ботуши, последван от гласа на Стив:
— Задръж, Кърт! Станало е недоразумение!
Кърт се намръщи, хвърли кос поглед към отворената врата, после отново се съсредоточи върху Джак. Секунда по-късно в стаята влязоха Стив, Кевин и Кларк. Зад тях се мярнаха неясните фигури на трима непознати мъже, които нахлуха в апартамента и с напрегнати гласове заповядаха никой да не мърда.
Кърт рязко се обърна, но замръзна при вида на дулото, насочено в гърдите му. Непознатите бяха въоръжени с картечни пистолети „Тек“.
— Хич не си и помисляй! — изръмжа Уорън и се прицели в главата му.
В продължение на един безкраен миг никой в помещението не помръдваше.
— Хей, Плюнка — наруши тишината Уорън. — Прибери пистолета и автомата!
Плюнката се плъзна напред, вдигнал оръжието си. Първо прибра пистолета на Кърт, който пусна в джоба си, а след това и автомата от ръцете на Карл.
— А сега всички до стената! — размаха пистолета си Уорън.
Кърт се забави, на лицето му се изписа злобна гримаса.
— Хей! — втренчи се в него чернокожият младеж. — Или изпълняваш заповедта, или се превръщаш в спомен! Разбираш ли за какво става въпрос?
— Съжалявам, капитане — обади се с треперещ глас Стив. — Но те изскочиха направо отникъде!
— Млък! — изрева Уорън. — Това да не ви е рап-купон!
Кърт бавно пристъпи към стената, ръцете му предизвикателно останаха на кръста.
— Плюнка, обискирай ги!
Младежът остави пистолетите и се подчини. Претърси непознатите за скрито оръжие, не откри нищо и се оттегли.
— Окей, обърнете се — заповяда Уорън.
Нападателите се подчиниха. Изключение направи Стив, който беше вцепенен от ужас. Върху лицата на останалите бавно се появи досадата.
— Не знам откъде сте, бели боклуци, нито пък ме интересува! — изръмжа заплашително Уорън. — Но тук, в тоя квартал, няма място за вас! Засега ще задържа малкия ви арсенал и това ще бъде всичко. Никой никого няма да трепе!
— Извинявай, Уорън — обади се Джак. — Но аз мисля, че трябва да повикаме полицията…
— Млъквай! — изгледа го свирепо младежът. Заповедта му беше почти толкова категорична, колкото онази преди малко, насочена към Стив.
Джак сви рамене и се дръпна встрани. Познаваше Уорън достатъчно добре, за да знае кога е ядосан.
— Сега си вземате белите задници, товарите ги на бричката си и изчезвате! — разпореди се със заплашителен тон младежът. — И гледайте да не се мяркате насам, защото тогава ще започне големия купон! Хайде, изчезвайте! И никакви въпроси!
— Хей, Уорън… — започна Джак.
Уорън рязко се завъртя и заби показалец в гърдите му.
— Казах ти да мълчиш! — извика извън себе си той.
Джак се дръпна. Никога не беше виждал младежа толкова ядосан.
— Флаш! — понижи с една октава гласа си Уорън. — Двамата с Плюнката ще придружите тези бели боклуци до колата им, а аз ще си поговоря с док…
Групата мълчаливо се изниза по посока на стълбището. Уорън се обърна и впи пламтящ поглед в лицето на Джак. После прехвърли картечния пистолет в лявата си ръка, а с дясната започна да го блъсна в рамото. Принуден да отстъпва крачка по крачка, Джак скоро се озова пред дивана. Един последен удар и той тежко се строполи на износеното седалище.
— Какво ти става, бе док? — надвеси се над него Уорън. — Почти две години не беше правил подобни проблеми и аз реших, че си се оправил… И какво се получава тази вечер? — От устата на младежа излетя тежка въздишка: — Май наистина си трън в задника, независимо в коя махала живееш… Знаеш ли това?
— Съжалявам — промърмори Джак.
— Не знам дали съжаленията ти ще бъдат достатъчни, ако някое от момчетата го застрелят — поклати глава Уорън. — За какво те преследват тези бели боклуци? Като им гледам калашниците стигам до заключението, че са имали сериозни намерения… Мамка им! Знаеш ли колко народ можеше да пострада, ако бяха започнали да ръсят с автоматите си из квартала?
— Това калашници ли бяха? — ококори се Джак.
— Ти да не мислиш, че се шегувам? — втренчи се в него Уорън.
— Къде са произведени?
— Това пък що за въпрос е? — сви рамене младежът. — Много важно къде са произведени!
— Важно е, особено ако са произведени в България — държеше на своето Джак.
Уорън му отправи един втренчен поглед, после пристъпи към стената и взе в ръце автомата на Карл, оставен там от Плюнката. Огледа го около затвора и кратко кимна с глава:
— Наистина са български. Но какво от това?
— Не съм много сигурен, но това може да има връзка с новия приятел на Лори — промърмори Джак.
— Лошо — въздъхна Уорън. — Вие с Лори се скарахте, така ли?
— Не съвсем — отвърна Джак. — Мисля, че тази история е на път да приключи, но по-добре да ти разкажа всичко…
Сбито му предаде историята около Пол Сътърленд, включително следобедния си сблъсък с него. Спомена, че Пол го е заплашил, а Лори е била доста загрижена заради бизнеса му с български автомати „Калашников“.
Уорън мълчаливо слушаше, гневът му очевидно започваше да се топи.
— Предполагам изобщо не си допускал, че този наказателен взвод ще се появи в апартамента ти — подхвърли той.
— Не съм, разбира се — разпери ръце Джак. — Дори нямам представа как се разбрали къде живея…
— Бели боклуци от тоя сорт ме плашат — призна след кратко колебание Уорън.
— Мен също — кимна Джак. — Русият с пожарникарската униформа спомена за някаква милиция, наричаща себе си Арийска народна армия… В понеделник чух същото име от един агент на ФБР, който търсеше сведения за тази армия. Ти чувал ли си я?
— Никога — поклати глава Уорън.
— Което ме принуждава да те попитам защо тогава ги пусна да си вървят? Защо не ги предадохме на полицията? Дори ФБР би се заинтересувало от тях…
— Шокиран си, защото живееш в друг свят — въздъхна Уорън. — Няма значение, че обитаваш тоя апартамент… Очевидно нямаш никакво понятие от банди и гангстерски войни. Като ги пуснах, аз мислех единствено за хората от квартала, а не за полицията или ФБР. Не исках да ги наранявам не защото ми пука за тях, разбираш ли? Виждам, че са боклуци и си правя съответните изводи. Такива като тях се връщат и тогава става страшно. Единственият начин да не го сторят е този, до който прибягнах преди малко. Нещо като „живей, но остави и другите да живеят“…
— Явно ще трябва да се доверя на твоя опит — кимна с въздишка Джак.
— Страхувам се, че нямаш друг избор — отвърна младежът, помълча малко и смени темата: — Какво ще кажеш за малко стрелба в коша? Още ли ти се играе?
— Повече от всякога — кимна Джак и бавно се изправи. — Но не мога да ти обещая ефективност, тъй като усещам краката си доста гумени…
Уорън награби оръжията и излезе на стълбището. Джак заключи и го последва.
— Благодаря ти, че пак се оказа там, където трябва — промърмори той. — Вече за втори път го правиш и май идва моят ред…
— Е, тогава вече ще настане голям ташак! — изсмя се без да иска Уорън.
