— Страх ме е. Чувствам се странно…
— Отивам за вода — рече Юри, затвори след себе си и се насочи към кухнята. Историята ставаше далеч по-изнервяща, отколкото беше очаквал. Ако в този момент я прегледа лекар, той вероятно ще бъде в състояние да й постави вярната диагноза. Поднесе една чаша под крана на умивалника, но в същия момент на вратата силно се почука. Юри подскочи, обзет от внезапен страх. Състоянието му можеше да разбере само човек, който се е родил и живял в тоталитарна страна. И неговото гърло пресъхна. Принуди се да отпие няколко глътки вода, придържайки чашата с две ръце.
Все още разтърсван от тръпки, той пъхна пръст между щорите и надникна навън. Светлината на лампата попадна върху познатите черти на Кърт. Беше го забравил напълно, тъй като цялото му внимание бе насочено към Кони. Крачка по-назад стоеше Стив, тикнал ръце в джобовете на панталоните си.
Първото чувство, което го обзе, беше облекчението. Но когато отиде да им отвори, в душата му вече нахлу едно неприятно чувство. Двамата се появяваха в крайно неподходящо време.
— Носим ти един подарък, партньоре — промърмори Кърт и посочи с палец през рамото си.
Юри напрегна взор. В алеята зад приятелите му се очертаваше тъмният силует на пикапа, върху чиито странични врати беше изписано „Уутън — борба с вредителите“.
— Има ли разпръсквачка? — беше първият му въпрос.
— Нека първо го приберем в гаража, пък после ще говорим — уморен въздъхна Кърт.
— Добре — кимна Юри. — Изчакайте само една минутка…
Затвори под носа на приятелите си и хукна обратно към кухнята. Там напълни чашата с вода и я понесе към стаята на Кони. Жена му протегна ръка да я поеме, но не улучи.
— Слаба съм — прошепна тя и ръката й безжизнено се отпусна върху завивките. — Трудно ми е дори да дишам…
— Няма страшно, аз ще ти помогна — рече Юри, допря чашата до устните й и направи опит да повдигне главата й. В следващата секунда Кони се задави, водата потече по брадичката й, а лицето й почервеня.
— Ей сега ще се върна и пак ще пиеш — обеща Юри, потърси свободно пространство върху масичката, след което остави чашата на пода, сред отломките от счупени съдове. Кони направи опит да каже нещо, но думите й потънаха в кашлицата.
Юри се отби в кухнята за ключовете, след което се насочи към входната врата. Лицето на Кърт изразяваше открито неодобрение.
— Много ти благодаря за гостоприемството! — язвително подхвърли той.
— Извинявай, но имам проблеми с Кони — промърмори Юри и побърза да затвори вратата след себе си.
— Това пък какво означава? — втренчи се в него онзи.
— Допреди малко не беше поела отровата — поясни Юри и тръгна към гаража. — Току-що й се появиха първите симптоми…
— Но ти си сигурен, че всичко ще бъде наред, нали? — стрелна го със заплашителен поглед Кърт, докато Стив се качваше в кабината на откраднатия камион.
— Предполагам — кимна Юри и понечи да отключи вратата на гаража.
— Я почакай! — изръмжа Кърт и рязко го дръпна за ръката. — На този етап няма масто за предположения! Провалът със сигурност ще се отрази на цялата операция! Затова ти казвам, че не ме интересуват никакви предположения, а само сигурни факти!
— Дадох й количество, с което можем да видим сметката на цял Бруклин — дръпна се Юри. — Това стига ли ти като сигурен факт?
Гледаха се с блеснали очи в продължение на няколко безкрайно дълги секунди, после Кърт направи крачка назад и гневно тръсна глава.
— Искам да съм убеден, че си даваш сметка за всички рискове! — процеди той. — Всички се изнервихме от бъркотията около дебелата ти жена!
— Ще изпълня всичко, за което сме се разбрали! — също така гневно отвърна Юри.
