В душата му продължаваше да цари тотално объркване. Случай на инхалационен антракс в Ню Йорк беше толкова рядко явление, колкото и случай на чума.
— Забравил ли си какво ти се случи последния път, когато реши да извършиш оперативни проучвания на инфекциозни заболявания? — изгледа го продължително Чет. — Нека ти го напомня: за малко не те убиха!
— Благодаря ти, Агнес — извърна се Джак към началничката на лабораторията, без да обръща внимание на Чет. Ръцете му разсеяно отместиха папката с починалия в ареста мъж, който Калвин искаше да бъде обработен с максимална бързина. Придърпа папката на Джейсън Папарис, разпиля съдържанието й върху плота и започна да търси криминологическото заключение на Джанис Джагър.
— Хей, на теб говоря — подвикна Чет, който винаги побесняваше от начина, по който Джак го изключваше.
— Ето го — промърмори Джак и насочи показалец към пасажа, в който се уточняваше, че господин Папарис се занимава с търговия на килими. — Виждаш ли го?
— Виждам го! — гневно отвърна Чет. — А ти чуваш ли ме?
— Работата е там, че не знаем точно за какви килими става въпрос — промърмори без да му обръща внимание Джак и започна да прелиства страниците. — А това може да се окаже важно… — Най-сетне успя да открие името и телефона на семейния лекар, чиито услуги беше използвал Папарис. Джанис акуратно го беше записала.
Завъртя се заедно със стола, вдигна слушалката и набра цифрите. Оказа се, че това е номераторът на Общинската болница в Бронкс.
— Добре тогава — махна с ръка Чет. — Не е нужно да ме изслушаш, защото тъй и тъй ще направиш това, което си намислил!
След тези думи се обърна и продължи да си върши работата.
— Бихте ли потърсили доктор Кевин Фаулър по пейджъра? — попита Джак, когато насреща вдигнаха. Телефонистката го помоли да почака, той притисна слушалката с рамо и разтвори обемистия том пред себе си. Заглавието му беше „Принципи за лечение на вътрешните болести от Харисън“, а разделът с инфекциозните заболявания личеше отдалеч по оръфаните си страници.
Разгърна на „Антракс“ и с учудване установи, че на тази болест бяха отделени само две страници. В момента, в който доктор Кемин Фаулър се появи насреща, той почти беше успял да ги изчете.
Джак му се представи и сбито описа за какво го търси. Доктор Фаулър беше абсолютно смаян от диагнозата.
— Никога не съм срещал случай на антракс — призна той. — Разбира се, аз все още нямам достатъчно опит, тъй като съм само практикант…
— Вече сте член на екип от богоизбрани — увери го с мрачен хумор Джак. — Току-що прочетох, че през последните десет години в САЩ е имало само няколко случая на антракс, при това в далеч по- разпространената повърхностно-кожна форма. Инхалационната разновидност като тази на господин Папарис е била наричана „даракчийска болест“, тъй като са я прихващали хора, обработващи заразена животинска козина…
— Мога да ви кажа, че влошаването на пациента беше светкавично — унило призна доктор Фаулър. — Бих предпочел изобщо да не се натъквам на подобен случай. Предполагам, че в град като Ню Йорк неизбежно ще се натъкнем и на други…
— Имате ли някаква история на заболяването? — попита Джак.
— Нямам — отвърна Фаулър. — Бях повикан когато пациента вече беше развил респираторен колапс. Знам само това, което беше записано в картона му.
— Значи нямате представа точно с какви килими е търгувал той?
— Никаква. Защо не попитате доктор Хайтман, който е лекуващият лекар?
— Имате ли му телефона?
— Разбира се — отвърна Фаулър. — Той ми е колега.
