портал. Мъжете около масичката се обърнаха и той побърза да смъкне страничното стъкло.
— Извинете, търся лейтенант Роджърс…
— Хей, лейтенант! — извика без да се обръща единият от пожарникарите. — Имаш посещение!
Минута по-късно на тротоара се появи Кърт, сложи длан над очите си и се огледа. На фона на ярката слънчева светлина, вътрешността на сградата изглеждаше мастиленочерна. Любопитството изчезна от лицето му в момента, в който зърна Юри. Лицето му бавно се наля с кръв.
— Какво търсиш тук, по дяволите? — изръмжа през стиснати зъби той, направил няколко крачки към колата.
— Имаме извънредна ситуация! — озъби му се Юри, извади една от визитките на Джак Степълтън и му я подаде.
Кърт предпазливо я пое, хвърляйки нервен поглед към картоиграчите.
— Какво е това?
— Прочети я — все така намусено рече Юри. — Тя е причина за извънредната ситуация!
Кърт изчете съдържанието на картичката и бавно вдигна очи към лицето на Юри. В тях се четеше объркване.
— Операция „Отмъщение“ е в опасност! — прошепна руснакът. — Трябва да поговорим, при това веднага!
Кърт прокара пръсти през късоподстриганата си руса коса, очите му отново се извъртяха към картоиграчите. Никой не им обръщаше внимание.
— Добре! — изръмжа той. — Зад ъгъла има един бар, казва се „Пийте“. Чакай ме там, ще повикам Стив и идваме… И се моли тревогата да не е фалшива!
— Добре — кимна Юри и стъпи на газта. Едва се сдържа да не вдигне скандал. В огледалцето видя как Кърт разглежда картичката в ръцете си, после изчезва във вътрешността на сградата.
Барът беше тъмен и задимен. Миришеше на паркетол и вкисната бира. Менюто беше ограничено до минимум — хамбургери, пържени картофи и супа. Във въздуха звучеше тиха кънтри-музика. До слуха на Юри достигаха вопли за изгубена любов и пропилени възможности. Неколцина мъже обядваха, пред всички имаше големи халби с бира. Наложи се да прекоси тясното и дълго помещение почти до дъното, за да открие свободно сепаре. То се оказа едва на метър от вратата на тоалетната. Поръча си водка и хамбургер, облегна се назад и зачака. Кърт и Стив се появиха едновременно с поръчката.
Двамата се плъзнаха в сепарето срещу него без да си правят труда да поздравяват. Обвити във враждебно мълчание, те търпеливо изчакаха келнерът да поднесе чинията с хамбургера и салфетката. На въпросителния му поглед неохотно поръчаха по чаша наливна бира. Едва изчакал отдалечаването му, Кърт извади визитката на Джак Степълтън и я плъзна върху масата.
— Започвай от самото начало! — дрезгаво заповяда той. — И гледай да бъдеш убедителен!
Юри преглътна хапката си с помощта на голяма глътка водка, облиза устни и бавно вдигна картичката. После, прегъвайки палец и показалец, силно я изстреля обратно към Кърт.
— Това е доктор Джак Степълтън — обяви той. — Същият медицински следовател, на когото се натъкнах в офиса на „Коринтски килими“.
— Много важно — сви рамене Кърт. — Това го знаем от два дни насам…
— Но вчера същият доктор се е появил и в погребална агенция „Стрикланд“, при това в компанията на брата на Кони — сухо добави руснакът.
— Това не си ни го казал — изненадано вдигна глава Кърт.
— Не мислех, че е важно — въздъхна Юри.
— Но днес си на друго мнение, така ли?
— Без съмнение — кимна Юри и отново захапа бургера си. Пожарникарите се възползваха от паузата да отпият по глътка бира. Юри изчака отдалечаването на калнера и добави: — Днес доктор Степълтън се появи и у дома…
— Защо? — попита Кърт. Гневът и арогантността в поведението му неусетно отстъпиха място на загрижеността.
— Искаше да ме предупреди за риска да се заразя от това, което е погубило Кони… Най-много ме изненада фактът, че е успял да постави правилна диагноза на смъртта й — от ботулинов токсин…
— Исусе Христе! — мрачно поклати глава Кърт.
— Как го е постигнал, по дяволите? — нервно попита Стив. — Нали ти беше сигурен, че това е невъзможно?
— Не знам как го е постигнал — унило отвърна Юри. — Знам само, че е взел разни проби от трупа на Кони.
— Ти какво му каза?
— Преди всичко той така и не разбра, че разговаря с мен — леко се оживи Юри. — Сблъскахме се на алеята пред къщата. Аз си бях сложил брадата, която ми донесохте. Не съм сигурен дали Степълтън щеше да ме познае и без нея, тъй като в понеделник си разменихме само по няколко думи… Все пак беше добре, че си бях сложил брадата. Казах му, че се казвам Егор и той ми повярва. Предложих да предам посланието му на Юри Давидов, но той отказа да навлезе в подробности. Каза само, че Юри Давидов е в опасност…
— И подозира ботулизъм, така ли?
— Да — кимна Юри.
— Мислиш ли, че ще се върне?
— До довечера едва ли. Казах му, че Юри е излязъл на работа с таксито и няма да се прибере преди девет-десет…
Кърт погледна към Стив и мрачно поклати глава:
— Това не ми харесва!
— На мен също — промърмори Стив.
— Най-малко пък на мен — добави Юри. — Той обиколи къщата ми, положително е видял тръбата и е чул мотора на вентилатора. Има вероятност да е засякъл и камионетката за пестициден контрол в гаража…
— Пресвета майко! — още по-мрачно промърмори Кърт.
— Според мен трябва да го премахнем, също като Кони! — отсече Юри. — Арийската народна армия трябва да се отърве от него по най-бързия начин, още днес!
Кърт кимна и се обърна към Стив:
— Ти какво мислиш?
— Мисля, че Юри е прав — отвърна онзи. — Ако не вземем спешни мерки, този доктор ще провали цялата ни операция!
— Но как да се отървем от него, по дяволите? — изпъшка Кърт.
— На картичката е изписан адресът на службата му — подхвърли Юри. — Пред Егор той заяви, че ще бъде там най-малко до шест. На обратната страна е домашният му телефон. Мисля, че е изминал целия път до Брайтън Бийч на велосипед. Всичко това представлява достатъчно информация за ударните отряди на АНА, нали?
— Искаш да кажеш, че той се придвижва с колело из целия град? — присви очи Кърт.
— Така мисля — кимна Юри.
— Можем да го причакаме пред службата, а след това да изберем подходящо място за прегазване — светкавично прецени ситуацията Стив.
Кърт се замисли за момент, после вдигна глава:
— Но как ще го познаем?
— Ще го вземем със себе си! — отсече Стив и заби показалец в гърдите на Юри. — Той със сигурност ще го идентифицира!
— Може ли да се върнеш тук в пет? — попита Кърт.
— Къде по-точно? — контрира Юри. — Знам, че не искаш да се мотая около пожарната…
— Тук, в този бар — рече Кърт.
— Окей.
— Значи е решено — кимна Кърт. — АНА ще санкционира доктор Джак Степълтън, аз ще имам грижата
