колеги…
Прекъсна линията, усмивката му се разшири. Отмъщението е сладко нещо. Просто виждаше как се гърчи Рандолф Сандърс.
Следващият телефон беше на Уорън. Обясни му накратко какво е открил и поиска номера на Флаш. Младежът доста се позабави, но в крайна сметка откри загубеното листче и започна да диктува.
Флаш работеше в някакъв склад и не беше лесно да бъде открит. Когато най-сетне се появи насреща, дишането му беше доста ускорено. Явно го бяха карали да върши някаква физическа работа.
— Открих какво е станало с Кони — рече Джак след като се представи. — Пак ти напомням какво каза вчера Уорън ще си изкараш яда на баскетболния корт, а не върху съпруга на сестра ти…
— Значи той не я е убил, така ли?
— По всичко личи, че е така — кимна Джак. — Починала е от ботулизъм. Чувал ли си за такава болест?
— Май да… Не беше ли нещо свързано с хранително отравяне?
— В общи линии е така. Причинява се от токсин, който се произвежда от една специфична бактерия. Най-опасното свойство на тази бактерия се крие във факта, че тя може да се размножава без наличието на кислород. Най-вероятно си я чувал във връзка с консервираните храни, чиято стерилизация се е оказала недостатъчна за умъртвяване на спорите. В случая със сестра ти е важно да разбереш, че няма данни за умисъл…
— Сигурен ли си?
— Току-що получих лабораторните анализи — отвърна Джак. — Резултатите са проверени няколко пъти. Личното ми мнение е, че Кони е починала от ботулизъм, без чужда намеса. Доколкото съм информиран, този токсин е бил използван умишлено много рядко, например по време на Втората световна война с него е бил отровен Райнхард Хайдрих, един от най-близките съратници на Хитлер. Създаването му е трудно, едва ли някой може да го купи отнякъде. Затова ти казвам, че надценяваш доста съпруга на сестра ти, ако го обвиняваш в убийство чрез ботулинов токсин…
— По дяволите! — избухна Флаш.
— Виж какво, другия път когато се окажеш в противниковия отбор, ще ти пуснем аванта, за да се успокоиш — подхвърли Джак.
— Стига бе, док! — разсмя се младежът. — Нали ви знам какви сте и двамата с Уорън? Никога няма да жертвате победата! Между другото, благодаря ти за всичко, което направи за мен. Няма да го забравя…
— Радвам се, че успях да ти помогна — отвърна Джак. — Но искам да ти задам един въпрос: как се казва съпругът на Кони?
— Юри — отвърна Флаш и повтори името буква по буква. — Защо питаш?
— Страхувам се, че ще се наложи да го приберем — рече с въздишка Джак. — Трябва да го подложим на пълни изследвания, тъй като има опасност да се е заразил от Кони…
— Това изобщо не ме вълнува — отсече Флаш.
— Мен също, доколкото се чувствам твой приятел — увери го Джак. — Но аз съм и лекар, а това доста променя нещата. Би ли ми дал телефона му?
— Длъжен ли съм? — мрачно попита Флаш.
— Не, разбира се. Но в такъв случай ще се наложи да загубя доста време, за да го изровя отнякъде. Предполагам, че в бруклинската патология го имат…
— Имам чувството, че върша услуга на онази гнида! — изръмжа Флаш, но все пак продиктува номера.
Джак си го записа. Разговорът приключи с взаимни закани за предстоящата битка на баскетболния корт. Едва изчакал Флаш да прекъсне линията, Джак набра номера в Брайтън Бийч и мислено формулира фразите, които възнамеряваше да каже. Запита се дали Юри Давидов ще говори с акцент и дали наистина е такъв гадняр, за какъвто го считаше Флаш. За съжаление в ухото му прозвуча сигналът за заето.
Възобнови писмената си дейност с далеч по-добро настроение. В резултат приключи поредния случай за рекордно кратко време, положи папката в купчината с готовите документи и отново набра номера в Брайтън Бийч. Но пак беше заето.
