Източник на оглушителната музика беше продълговат касетофон, поставен на масата пред Карл Райърсън. Пречупеният кръст, татуиран върху челото му, изглеждаше много зловещо под слабата светлина на опушения бар.
— Хей, капитане, този саунд май ти харесва, а? — подвикна Карл, забелязал усмивката на Кърт.
Кърт обичаше да го титулуват „капитан“. Това някак си се връзваше с представите му за респект от страна на бойците. Напъха се в тясното сепаре и бавно огледа войската си. Карл беше точно насреща му, а до него се беше настанил рижия Кевин Смит. Следваше дребничкия Кларк Ебърсол, редом с Майк Комписано. Стив седна вдясно от него. Всички бяха по тениски, които не скриваха нищо от страховитите им татуировки. Изключение правеше единствено Кърт, който все още не се беше освободил от пожарникарската униформа. Масата беше отрупана с бирени бутилки.
— Дайте да забавим топката — обади се предупредително Кърт, имайки предвид пиенето.
— Че какво друго да правим в скапания бар? — обади се Кевин. — Вече половин час висим тук!
— Нямах намерение да закъснявам — оправда се Стив.
— Микробусът отвън? — погледна го въпросително Кърт.
— Аха — кимна Стив. — Наш е благодарение на Кларк.
— Въоръжението?
— В камионетката има три калашника и два глока — понижи глас Стив. — Мисля, че това ще е повече от достатъчно. Ако оня тип наистина кара колело, дори няма да ги използваме. Прегазваме го и толкоз!
— След което ще го гръмнем, ей така, за сигурност — добави Кърт.
— Хубаво де — сви рамене Стив. — Огнева мощ имаме предостатъчно…
— Къде е Юри? — огледа се Кърт, изведнъж осъзнал отсъствието на руснака.
— Не знам — сви рамене Стив. — Сигурно е попаднал на задръстване…
Кърт погледна часовника си и гневно тръсна глава:
— Предупредихме го това копеле в пет да бъде тук!
— Защо не използваме времето, за да организираме нещата за утре сутринта? — присви очи Стив. — Вече споменах на Майк, че вероятно ще ни трябва за една бърза задача… — Майк беше най-противният скинар, който, вероятно именно по тази причина, търсеше покровителството на Кърт. В момента русата му коса беше доста пораснала и той почти можеше да мине за нормален младеж.
— Добра идея — кимна Кърт, след което се принуди да замълчи, тъй като пред масата им цъфна келнерът. Поръча си една светла „Бъд“, изчака да я донесат и едва тогава се извърна към Майк: — Искам да ме слушаш внимателно. Утре сутринта трябва да се явиш в нормално облекло — сако, вратовръзка и всичко останало. Рано, тъй като най-късно в девет и четвърт трябва да си заел позиция пред федералната сграда „Джейкъб Джавитс“ на улица Уърт…
— В такъв случай ще трябва да се чупя от работа — кимна Майк.
Кърт извъртя очи, след което си напомни да бъде търпелив с бойците.
— Щом трябва, ще се чупиш — размаха ръце той. — Важното е в девет и четвърт да бъдеш там. Тази операция трябва да премине гладко, по часовник.
— И какво ще правя там? — попита Майк. — Само ще видя отпред ли?
— Не, глупако! — извика Кърт, после се овладя и понижи глас: — Ще ти дадем една малка димка, която произвежда огромно количество пушек. Голяма е горе-долу колкото коледен фойерверк и ще запалиш с кибрит. Най-важното е да я прекараш през металния детектор на влизане в сградата…
— Ще влизам вътре, така ли? — опули се Майк.
— Точно така — рязко отвърна Кърт.
— Но те няма ли да ме питат какво търся там?
— Не! В тази сграда постоянно влизат и излизат хора.
Майк вдигна вежди, но замълча.
