Влезе в къщата и се насочи към стаята на жена си. На прага спря и напрегна слух, но отвътре се чуваше единствено телевизорът. Натисна бравата и колебливо надникна.
Жена му лежеше както я беше оставил, но цветът на лицето й беше съвсем друг — тъмнолилав, най- вече около устата.
Юри се изправи над леглото и я побутна по рамото.
— Кони?
Тя не реагира. Повдигна ръката й, която беше тежка и напълно безжизнена, после побърза да я пусне обратно. Наведе се и долепи ухо до устните й. Успя да долови някакво дишане, но то беше едва чуто и силно разпокъсано. Хвана я за китката. Пулсът й беше забързан, но неравен.
Изправи се. Въпросът беше дали да извика бърза помощ веднага, или да изчака още малко. Отговорът не беше лесен, тъй като той не желаеше Кони да се върне в съзнание веднага след като й пуснат малко кислород в реанимацията. Ако това стане, тя ще получи възможност да разкаже на лекарите как са започнали симптомите… От друга страна обаче щеше да е по-добре, ако я закарат в болницата жива. Така щеше да избегне въпроса защо веднага не е извикал бърза помощ.
Включи нощната лампа и повдигна клепача на дясното й око. Огромната зеница беше абсолютно неподвижна. Това му даде увереност, че вече е време да повика помощ.
Върна се в кухнята и свали слушалката на стенния апарат. Придаде максимална тревога на гласа си и обясни, че е открил жена си в безсъзнание и със затруднено дишане. Цветът на кожата й видимо потъмнял, а по-рано през вечерта кашляла. От другата страна на линията му поискаха адреса и го увериха, че линейката ще пристигне веднага.
Върна се в спалнята и погледна жена си. Едва сега се сети за подутото й око, което с положителност щеше да предизвика подозрения. А наличието на семейно насилие със сигурност щеше да намали достоверността на цялата му история. Помисли да каже, че е паднала, но това нямаше да прозвучи убедително, тъй като жената си лежеше в леглото. Отворената врата на банята му даде идея.
Заобиколи леглото и направи опит да вдигне Кони до седнало положение. Това се оказа много трудно, не само поради килограмите, но и защото тялото й беше напълно отпуснато. Обърна я на една страна, с гръб към себе си, притегли ръцете й назад и започна да я дърпа. В продължение на няколко секунди си мислеше, че ще успее, но после го сполетя нещастието. В момента, в който Кони застрашително надвисна от ръба на леглото, краката му се плъзнаха под леглото заедно с бамбуковата рогозка, на която беше стъпил. Той се просна по гръб, а Кони се стовари отгоре му с такава сила, че пред очите му блеснаха звезди. За момент дори престана да диша. Стаята започна да се върти пред очите му.
С едно последно и напълно отчаяно движение Юри успя да се завърти на една страна. Устата му най- сетне бе освободена и това го спаси от задушаване. После вече не беше толкова трудно да се измъкне изпод огромната, отпусната маса, която се беше стоварила отгоре му.
Измина доста време преди да се освободи напълно от смъртоносната хватка. Изправи се на крака, опря се на стената и направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Единственото му желание беше да се махне оттук, но проснатата фигура на жена му го спря. Сърцето му се сви от ужас. Макар и полумъртва, Кони почти беше успяла да си отмъсти.
Далечният вой на сирена го накара да се раздвижи. Трябваше да направи нещо. Със сигурност нямаше да е лесно да обясни защо жена му лежи по очи почти под леглото. Далеч по-добре би било да си беше останала върху него, но качването й обратно му се стори напълно изключено.
Осъзнал, че не разполага с много време, Юри бавно приклекна. Хвана ръцете на Кони и извъртя тялото й с глава към банята. После я претърколи по гръб, хвана я под мишниците и започна да я тегли. Идеята му беше тялото да изглежда така, сякаш е паднало в банята и именно там е получило наранявания — включително това под окото.
