Джанис ги взе, отвори ги, измъкна оттам рапортите си и ги върна на Лори.
— И двата случая ми напомнят за останалите четири, от които се интересувахте — каза тя, докато Лори четеше написаното. Джанис обхвана умореното си лице с длани и опря лакти на бюрото. Изминаха няколко минути. Тя пое дълбоко дъх и продължи: — Казано с две думи: и двамата са млади, здрави, и двамата изглеждат сякаш са починали от неочакван сърдечен проблем, и двамата са претърпели незначителни операции двадесет и четири часа преди това и двамата не са могли да бъдат съживени.
— Звучи ми твърде познато — съгласи се Лори. — Благодаря ти за подкрепата. Има ли нещо специално, което искаш да ми кажеш, а не е в папките?
— Всичко е вътре. Но има нещо, което искам да подчертая. Макар повечето параметри при Собчак да са същите, има нещо различно. Когато е открита от сестрите, вече е умирала, но все още е била жива. За съжаление, това бързо се променя въпреки упоритата намеса. Люис, от друга страна не е имал никаква сърдечна и респираторна дейност, когато е бил намерен от помощник-сестрата.
— Защо смяташ, че това е важно?
— Просто защото е различно — вдигна рамене Джанет. — Не знам, но когато последния път говорихме, ти ме попита дали нямам някакво интуитивно предположение за Дарлин Морган. Нямах, но при Собчак фактът, че е била още жива, се набива на очи.
— Благодаря, че го каза — кимна Лори. — Нещо друго?
— Това е. Останалото е в рапортите.
— Не нужно да казвам, че бих искала копия от болничните картони, нали?
— Вече са изискани.
— Страхотно! Ако ти хрумне нещо интересно, знаеш къде да ме намериш.
Тя се втурна в офиса си, седна и отвори папките, зачитайки се отново в рапортите на съдебната следователка. Известно време препрочита плътно изписаните страници, след това отвори чекмеджето и извади попълнената диаграма. Беше прикрепена с гумено ластиче към папките на Морган и Макгилън заедно с копия от онези части, които се отнасяха до другите два случая. Така и не беше казала нищо определено на д-р Макгилън за смъртта на сина му, както му беше обещала и това я караше да се чувства виновна. Дори не бе разговаряла с човека от седмици. Остави папката при другите и се запита какво би казал той на идеята й за сериен убиец.
Без да се колебае в преценката на Джанис, тя добави Люис и Собчак към матрицата, макар още да не бе правила аутопсиите. Не се нуждаеше от болничните картони, за да попълни в колонките възрастта на пациентите, час на смъртта, лекарите, които са ги лекували, претърпените хирургични процедури, както и къде в болницата са се намирали. През това време пристигна Рива.
— Попълваш матрицата? — надникна тя през рамото на Лори.
— Има още два предполагаеми случая. Което прави общо шест. Още не съм направила аутопсиите, но всичко изглежда съвсем еднакво. Дали ще промениш мнението си за причината за смъртта? Наближават вече петдесет процента.
Рива се засмя:
— Не мисля така. Токсикологичните проби са отрицателни, а аз лично знам колко много се стара Питър. Между другото, как е майка ти? Все забравям да те питам.
— Справя се изненадващо добре — отвърна Лори. — Разбира се, не знам много, тъй като тя се държи все едно нищо не се е случило.
— Радвам се, че се оправя. Предай й моите поздрави! Ей, как вървят нещата с новия ти любовник? Неестествено мълчалива си за него.
— Всичко е наред — каза Лори неопределено. Рива беше права, тя наистина не споделяше много за Роджър. Вдигна телефонната слушалка, преди да е получила следващия въпрос и звънна в офиса на моргата. Беше доволна, че се обади Марвин. Каза му за двата случая и това, че иска да започнат със Собчак. — Значи ще се видим долу — обърна се Лори към Рива, докато вземаше папките на Собчак и Люис. Опита се да се подготви психически за случаите. Не се надяваше да открие много. Не след дълго беше в скафандъра и натисна вратата на залата за аутопсии, където я очакваше Марвин. По пътя към масата трябваше да мине покрай Джак.