Джак не беше особено изненадан от този факт. Роднини и познати вероятно звъняха непрекъснато, за да поднесат съболезнованията си. Но след като положението не претърпя промяна и през следващите два часа, търпението му започна да се изчерпва. Набра районната телефонна централа и помоли да проверят за повреда телефона на Юри. Няколко минути по-късно телефонистката съобщи, че по въпросния телефон не се провеждат никакви разговори.
— Какво означава това? — попита с недоумение Джак.
— Или слушалката не е на вилката, или апаратът е повреден — отвърна жената. — Ако желаете, мога да ви свържа със служба „Повреди“.
— Не, благодаря — отказа Джак. Беше успял да съобрази, че Юри вероятно си е у дома, но не желае да разговаря с никого. Това съвсем не беше извън реда на нещата, предвид създалите се обстоятелства, но в душата му потрепна нетърпение. Понякога става така, че нещата просто не вървят. Не искаше нищо повече от един обикновен телефонен разговор, в който да предупреди човека за опасността от ботулинова зараза. Прехвърляйки случая обратно на Рандолф Сандърс, той очакваше, че Бруклинската патология ще извърши всички предвидени от закона действия. На първо място това означаваше алармиране на Здравния отдел към общината, а следователно и отявления противник на Джак доктор Клинт Ейбълард — главен епидемиолог на град Ню Йорк… Неколкократно му бяха заявявали, че всички последващи действия са приоритет именно на Ейбълард. Сред тях фигурираше и осъществяването на контакт с Юри Давидов. Но като човек и лекар, Джак се чувстваше длъжен да не губи време и да направи всичко възможно за предупреждението на новоизлюпения вдовец…
Замислен за възможните си ходове, той несъзнателно си играеше с телефонния кабел. Имаше голяма вероятност колегите от Бруклин да не успеят да приберат тялото обратно. До този момент то би могло вече да е кремирано, а това означаваше невъзможност за вземане на нови проби. При такова развитие на събитията закъснението ставаше неизбежно. Но най-важното в момента беше да предупредят Юри Давидов, който час по-скоро трябва да знае какво го заплашва.
Издърпа чекмеджето на бюрото си и след кратко ровене измъкна карта на Ню Йорк. Прегъна я на сектора Бруклин и започна да търси Брайтън Бийч. Помогна му предположението, че след като е бийч2, кварталът трябва да се намира в близост до морето. Откри го в непосредствена близост до Кони Айлънд — един малък нос, забил се във водите на Атлантическия океан. Разстоянието дотам беше приблизително двадесет и пет километра. Никога не беше въртял педалите на велосипеда си в тази посока, но имаше идея как да стигне дотам, тъй като беше ходил неколкократно до бруклинския Проспект Парк. Картата показваше, че ако излезе от парка и хване авеню Кони Айлънд, щеше да пристигне директно в Брайтън Бийч.
Погледна часовника си и изчисли, че може да се справи в рамките на обедната почивка, дори да се окаже, че трябва да върти педалите в продължение на два часа. Основна причина за решението му беше здравето на Юри Давидов, но вътре в себе си чувстваше, че има право и на малка награда за прилежността си по отношение на писмената работа в офиса. Не маловажен беше и фактът, че вече разполага и с напълно задоволително алиби за всичките си вчерашни действия. Разбира се, основна причина за решението му беше страхотното време — денят беше топъл и слънчев, с лек ветрец. Страхотен завършек на циганското лято. Джак беше убеден, че съвсем скоро над града ще завият виелици и въртенето на педалите ще се превърне в спомен.
Преди да тръгне, той отново отскочи до кабинета на Лори. Искаше да я осведоми за ботулизма, но тя още беше в залата за аутопсии. Реши да поговори с нея след като се върне.
Пътешествието дори надмина очакванията му. Най-хубаво беше в отсечката между Бруклинския мост и далечния край на Проспект Парк. После дойде не толкова приятното пътуване по авеню Кони Айлънд, но и то му донесе удоволствие. Малко след като пресече авеню Нептун видя това, което очакваше от известно време насам: реклами и указателни табели на кирилица.
Малко по-късно стигна до авеню Оушънвю, спря до тротоара и помоли за указания как да стигне Оушънвю Лейн. Едва четвъртият минувач беше в състояние да го упъти.
