— В движение?! — ужасено попита Юри, стиснал с побелели от напрежение юмруци ръкохватката над главата си.
— Разбира се, че в движение! — изрева извън себе си Кърт.
Юри нервно преглътна и направи опит да се извърти на седалката. Стив се отдръпна да му направи място. В същия миг обаче Кърт зърна възможност да се измести в съседното платно, натисна газта и рязко завъртя волана. Юри политна отгоре му, той изруга и вдигна ръка да се предпази, а с другата продължаваше да държи волана на препускащия с пълна скорост микробус. Секунда по-късно маневрата донесе успех. Юри се оттегли към задната част, а Стив побърза да се настани на мястото му. Точно пред него се мярна извитият гръб на Джак, който усърдно въртеше педалите. В следващия миг велосипедът предприе убийствена маневра между някакъв камион за разнасяне на бира и микробус на „Федерал Експрес“.
— Мамка му! — изрева Кърт, усетил, че жертвата отново ще им се изплъзне. Той беше заел позиция точно зад камиона с бира и нямаше как да го задмине. Ръката му бясно натисна клаксона.
— Приготви си един глок! — извърна се той към Стив. — Ще се опитам да се изравня с копелето и тогава ще имаш възможност да го гръмнеш! Единственият ми проблем е тоя шибан камион с бира!
— А бе тоя да не е професионален колоездач? — изръмжа Стив, избра си един от автоматичните пистолети и вдигна предпазителя. — Като го гледам, май се движи по-бързо от трафика!
Вдясно се появи огромната пирамида на Обединените нации.
Кърт се прехвърли в съседното платно и това предизвика нов хор от разгневени клаксони. Кракът му натисна газта докрай, микробусът бе на път да изпревари камиона с бира. Миг по-късно се принуди да намали, тъй като се изравни с някакво такси. Но и този миг беше достатъчен да зърне Джак, който се оказа на една линия с тях, но оттатък камиона.
Стив свали страничното стъкло.
— Ще се справиш ли? — изрева Кърт.
— Мога да стрелям, но не съм сигурен дали ще го улуча — извика в отговор Стив. — Прекалено много се лашкаме…
— Ако шибаното такси отпред си размърда задника, със сигурност ще мина пред камиона! — изрева с прегракнал от гняв глас Кърт. В момента скоростта им беше такава, че едва-едва задминаваха бираджията.
— Дръжте се! — извика Кърт, избрал подходящия момент. Ръцете му рязко завъртяха волана надясно. Микробусът се разклати, задницата му леко поднесе, но маневрата успя. Шофьорът на камиона бе принуден да скочи на спирачката, гумите му пронизително изквичаха. Кърт се бореше да овладее страничното приплъзване на автобуса, а Стив извади ръката си с пистолета извън прозореца. Сега вече нищо не ги разделяше от самотния колоездач, който усърдно продължаваше да върти педалите.
В момента, в който Стив понечи да насочи оръжието си, Джак изненадващо натисна спирачките и изчезна от погледа.
— Какво прави тоя, по дяволите? — ревна Кърт и механично вдигна крак от газта. Микробусът намали скоростта си. — Къде изчезна, мамка му?
— Мисля, че е директно зад нас — промърмори Стив и проточи врат през прозореца.
В следващата секунда Джак се появи от другата страна на микробуса, почти редом с шофьорската врата. Размаха среден пръст на сантиметри от нея, за огромно изумление на Кърт, който задавено изруга и викна на Стив да стреля.
Онзи се подчини и почти легна в скута му. Но в мига, в който вдигна дулото на нивото на стъклото, докторът натисна педалите и мина напред.
— Задръж така! — извика Кърт и натисна газта. Микробусът се стрелна напред и бързо започна да настига самотния велосипед. В момента, в който почти се изравниха, Джак изведнъж зави наляво и изчезна в съседното платно. Кърт изруга и понечи да го последва, но платното беше плътно натоварено. Още едно такси се блъсна странично в каросерията, след което се завъртя и застана перпендикулярно на движението. Проследил всичко това във външното огледало, Кърт неволно затвори очи. В следващия миг се чу страхотен трясък и верижната катастрофа беше факт.
— Исусе! — възкликна Стив, видял какво става през задното стъкло на микробуса.
