спирачка и изчака Кларк да изкара пикапа.
— Къде отиваш? — подвикна Майк.
— Да затворя портала — отвърна Кърт. — Няма нужда да бием камбаната, че пикапът го няма!
Ръждясалите панти изскърцаха. В същия момент откъм Уилоу стрийт долетяха ядосани гласове, последвани от викове за помощ. Усети как космите на врата му настръхват и побърза да се върне зад волана. Стъпи на газта и се насочи към Уилоу, без да пали фаровете.
— Чу ли виковете? — нервно попита Майк.
— Разбира се, че ги чух! — сопнато отговори Кърт.
— Яд ме е, че изпускам купона! — заяви онзи и с това предизвика един гневен поглед от страна на шефа си.
Кърт изскочи в средата на кръстовището и рязко натисна спирачката. Оттук имаше видимост и в двете посоки на Уилоу. Камионетката на Нат беше спряла половин пресечка по-нататък, по посока на предградията. Кърт направи бърза маневра и с пълна газ се насочи натам. На ливадата вдясно се водеше яростна битка. Неясните фигури на част от участниците в нея се въргаляха по тревата, а лампите в околните къщи светваха една по една. Миг по-късно в далечината прозвуча полицейска сирена.
— Мамка му! — ревна Кърт, закова на метър зад камионетката на Нат и погледна в огледалцето. Мигащите светлини на патрулната кола бързо нарастваха зад тях. — Скачай да ги прибереш при Нат!
Майк побърза да се подчини, тъй като добре осъзнаваше опасността.
Кърт остана на мястото си. Светлините се приближаваха. Отначало мислеше да се измъкне в момента, в който ченгетата се включат в мелето. Онези непокорни копелдаци и без това трябваше да си получат заслуженото. Но после му хрумна по-добра идея. Отдавнашен любител на състезанията със стари коли, той добре знаеше как се блокира противника, който ти диша във врата — просто включваш на заден ход и се забиваш в неговата предница…
Сега най-важният въпрос беше дали ченгетата ще спрат зад него, или ще предпочетат друга позиция. За щастие избраха първото. В същия момент Кърт забеляза, че полицаят е сам и побърза да включи на заден ход. После натисна до дъно педала на газта. Колелата пронизително изсвириха, камионетката се стрелна назад и успя да набере значителна скорост в късата отсечка, която я делеше от патрулната кола. Ударът беше страхотен. Тежката задница се заби в носа на другия автомобил. Въпреки, че се беше стегнал, Кърт изпита чувството, че главата му ще се откъсне от шийните прешлени. Нещо изпука, сякаш някой беше смачкал кутийка с бира. Сирената замлъкна и за момент настъпи пълна тишина. После капакът на патрулната кола отскочи нагоре и изпод него бликна горещ гейзер.
Кърт не пропусна да отбележи, че шофьорската врата се откъсна от пантите си и издрънча на асфалта, а полицаят полетя след нея и се приземи с лицето надолу.
— Бог е всемогъщ! — рече с почитание той, включи на първа и стъпи на газта. За момент патрулката остана закачена за задната му броня, но една малка неравност на настилката му позволи да се отърве от нея. Кратък поглед в огледалцето за обратно виждане го увери, че ченгето продължаваше да лежи неподвижно.
На няколко метра по-напред бойците шумно се товареха в камионетката на Нат. Майк се отдели от тях и хукна обратно. В средата на поляната останаха да тъмнеят две неподвижни фигури.
— Хей, мамата й разгони на патрулката! — извика възбудено Майк, затръшвайки вратата след себе си. Обърнаха се. Гейзерът от мотора на полицейската кола беше пресъхнал, изпод капака излитаха кълба дим, странно оцветени от сигналните светлини, които продължаваха да се въртят.
Кърт мълчаливо даде газ и се изравни с кабината на Нат.
— Слушайте ме внимателно, клоуни! — изрева той след като изчака свалянето на страничните стъкла. — Карате в рамките на позволената скорост, без да спирате никъде! Среща пред „Бялата гордост“ за кратък разбор на ситуацията. Ясно ли е?
— Ясно — отвърна Нат, а останалите нададоха тържествуващи викове.