Звукът на сирената приближаваше. Юри се изправи и внимателно се огледа. Първо себе си, а след това и Кони. Всичко изглеждаше наред. Изтича обратно в спалнята и набързо изпъна чаршафите, които се бяха свлекли на пода заедно с тялото.
Входната врата се разтърси от настоятелно чукане и той хукна да отвори. В къщата нахлуха двама униформени служители на бърза помощ, мъж и жена. В ръцете си държаха медицинско оборудване.
— Къде е пациентката? — излая жената.
— В банята — махна с ръка Юри. — Минава се през спалнята…
Последва санитарите, които изтичаха в указаната посока. И двамата се натикаха в тясната баня и започнаха незабавни процедури. Първата от тях беше да сложат кислородна маска върху лицето на Кони. Юри кръстоса пръсти и отправи безмълвна молитва против евентуалното чудотворно съживяване на жена си.
— Дишането е плитко, има пулс — промърмори жената към колегата си. — Но цветът й не ми харесва. Най-добре да я обдишаме.
Юри гледаше как вкарват кислород в дробовете на Кони. Гръдният й кош стана доста по-обемист отпреди малко, когато дишаше сама.
— Обструкции липсват — отбеляза мъжът, който механично притискаше и отпускаше мехчето на кислородния апарат.
— Какво се е случило? — вдигна глава жената и закова очи в лицето на Юри, който се опитваше да изглежда съкрушен. Ръцете й сръчно работеха с накрайниците на ЕКГ-апаратурата.
— Не знам — промълви Юри. — Тази вечер имаше леки проблеми с дишането, но нищо особено. После я чух как пада, дойдох и я заварих…
Жената кимна, замълча за момент, после попита:
— Имала ли е астматични пристъпи?
— Да, но леки — отвърна Юри.
— Алергии?
— Май да…
— Някога да се е оплаквала от болки в гърдите?
— Никога — поклати глава Юри.
Жената отново кимна и включи портативния апарат за кардиограми. Показа кривата на партньора си, отбелязвайки че работата на сърцето е забавена, но равномерна. Онзи само кимна с глава. После тя отново вдигна глава към Юри:
— Колко тежи съпругата ви?
— А, това не знам — отвърна руснакът. — Много…
— Това и сама го виждам — кимна тя и включи радиостанцията, окачена на гърдите й. Свърза се с базата и обяви, че имат нужда от помощ за пренасянето на пациентка с наднормено тегло, която е в безсъзнание, но състоянието й е стабилизирано. Поиска да й изпратят минимум трима здрави мъже.
Но дори и с допълнителни подкрепления, екипите на „Бърза помощ“ изпитаха големи затруднения докато измъкнат Кони от банята и я натоварят в линейката. По време на тази операция никой не обръщаше внимание на Юри, но накрая все пак му позволиха да се качи и да придружи жена си до болницата. По време на пътуването Кони беше интубирана и постоянно захранвана с кислород.
Когато най-сетне пристигнаха, жена му беше вкарана в шоковата зала, а него го повикаха да даде сведения за здравната й осигуровка. Свършиха бързо и го насочиха към чакалнята. Там остана около половин час, забравен от всички, после се появи някакъв раздърпан доктор с конска опашка, който отново го разпита за предишните заболявания на жена му, най-вече за астмата и алергията. Юри му обясни, че откакто са женени, съпругата му не беше имала сериозни проблеми с дишането, но такива е имала преди брака. Според собствените й думи, именно проблемите с дишането я направили чест гост на спешните отделения. По отношение на алергиите демонстрира дълбоко съмнение. Каза, че не е сигурен към какво точно е алергична жена му, но все пак спомена ядки, котки, прах и летящи във въздуха растителни спори…
Докторът стана да си върви, а Юри колебливо попита:
— Как е тя?
— Честно казано, зле — отвърна с въздишка онзи. — Страхуваме се, че мозъкът й твърде дълго е бил лишен от кислород. Липсват периферни рефлекси, което е свидетелство за сериозни отклонения в мозъчните функции. Съжалявам, но нещата наистина изглеждат зле…
