кисело мляко и кафе. Седна зад масата и започна да се храни. Отново се замисли за връзката си и леко поклати глава. Не можеше да не признае, че всичко се разви прекалено бързо, дори за нейните представи. Все още беше замаяна от официалното предложение на Пол, което я хвана напълно неподготвена. Едновременно с това беше поласкана, вероятно защото най-сетне бе срещнала мъж, който не се колебае и иска да я задържи завинаги.
Единствената причина, поради която не прие веднага, беше желанието й да поговори за последен път с Джак и Лу, особено с Джак. Даваше си сметка, че и двамата ще се почувстват зле, но те точно това заслужаваха. Същевременно се чувстваше длъжна да ги уведоми за намеренията си — честно и открито, както винаги. А пък да мислят каквото щат. В крайна сметка, имали са право на избор в продължение на месеци и години. В случай, че решат да запазят приятелството си въпреки всичко, Лори щеше да протегне ръка към вихрено въртящата се люлка на съдбата и да рискува нов живот с Пол. Беше твърдо решена да го направи, въпреки че между тях липсваше онзи животински магнетизъм, който съществуваше между нея и Джак…
Жуженето на звънеца я откъсна от мислите й. Погледна часовника и сви рамене. Нямаше представа кой може да я търси у дома в седем и половина сутринта. Излезе в антрето, сне слушалката на древния домофон и я доближи до ухото си. Успя да разпознае гласа на Пол, въпреки силното пропукване на статично електричество в износения апарат.
Натисна бутона за отваряне на стълбищната врата, после хукна из къщата. Прибра бикините от ръчката на дивана, сутиена от помощната масичка, чорапогащника от пода. Снощи се прибра толкова уморена, че започна да се съблича още в движение, на път към леглото.
Когато се почука, тя пристъпи към вратата и по навик надникне през шпионката. Озова се право срещу черното опулено око на Пол, който явно бе залепил лице за малката дупка.
Преди да отвори трябваше да се справи със сложната система от ключалки, която й бе завещана от предишния наемател.
— Клоун такъв! — засмя се тя на изкривената му физиономия. Игривостта му беше абсолютно непредсказуема и това понякога я смущаваше, особено на обществени места. Така по време на полета до Париж, той внезапно се беше присъединил към нея в малкия будоар за почивка на дами, който предлагаше първата класа на луксозния „Конкорд“. Тя се притесни страшно много, особено когато трябваше да излезе оттам. Но после се смя — както на себе си, така и на елегантните бизнесмени в салона, които се правеха, че нищо не са видели.
— Изненада! — пропя Пол и иззад гърба му изскочи разкошен букет есенни рози.
— По какъв случай? — попита Лори.
— Без случай. Просто ги видях в една денонощна корейска цветарница и ги харесах…
— Благодаря — усмихна се Лори, пое букета и лекичко го целуна по бузата. Започна да търси ваза, а той свали палтото си. Беше облечен в делови костюм, почти същият като онзи, с който беше снощи.
— Ела насам, ако искаш чаша кафе — повика го от кухнята Лори. Минутка по-късно Пол се изправи на вратата. В ръцете му се беше изпънал Том Втори и оглушително мъркаше.
— Какво да бъде? — попита Лори. — Имам готово щварц-кафе, но мога да ти направя и еспресо. — Приключи с подреждането на цветята и сложи вазата в центъра на масата.
— Никакво — отсече с енергичен глас Пол. — Взел съм си дозата за цял ден, а може би и за цяла седмица. Телефонът ме събуди рано. Ако Европа не живееше шест часа по-бързо от нас, животът ми със сигурност щеше да е по-лесен…
— Нали нямаш нищо против да си довърша закуската? — погледна го Лори. — Извинявай, но не разполагам с много време.
— Действай спокойно — кимна Пол и се настани на малката масичка срещу нея. Ръката му продължаваше да гали доволния котарак.