Кърт даде газ, гневно поклащайки глава. Цялата операция приличаше на несполучлива комедия, в която нямаше нищо смешно.
— Колата на ченгето май ще се запали — отбеляза Майк.
Кърт погледна назад и понечи да му обясни, че пушекът е от охладителната течност, която е влязла в контакт с нагорещения мотор, но в същия момент стана свидетел на последната глупост от страна на бойците си. Поощряван от възбудени пиянски викове, Нат включи на заден ход и прегази проснатия на платното полицай. Кърт сбърчи вежди в болезнена гримаса. За него местните шерифи не бяха смъртни врагове — каквито бяха федералните агенти и ченгетата от метрополията.
Майк мълчаливо гледаше пред себе си. Проговори едва когато завиха на запад и поеха по обратния път за града.
— Знам защо Кевин и Люк се лепнаха за двамата педали… — промърмори той.
— Знаеш, разбира се — кимна мрачно Кърт, все още разстроен от последния развой на събитията. Беше твърдо решен да накаже жестоко двамата тъпи хлапаци. Нямаше никакво намерение да им прощава за открито неизпълнение на заповед.
— Бяха смесена двойка — добави Майк. — Единият бледолик, а другият чернилка… На всичкото отгоре се държаха и за ръце…
— А, това вече е друго! — кимна Кърт. Кръвосмешение, при това от гадни педерасти! Гневът му се стопи, вероятно защото знаеше, че и той би постъпил по абсолютно същия начин.
Юри объркано примигна и бавно се надигна. Беше заспал на дивана и не беше сигурен от какво се събуди. Погледна часовника си. Минаваше един след полунощ. Оттатък затворената врата на Кони продължаваше да гърми телевизорът.
След няколко цветисти руски ругатни той спусна крака от дивана и ги напъха в чехлите. Предпочиташе да си ляга рано, тъй като излизаше с таксито още преди разсъмване. По тази причина нямаше представа от нощните навици на Кони, с изключение на факта, че тя винаги оставаше будна след него. Но един след полунощ беше вече прекалено. По всяка вероятност дебеланата беше заспала без да си хапне от хубавия сметанов сладолед.
Стана на крака и се намръщи, тъй като слепоочията му за момент бяха пронизани от остра болка. На масата имаше наполовина изядена пица, видът на която му докара пристъп на гадене. Побърза да я натика в кутията, тъй като видът на замръзнала мазнина отгоре й беше отвратителен.
Беше изтощен, чувстваше се зле. Погълна остатъка от водка в чашата на масата и направи опит да си събере мислите. Скоро стигна до заключението, че трябва да направи нещо. Не можеше да чака до безкрайност Кони да си поиска десерта.
Пред вратата й се спря. Не знаеше дали да почука, или просто да отвори — както обикновено правеше в редките случаи, при които влизаше в стаята й. Накрая избра второто.
Кони отмести поглед от екрана на телевизора, по който течеше някакъв класически филм. Лявото й око беше още по-отекло от преди. На пода пред леглото се валяше празна опаковка от пица.
— Не искаш ли сладолед? — мрачно попита той.
— Ама ти буден ли си още? — учудено го изгледа Кони. — Какво става, да не си болен?
— Само уморен…
— Мислех, че отдавна си си легнал…
— Бях заспал на дивана, ама се събудих — поясни с досада той. — Искаш ли сладолед или не?
— Какво си се захванал с тоя сладолед? — изгледа го тя. — Вече е късно, тъкмо се готвех да заспивам…
— Хайде, хайде — изръмжа той. — Защо ме накара да го купувам от това скъпо място?
— А бе ти сигурен ли си, че не си болен? — изгледа го подозрително Кони. — Нещо не ми се струваш съвсем наред!
— Мамка ти проклета! — изгуби търпение Юри. — Казах ти, че се чувствам виновен дето те ударих и ти счупих телевизора! Искам да направя нещо хубаво, ама ти не ми позволяваш!
— А, сега вече ми звучиш по-добре — кимна Кони. — Добре, донеси ми сладоледа… А на излизане можеш да махнеш тая празна кутия от пица…
Макар и все още ядосан, Юри се наведе и вдигна опаковката с чувство на огромно облекчение. Отиде в
