кухнята и извади сладоледа от фризера. От чекмеджето на шкафа взе една лъжица и побърза да се върне в спалнята на жена си.
Кони с пъшкане се надигна до полулегнало положение и протегна ръка.
— Тази кутия е отваряна! — отбеляза в следващия миг тя и вдигна глава да го погледне.
— Хапнах си малко след вечеря — излъга Юри.
— Без да ме питаш, а? — направи гримаса тя.
Юри не отговори. Очите му бяха заковани на телефона до леглото. Не му беше хрумнало, че тя може да се обади на някой и да се оплаче от първоначалните симптоми на отравянето. Подобна възможност трябва да бъде елиминирана, при това веднага!
— Хей, на теб говоря! — подвикна Кони. — Знаеш, че не обичам да ми се пипа храната!
— Беше само една хапка — смутолеви той.
— Само една ли? — недоверчиво проточи тя. — Искаш да кажеш, че не си топил лъжицата си многократно?
— Точно така — кимна той. — Можеш да провериш… Кони изсумтя и вдигна капака. Отдолу блесна гладката и недокосната повърхност на сладоледа.
Юри напразно се опитваше да измисли повод, за да изнесе телефона от спалнята без да събуди подозренията на жена си.
— Не виждам да си топил лъжица където й да било — промърмори дебеланата.
— Защото самото опитах — отвърна Юри, после раздразнено добави: — Няма ли да престанеш, за Бога?! Яж си сладоледа и толкоз!
— Добре, добре — размаха ръце Кони. — Само ме остави на мира!
— С удоволствие — кимна той. — А като свършиш ме викни да изнеса празната кутия.
Кони повдигна здравата си вежда и му хвърли подозрителен поглед.
— Може да те викна, а може и да не те викна — промърмори тя и насочи вниманието си към филма, който течеше по телевизията.
Юри тръгна към вратата. Малко преди да я притвори след себе си видя как жена му разсеяно насочва първата лъжица сладолед към устата си. Оттегли се навътре в хола и скоро откри, че от определена позиция на дивана може да наблюдава какво става в стаята на жена му. Процепът беше тесен, но през него се виждаха леглото и долната част от краката й.
Времето сякаш спря. Той не можеше да бъде сигурен, че Кони си яде сладоледа, макар че я видя да започва, филмът беше безкрайно дълъг, а съпътстващата го музика често достигаше до късащо нервите кресчендо. Надяваше се жена му да стане и да отиде до тоалетната и по този начин да му даде необходимото време за измъкване на телефона.
Това обаче стана едва четиридесет и пет минути по-късно, когато проклетият филм най-сетне свърши.
Юри скочи на крака и бутна вратата. Кутията от сладоледа беше на пода до леглото, лъжицата стърчеше нагоре. За нещастие вратата на банята беше само притворена. Течащите по екрана реклами бяха единственият източник на светлина в стаята.
Пристъпи към нощната масичка, пулсът му рязко се ускори. От това място виждаше част от банята, но не и Кони. Вдигна телефона и дръпна кабела, който чезнеше някъде под масичката, отрупана с мръсни чинии и чаши.
Рамото му неволно закачи внушителната купчина и няколко чаши с трясък се разбиха на пода. Шумът беше доста по-силен от гърмящата с максимална сила телевизионна реклама. Обзет от паника, той рязко дръпна и кабелът се откъсна от розетката в стената. От купчината се откъсна още една чаша и последва посестримите си на пода. Юри се наведе да прибере празната кутия от сладолед. Вратата на банята рязко се отвори и той объркано рече:
— Дойдох да прибера тази кутия, нищо повече…
Кони замълча, но по физиономията й личеше, че продължава да е озадачена. Тя тикна четката за зъби в устата си, обърна му гръб и се върна в банята.
