Джак натисна звънеца на Лори и се обърна да помаха на Дебра Енглър. Любопитната съседка му отвърна с преднамерено затръшване на открехнатата врата. Капачето на шпионката леко звънна и той размърда пръсти пред невидимото око на Лори. След това се въоръжи с търпение, тъй като свалянето на многобройните резета изискваше време.
Въпреки скандала с Пол, младата жена беше в отлично настроение. Прегърна ентусиазирано Джак, после го помоли да почака и изчезна в спалнята да си вземе часовника и бижутата. Том Втори се заувива около краката му и той се наведе да го погали.
— Надявам се, че си взел такси, както ми обеща — подвикна през отворената врата Лори.
— Не съм — отвърна Джак. Главата й се появи в процепа.
— Нали обеща!
— Докара ме Уорън — поясни Джак. — Поканих го да вечеря с нас… Надявам се, че няма да възразиш.
— Няма, разбира се — кимна младата жена. — И Натали ли ще дойде?
— Не, само Уорън — поклати глава Джак. — Честно казано, той се самопокани… Днес следобед ми се случиха сериозни неприятности. Малко след като се чухме по телефона…
— Какво е станало? — загрижено попита Лори и излезе от спалнята. Познаваше го добре и знаеше, че няма току-така да използва словосъчетанието „сериозни неприятности“.
— Ако използвам терминологията на Уорън, един наказателен отряд на Арийската народна армия за малко не ми видя сметката…
— Какво говориш, за Бога?! — зяпна Лори.
Той й разказа накратко за събитията в апартамента му. Когато стигна до описание на оръжията и навременната поява на Уорън, тя тихо простена и сложи ръка пред устата си.
— Господи! Каква е причината за такъв рейд?! Искам да кажа, че аз бях тази, която аутопсира Брад Касиди — ако това има някаква връзка, разбира се… Не мога да се сетя за друга връзка с тази така наречена Арийска народна армия…
— Мисля, че Брад Касиди няма нищо общо — поклати глава Джак. — Просто защото аз нямам нищо общо с него. Ако трябва да бъда откровен, може би е замесен Пол Сътърленд…
Лицето на Лори изведнъж пребледня. Напълни дробовете си с въздух, после бавно го изпусна. Чертите й се разкривиха от ужас.
— Не бързай! — спря я Джак. — Нямам никакви доказателства, че това е така. Просто не се сещам за нищо друго, което… Хей, повярвай ми! Непрекъснато си мисля за това, което стана… Искам да си подготвена за всякакъв развой на събитията.
— Казвай какво имаш предвид! — тръсна глава Лори.
Джак й разказа за трите български автомата, конфискувани от Уорън. После й напомни за заплахите на Пол, отправени същия следобед помълча известно време и сви рамене:
— Това е всичко. Знам, че е несигурно, но…
Лори се тръшна на един стол в стил „Арт деко“ и скри лице между дланите си.
— Хей — докосна я по рамото Джак. — Не забравяй, че всичко това са само предположения!
— Може би — кимна младата жена. — Но съвсем смислени предположения… Господи, нима е възможно човек да има толкова лош шанс в контактите си?
— Стига! — потупа я по рамото Джак. — Нека не изпадаме в униние от един случаен инцидент. Хайде, да вървим да се забавляваме!
— Сигурен ли си, че след всичко това изобщо ти се излиза? — вдигна глава тя.
— Абсолютно! — широко се усмихна Джак. — Хайде, тръгвай! Уорън и Плюнката ни чакат!
— Къде са?
— Долу, в колите си. Уорън настоя да имаме охрана, ако случайно онези от Арийската народна армия решат отново да се появят…
— Защо не ми каза по-рано? — скочи на крака Лори и се втурна към банята. — След минутка съм готова.
— Казах ти, че Уорън ме докара, извика след нея Джак и се наведе да погали отново Том Втори.
— Кой е Плюнката? — подвикна в отговор Лори. — Или не бива да питам?
— Един от редовните играчи на корта — обясни Джак. — Уорън го е взел по крилото си и му има пълно доверие…
— Откъде е получил този ужасен прякор?
— Получил го е благодарение на част от лошите си маниери — ухили се Джак.
След минута Лори беше готова и двамата взеха асансьора за приземния етаж. Уорън и Плюнката ги чакаха пред входа. Лори изтича и се хвърли на врата на Уорън, с когото не се бяха виждали от месеци.
— Добре изглеждаш, жено — даде оценката си младежът, след като безцеремонно я огледа от главата до краката.
— И ти не изглеждаш зле, МЪЖО! — натъртено рече Лори.
Уорън се разсмя и й представи Плюнката. Момчето изглеждаше смутено, за огромно учудване на Джак. Признак за това беше начинът, по който обърна бейзболната си шапка с козирката напред — нещо, което никога и за никого не беше правил.
— Къде е кръчмата? — попита Уорън. — Отдавна вече съм готов да се натъпча!
— Ще ти кажа — усмихна се Лори.
Пътуването мина бързо и без инциденти. Уорън настоя двамата да пътуват с неговата кола, а Плюнката караше след тях. Отначало започнаха да говорят за обезпокоителния инцидент в апартамента на Джак, но после единодушно решиха да преминат на по-приятни теми. Лори искаше да чуе новини за Натали Адамс — „дребосъчето“ на Уорън, която също не бе виждала от месеци. Беше доволна от новината, че Натали и Уорън продължават да се разбират добре…
Паркирането в „Малката Италия“ винаги е проблем, но това не се отнасяше за Уорън. Бездънното кошче за боклук влезе в действие още на първия пожарен кран, който беше на близко разстояние от ресторанта. Плюнката се задоволи да паркира на втора линия, но си остана зад волана. Според терминологията на Уорън, неговата задача била да „виси“ отвън и да наблюдава.
Още с влизането си в ресторанта Джак ахна от задоволство. Във въздуха се разнасяше аромат на разкошни подправки, а кичовият декор на Венеция, изрисувана върху платно от черно кадифе, беше изключително приятен. Такива бяха и пластмасовите колонади, окичени с фалшиви гроздове, които висяха над покритите с карирани покривки маси.
— Надявам се, че имате резервация — промърмори Уорън, огледал светкавично препълнената зала. Масите бяха поне тридесет, всичките до една заети.
— Лу би трябвало да се е обадил — притеснено отвърна Лори и направи опит да привлече вниманието на един забързан келнер. Искаше да го попита за Мария, която беше нещо като шеф дьо зал. Но стана така, че Мария откри нея.
Лори успя да се освободи от мечешката прегръдка на едрата жена и й представи кавалерите си. Мария без колебание прегърна и тях.
— Жалко, че Лу е зает — избоботи тя. — Работи прекалено много, а мошениците не заслужават това…
Свободната маса се появи сякаш по чудо, за огромно смайване на Джак и Уорън. Минута по-късно те вече се бяха настанили около нея.
— Харесва ли ви мястото? — пожела да се осведоми Мария.
Двамата мъже кимнаха с глави.
— Дай малко вино! — потърка ръце Лори. — Мисля, че вече ми е крайно време да ударя една чашка!
Вечерята беше страхотна. Над превъзходната храна се завърза и интересен разговор. Спомниха си за съвместната африканска авантюра, която бяха предприели преди около две години. Тя се оказа особено интересна за Мария, която седна на свободното място уж за малко, пък остана почти половин час.
Когато дойде времето за десерт и кафе, Лори попита Уорън дали ще има нещо против, ако двамата с Джак си разменят няколко думи на професионална тема.
— Нищо — увери я със свиване на рамене младежът.