— Дано — въздъхна Кърт. — Защото от този момент нататък не можем да се излагаме на никакъв риск. По-рано днес споменах, че между нас има провокатор, името му е Брад Касиди. Това, което пропуснах да кажа, е че той е щатен агент на ФБР…
— О, не! — простена Юри. — Значи те са наясно?!
— За операция „Отмъщение“ все още не знаят нищо — успокои го другият. — Мисля, че са загрижени от дейността на нашата милиция като цяло. Не сме пряко заплашени по простата причина, че никой от бойците не е запознат с плановете ни. Според мен Бюрото е проследило част от контактите на Стив в Интернет, главно по отношение идеологията на АНА… Въпреки това трябва да бъдем изключително предпазливи. И колкото по-бързо осъществим операцията, толкова по-добре…
— И аз мисля така — кимна Юри.
— А помисли ли върху идеята да използваш и втория ферментатор за производството на антракс?
— Ще го направя, но ми трябва малко време. Най-вероятно утре. Но сега трябва да реша проблема с Кони…
— Добре — кимна Кърт. — Дай да приберем този камион в гаража преди някой да го е запомнил. Комшиите ти със сигурност ще се запитат с какви вредители сме тръгнали да се борим посред нощ…
Юри щракна лампата на гаража, заобиколи таксито и започна да вдига вертикално действащата врата. Стив включи на скорост и ловко вкара пикапа на малкото свободно пространство, после скочи и излезе навън. Юри побърза да спусне вратата зад него, а Кърт пристъпи към откритата каросерия и отметна брезента.
— Това нещо познато ли ти е? — попита той.
— Не съвсем — призна руснакът. — Но тези оранжеви накрайници със сигурност приличат на разпръсквани.
— Бинго — похвали го Кърт и отметна брезента докрай. — Това чудо се нарича Апарат за пръскане на несъбрана селскостопанска продукция. Ей тази кутия служи за разпределител на прахообразните химикали… — Пръстите му докоснаха тъмнозеления ламаринен капак, точно като онзи брадатко през лятото.
— Значи препаратът не се размесва с течности, така ли? — попита Юри и лицето му изведнъж светна като на хлапак, на когото са подарили велосипед за Коледа.
— Не — кимна в знак на потвърждение Кърт. — Зареждаш прахообразно вещество, пръскаш същото. Трябва да ти кажа, че тази дяволска машинка има страхотни качества… Казаха ни, че вентилаторът й може да разпръсква триста кубически метра въздух в минута. А какво да бъде количеството прахообразен препарат в тези триста кубика определяш с ей тези деления на ръчния измервател…
— Страхотна е! — с уважение промълви Юри. Изобщо не се беше надявал на толкова съвършена машина.
— Радвам се, че ти харесва — усмихна се Кърт. — Излишно е да споменавам, че преминахме през доста перипетии, за да се сдобием с нея. Сега вече е твой ред да изпълниш обещаното…
— Не се безпокой, работя по въпроса — увери го Юри.
— Надявам се, че е така.
Стиснаха си ръцете и излязоха от гаража. Двамата американци се натовариха в камионетката на Кърт, а Юри остана на асфалта.
— Утре пак ще се видим — махна с ръка Кърт. — Ще ми бъде любопитно да разбера как е минал остатъкът от нощта, особено що се отнася до жена ти…
— Окей — махна в отговор Юри и остана на мястото си докато задните светлини на тежкия додж-рам се скриха зад ъгъла. Макар и уморен, той се чувстваше отлично. Стопи се несигурността, която цял ден го ядеше отвътре. Дълбоко в себе си усети, че операцията ще бъде проведена успешно. По лицето му се плъзна колеблива усмивка. Представи си как се издига до нивото на най-великите съветски герои, отдали живота си за родината по време на Великата отечествена война…
Комарникът на вратата жалостиво проскърца под внезапния порив на вятъра и това го върна в действителността. До настъпването на великото събитие имаше още много работа, а най-непосредствената част от нея беше свързана с Кони.