— Дръжте се, той пак завива наляво! — изкрещя Кърт, забелязал майсторската маневра на Джак, който описа широк полукръг и се стрелна на запад, по посока на Петдесет и първа улица.
— Мамка му!
Кърт натисна спирачката и нави волана с цялата тежест на тялото си. Автомобилът се разклати и започна странично плъзгане. Миг по-късно гумите успяха да захапят настилката, но инерцията беше прекалено силна и каросерията с грохот се тресна в една паркирана край тротоара кола. Джак методично се отдалечаваше нагоре по улицата, краката му работеха като бутала.
— А бе тоя няма ли да се умори? — изръмжа Кърт и натисна педала след него.
Изпуснаха зеления светофар на Второ авеню, но Кърт невъзмутимо започна да си пробива път сред колите, следван от хор възмутени клаксони. Стив се сви на седалката, тъй като евентуалният удар щеше да дойде от неговата страна.
— Я майната ти бе! — изрева Кърт на един особено разгневен водач, който размахваше юмрук зад стъклото на колата си. Успя да прекоси потока от коли, навлезе във Второ авеню и отново натисна газта. Джак беше спрял на червен светофар на пресечката с Трето авеню.
— Е, сега вече те пипнахме! — тържествуващо изръмжа Кърт.
Светофарът светна зелено и Джак потегли. Кърт натисна педала на газта до дъно и микробусът бързо набра стотина километра в час. Беше твърдо решен да хване зелената вълна. Устата му пресъхна. Нямаше начин да не си дава сметка, че рискът е прекалено голям. Помоли се на Бога да няма таксита, които винаги тръгват още на жълто.
Успяха да прекосят Трето авеню без инцидент. Джак беше само на половин пряка пред тях. Малко преди да го настигнат, пред тях изведнъж изскочи кола, току-що потеглила от близкия паркинг. Кърт бе принуден да натисне спирачката. Муцуната на микробуса почти блъсна задната част на колата, клаксонът рязко изсвири. Онзи отпред изобщо не реагира. Джак бързо възстанови преднината си и вече прекосяваше авеню Лексингтън.
— Е, това вече не мога да го повярвам! — изрева извън себе си Кърт, скочи на спирачката и гневно блъсна волана с юмрук. Колата пред тях плавно спря, макар че на светофара все още светеше жълтото. — Попаднахме зад единствения шофьор в цял Ню Йорк, който спира на жълто! — Прокара пръсти през косата си и нервно добави: — Май ще е по-добре да го изблъскам от пътя си!
— Няма смисъл, я виж трафика — промърмори Стив. Авеню Лексингтън беше плътно задръстено от коли, които едва-едва пълзяха. — Нямаме свободно пространство, затова по-добре си трай. Ще го настигнем по- нататък…
Кърт изръмжа, но не каза нищо.
— Пуснете ме да сляза! — обади се Юри в момента, в който усети, че колата е спряла. Тялото му направи опит да се промуши между предните седалки.
Стив погледна Кърт, който сви рамене и кимна. Колегата му отвори вратата и слезе, пропускайки руснака след себе си. Юри стъпи на тротоара с треперещи крака.
— Ще се видим довечера! — извика от шофьорското място Кърт. — Някъде около единадесет… Ще бъдеш готов, нали?
— Ще бъда — отвърна дрезгаво Юри.
Светна зелено, Кърт натисна клаксона. Колата отпред бавно се преустрои за ляв завой. Микробусът се стрелна покрай нея, отнасяйки бронята й. Шофьорът изскочи навън и се развика.
— Така ти се пада, тъпако! — извика с тържествуваща усмивка Кърт и стъпи здраво на газта.
В далечината Джак прекосяваше на зелено Парк авеню. Кърт ускори, а Стив тревожно поклати глава, инстинктивно усетил, че няма да хванат зеленото. За щастие жълтото светна достатъчно рано и колегата му съобрази, че трябва да натисне спирачките. Потокът от коли към покрайнините на града се движеше бързо, но този път откъм страната на Кърт. Вероятно това го накара да си спести повторението на опасната маневра, извършена на Второ авеню. Видяха как Джак завива надясно и изчезва по авеню Медисън.
— Ако го изпуснем, наистина ще се ядосам! — изръмжа Кърт.
— Бас държа, че е тръгнал към парка — тръсна глава Стив. — Вероятно живее някъде в Горен Уест