— Напоследък си пълен с изненади — подхвърли между две хапки Лори. — Изобщо не очаквах, че ще те видя толкова рано сутринта.
— Знам — лукаво се усмихна Пол. — Но исках да те изненадам с нещо специално и затова се появих лично…
— Това ми звучи интересно — усмихна се тя. — Каква е изненадата?
— Първо искам да ти кажа, че снощи ми беше много приятно да се запозная с приятелите ти — нарочно смени темата той. — Изключително впечатляващи мъже!
— Радвам се и ти благодаря — кимна Лори. — Но не се опитвай да бягаш от изненадата, за която спомена!
Пол се усмихна. Добре познаваше ненаситното любопитство на приятелката си и му беше приятно да я дразни.
— Особено бях впечатлен от начина, по който Джак се придвижва из града на велосипед — продължи той.
— Пол!
— Ами Лу? — вдигна вежди той. — Вече не помня кога за последен път съм виждал скромен човек като него!
— Ако веднага не ми кажеш за какво става въпрос, рискуваш да получиш порция кисело мляко върху копринената си вратовръзка! — заплашително извика Лори и опря показалец върху горната част на лъжичката си, превръщайки я в миниатюрен катапулт.
— Добре, добре — разсмя се Пол и вдигна ръце. Усетил опасността, Том Втори скочи от скута му и се изнесе по посока на хола.
— Имаш пет секунди! — сбърчи вежди Лори.
— Изненадата е, че този уикенд отново заминаваме за Европа — забързано рече Пол. — В петък ще вземем конкорда за Париж, а оттам ще направим връзка с някой полет за Будапеща. Трябва да ти кажа, че напоследък това е една от най-модните туристически дестинации в Европа и няма начин да не ти хареса. Вече съм резервирал апартамент в „Хилтън“, който е на самия бряг на Дунав!
Изражението на лицето й го накара да смени тона си:
— Но какво има?
— Не мога да замина за Будапеща през уикенда.
— Защо?
— Имам страшно много да наваксвам в службата — притеснено се усмихна Лори. — Никога досега не съм си позволявала толкова висока купчина папки върху бюрото!
— Не! — смаяно промълви Пол. — Не можеш да разваляш нашите уикенди заради някаква си работа! За нея разполагаш с цяла седмица!
— Много съм претрупана — рече извинително Лори. — Вчера изгубих почти цял ден за случая с онзи скинар, от който се интересува ФБР. А през това време ми се трупа и друга работа…
Пол въздъхна и извъртя очи.
— Ето какво ще направим — промълви след кратка пауза той. — Никакви забавления до края на седмицата! В края на краищата днес е едва вторник. Ще отложим дори балета в четвъртък вечер, въпреки че се молих на колене, за да сдобия с билетите. Но той не е толкова важен, колкото уикенда в Будапеща!
— Не мога да замина! — отсече с нетърпящ възражение глас Лори, помълча известно време и хвърли кос поглед към мъжа, за когото почти се беше сгодила. Той гледаше пред себе си и едва забележимо поклащаше глава.
— Признавам, че това е изненада за мен — промълви най-сетне Пол. Кимането му стана по-енергично, но очите му продължаваха да гледат надолу. — Бях толкова сигурен, че ще се зарадваш!
— С удоволствие бих разгледала Будапеща — смекчи тон Лори. — Но за съжаление имам и други задължения…
— Мисля, че не е здравословно да позволяваш на работата да контролира живота ти — промълви Пол и най-сетне насочи черните си очи в лицето й. — Нямаме много време на този свят…
— Е, това вече не е честно — отвърна с леко раздразнение Лори. — Истинската причина да отскочим до Париж беше твоята работа, нали? Разбира се, удоволствието беше огромно и се забавлявахме отлично, но след като ти си беше свършил работата… Предполагам, че и за Будапеща схемата ще бъде същата. Искам