В момента, в който я разпозна, той погледна стенния часовник и се изправи. Работеше над тялото на едра възрастна жена. Част от гъстата й посивяла коса бе обръсната, за да разкрие хлътнала фрактура на черепа й.
— Д-р Монтгомъри, явно сте възприели работното време на банкерите в последно време. Нека отгатна! Бас ловя — обяснението е, че сте излизали с гаджето си да боядисвате града с червена боя.
— Много смешно — каза Лори като се бореше с раздразнението си и желанието си да продължи. — И за двете бъркаш. Бях си вкъщи последната нощ, а Роджър е американец какъвто си и ти.
— Странно — поклати глава Джак. — Русо ми звучи толкова френски. Ти как мислиш, Вини?
— Да-а, но моето име е италианско, без това да означава, че не съм американец.
— Мили боже, прав си! — произнесе Джак с фалшиво разкаяние. — Май трябва вече да приключвам тук. Съжалявам.
Лори беше объркана от поведението му и хапливите намеци, които той очевидно не можеше да възпре. Но тъй като и Вини бе там, тя се опита да смени темата и посочи към възрастната жена:
— Виждам, че при вас начинът, по който е предизвикана смъртта е ясен.
— Причината — може би, но не и начинът. — Специализирал съм се в подобни случаи.
— Какво имаш предвид?
— Ами, жертвата е била свалена от кораб за пътешествия посред нощ. Туристическата компания докладва, че пияна възрастна жена е паднала фатално в банята на самостоятелната си каюта. Твърдят, че никой не се е държал подозрително и не е проявявано насилие. Но аз не се хващам на тия, въпреки, че може и да е била пияна.
— И защо не се хващаш?
— Първо, хлътналата фрактура е в горната част на главата — каза Джак, омеквайки. — Това трудно ще стане, ако човек падне в баня, освен ако не е акробат. Второ, виж тези следи от натъртвания върху вътрешната част на ръката! Забележи светлите резки върху китката и безименния пръст. Прекарала е доста време на слънце по време на пътешествието с цяла канара върху пръста си и с часовник. И познай! — в каютата няма нито пръстен, нито часовник. Трябва да предам това на дежурния лекар. — Въпреки късния час той мислеше на пълни обороти. Изчистили са каютата и банята, но ми задаваше правилните въпроси.
— И какво, мислиш, че е убийство?
— Без съмнение, въпреки коментарите на туристическата компания. Разбира се, ще докладвам за онова, което съм открил, но ако ме питат за мнението ми, ще им кажа, че тази жена е била ударена в главата с нещо като чук, грубо влачена за ръцете до каютата си, докато все още е била жива, ограбена и оставена да умре.
— Звучи като добър пример да се изтъкне, че смъртта сред възрастните в някакво отношение е подобна на смъртта вследствие на малтретиране на деца.
— Именно — кимна Джак. — Тъй като възрастните се очаква да умрат, смята се, че е по-малко нечестно, отколкото ако човекът е млад.
Макар да разменяха по някое изречение — даваше си сметка тя, — това бе само доказателство колко трудно щеше да е да водят сериозни разговори с Джак за отношенията им, дори и да беше склонен за това. Но тя изгони тези мисли от главата си в мига, в който погледна тялото на Роуена Собчак.
— Подозираш ли нещо необичайно за този случай? — попита Марвин.
— Не. Смятам, че ще бъде съвсем прост и ясен — отвърна Лори, когато тренираните й очи започнаха външния оглед. Първото й впечатление беше, че жената изглежда значително по-млада отколкото предполагаемите двадесет и шест години. Беше слаба с изящни, почти девически черти, с гъсти черни къдрици. Кожата й беше лишена от всякакви недостатъци, бяла като слонова кост, с изключение на синините. Двата крака бяха превързани заради прекараната операция. Превръзките бяха чисти и сухи.
Както при Макгилън и Морган, и тук остатъците от усилията за реанимиране още стояха включително ендотрахиалната тръба и системата. Лори ги огледа внимателно, преди да ги свали. Потърси следи от злоупотреба с дрога и не откри такива. Свали превръзката. Хирургическите разрези не показваха