Юри с облекчение се изнесе по посока на кухнята. Първата му работа беше да скрие телефона под умивалника. После старателно изми кутията и я пусна в кофата за боклук. Не забрави да измие лъжицата, използваната преди известно време купа и вилицата. Треперещата му ръка се протегна към една висока чаша и я напълни със солидна порция ледена водка. Изпитваше огромна нужда от успокояващия ефект на алкохола. Никак не му беше приятно, че се държи като неопитен хлапак.
Върна се в хола, тръшна се отново на дивана и зачака. Нямаше никаква представа докога ще продължи това. Неволно се запита какво би станало, ако Кони заспи преди да дочака появата на някакви симптоми. Казва ли ти някой? Може би просто няма да се събуди повече…
Хвърли поглед на часовника си. Минаваше два, но от камионетката за борба с вредителите нямаше следа. Кърт не изпълни обещанието си, а това поставяше под въпрос цялата операция „Отмъщение“.
В крайна сметка заспа, въпреки неспокойните си мисли. Половин час по-късно стреснато вдигна глава, ослуша се и веднага разбра какво го беше събудило — Кони го викаше по име, но с някакъв странен глас. Сякаш се беше напила и не можеше да произнесе буквата „р“.
Скочи на крака, олюля се и неволно се опря на ръчката на дивана. Трябваха му няколко секунди за стабилизация преди да тръгне с гумени крака към спалнята на жена си. Бутна вратата и протегна врат. Кони лежеше на продъненото легло и го гледаше някак странно. Той веднага усети, че в погледа й има повече страх, отколкото обичайната враждебност.
— Какво има?
— Нещо не е наред — с труд раздвижи устните си Кони.
— Сега пък какво? — направи се на ядосан той.
— Получих стомашни спазми и повърнах — обясни на пресекулки жена му. — Тоя сладолед май не беше читав…
— Ако нещо е било развалено, това по-скоро е била пицата — възрази Юри. — Лично аз винаги имам стомашни проблеми когато ям пица с аншоа.
— Нищо ми няма на стомаха — поклати глава Кони.
— Какъв ти е тогава проблемът? — гневно се втренчи в нея Юри.
— Не мога да гледам телевизия — отвърна жена му, произнасяйки с доста усилия съгласните. — Виждам двойно… Пред мен има два телевизора…
— Тогава го изключи и се опитай да заспиш — посъветва я Юри. — Вече е много късно.
— Не мога да заспя — проплака Кони. — Имам чувството, че съм напомпана с нещо и ме е страх, че виждам двойно!
— Опитай да покриеш подутото си око — предложи Юри. Кони послушно вдигна ръка.
— Е?
— Сега е по-добре — промърмори тя. — Виждам само един телевизор.
— Извикай ме, ако всичко това продължава — рече той и започна да се оттегля към вратата.
— Имам и друг проблем — спря го със завален глас Кони. — Жадна съм. Устата ми е пресъхнала като стара кост…
— Ами изпий чаша вода — посъветва я Юри и понечи да затвори вратата.
— Страх ме е да стана! — извика Кони. — Преди малко ми стана лошо и за малко не паднах!
— Нищо чудно, при всичките тези тлъстини — промърмори Юри.
— Моля те, донеси ми вода!
Юри се запита дали жаждата на жена му има нещо общо с погълнатата отрова. За двойното виждане и заваления говор беше сигурен — те с положителност се дължаха на токсина. Тревожеше го обаче повръщането. Би било трагично ако се окаже, че жена му е изхвърлила по-голямата част от отровата само защото е прекалил с дозата… От друга страна гаденето би могло да е предизвикано от все още неусвоените токсини. Познанията му за ботулизма бяха доста повърхностни и бяха свързани предимно с опитните мишки, кучетата и маймуните.
— Добре, ще ти донеса вода — рече на глас той.
— Може би трябва да отида в болница — прошепна Кони без да произнася буквата „б“.
— Не ставай смешна! — сряза я Юри. — Никой не ходи в болница за някакви болки в стомаха.