— Говоря сериозно — изгледа го продължително Кърт. — Докато изглеждаш нормален, няма да имаш никакъв проблем. Като те гледам така, можеш да проникнеш вътре дори и със сегашните си дрехи…
— Добре, прониквам — кимна Майк. — Какво ще правя с димката?
— Вземаш асансьора до третия етаж, слизаш и тръгваш надясно… На десетина метра по коридора се намира мъжката тоалетна. Дотук ясно ли ти е?
Майк кимна.
— Влизаш в тоалетната и проверяваш дали вътре има хора…
Майк продължаваше да кима.
— Всъщност, не е важно дали има или няма хора — поправи се Кърт. — Трябва да влезеш в последната кабинка. На стената в дъното има вентилационен отвор. Развиваш капака му с монета, палиш димката и я хвърляш в отвора. После спокойно завинтваш капака обратно.
— И това е всичко, така ли? — попита Майк.
— Това е — кимна Кърт. — След това просто се изнасяш. Димката ще задейства детекторите, ще се включи противопожарната аларма. Но ти си вървиш по пътя и не се интересуваш от нищо. Може би ще настъпи паника, но за теб това е без значение. Ние със Стив ще се появим малко след включването на алармата. Ако случайно ни видиш, няма да ни обръщаш внимание. Това е всичко, което трябва да направиш.
Майк се изсмя и огледа лицата на околните.
— Хей, това е сладка работа!
— Сладка, но важна — предупреди го Кърт. — Част от изключително отговорна операцияа на АНА.
В същия момент на вратата се появи фигурата на Юри. Кърт вдигна ръка да привлече вниманието му.
— Закъсня! — намръщено го изгледа той.
— Пред тунела Батъри имаше задръстване — оправда се Юри.
— Дано Джак Степълтън все още е на работа! — изгледа го заплашително Кърт, после стана и отиде на бара да си плати сметката. Минута по-късно се върна обратно и хладно нареди: — Хайде, надигайте си задниците!
Наложи се лично да издърпа бутилките от ръцете на Кевин и Карл, които явно решиха, че могат да тръгнат с бирите си.
Излязоха навън и започнаха да се товарят в микробуса. На лицата им грееха усмивки. Винаги реагираха с възбуда на предстояща акция. Кърт седна зад волана, а мястото до себе си посочи на Юри. Руснакът трябваше да седи на най-удобното място, тъй като именно той щеше да идентифицира жертвата. Отзад избухна спор кой къде да се настани, тъй като каросерията беше задръстена от тръби и водопроводни инструменти. Наложи се Стив да въвежда ред.
Кърт пое на запад по улица Уърт, тъй като искаше да минат покрай „Джейкъб Джавитс“, зад а покаже на Майк къде точно да чака сутринта. След като това беше изпълнено, той зави на север по Боуъри с намерението да стигне до Първо авеню, използвайки прекия път по улица Хюстън.
— Не искам да се мотая наоколо — нервно се обади Юри. — Ще ви покажа Степълтън, след което веднага се изпарявам! Вие знаете какво трябва да правите.
Кърт отмести очи от пътя и изпитателно го погледна.
— Трябва да видим как ще се развият нещата, защото действаме малко на сляпо — изръмжа той.
— Какво означава това? — погледна го неразбиращо Юри и стисна ръчката над главата си. Кърт беше започнал да кара твърде агресивно, особено след като излязоха на Първо авеню.
— Означава, че ще решаваме нещата в движение — поясни той. — И не виждам защо си се разбързал. Мислех, че ще останеш до края на операцията…
— Да утре имам още много работа — отвърна Юри.
— Окей — кимна Кърт.
В задната част на микробуса избухна нов скандал. Този път се караха за разпределението на оръжието. Кърт вдигна поглед към огледалцето и с ужас установи, че бойците са се вкопчили в калашниците и нервно ги дърпат насам-натам.
— Хей, веднага оставете оръжието! — изрева той. — Исусе Христе! Нима искате да довтасат ченгетата?!
След кратко недоволно мърморене автоматите легнаха на пода.
