възпаление, само минимален дренаж.
Резултатът от вътрешната аутопсия беше същият, както от външната: отрицателен за всякаква явна патология. И сърцето, и белите дробове бяха напълно нормални. Бяха открити само няколко бразди от одраскване, следствие от усилията за реанимиране. Както при останалите случаи, така и тук Лори бе убедена, че ще получи нещо повече след токсикологичния анализ. Продължаваше да се надява, че Питър ще успее да открие нещо.
— Веднага ли започваме втория случай? — попита я Марвин, след като зашиха тялото.
— Веднага — каза Лори и за да ускори работата се включи в довършителните процедури. Когато на излизане и на връщане от залата минаха покрай Джак, той с нищо не показа, че я е забелязал. Междувременно помещението вече беше пълно с хора в скафандри, трудно различими един от друг.
Още щом преместиха Стивън Люис върху масата Лори се зае с външния оглед. Марвин отиде да донесе нужните препарати и останалите материали. Лори се застави да следва обичайната последователност, за да не пропусне нещо. Въпреки високите й очаквания, че Стивън Люис няма да се различава от останалите случаи, в смисъл, че няма да се открие видима патология, искаше да бъде абсолютно сигурна и методичността й почти веднага бе възнаградена. Едва видими, но все пак съществуващи, под ноктите на десния показалец и безименния му пръст тя различи малко количество засъхнала кръв. Ако не бе гледала внимателно, можеше да не го забележи. Беше нещо, което не видя при Собчак, Морган или Макгилън.
Остави ръката на Люис върху масата и се зае да търси някакви драскотини по тялото му, които да обяснят засъхналата кръв. Но такива нямаше. Не се виждаше кръв и по системата. Тя свали превръзката, която покриваше дясното рамо. Хирургическият разрез беше затворен и не показваше белези за възпаление, макар да имаше някакви доказателства за постоперативно кървене, малко засъхнала кръв по протежение на шева. Лори си помисли, че оттук може да се е появила засъхналата кръв под ноктите на пациента, макар да изглеждаше странно, тъй като бе на дясната ръка.
Когато Марвин се върна, тя поиска стерилна проба и два контейнера за проби. Искаше да направи ДНК- анализ на кръвта от двете места за да е сигурна, че са от жертвата. Щом взе пробите, разбра, че има и малко количество тъкан. Някъде в дъното на съзнанието й мина мисълта, че ако идеята й за сериен убиец е основателна и ако Люис е разбрал за намеренията на този убиец, може би точно тогава го е издрал. Имаше много „ако“, но бе горда, че е проявила добросъвестност и дори педантичност.
Останалата част от работата й мина бързо. Лори и Марвин бяха свикнали един с друг и функционираха като добре смазан механизъм. Всеки разбираше движенията на другия, както при танцуване на танго. Да не се откри никаква патология. Само незначително атеросклеротично отлагане в коремната аорта и един доброкачествен полип в дългото черво. Нямаше никакво обяснение за внезапната смърт на мъжа.
— Това последният ти случай ли е? — попита Марвин, след като свършиха.
— Така изглежда — въздъхна тя. Обърна се и огледа стаята да види Чет, но не го забеляза — Предполагам, че свършихме, все някой трябваше да ми е казал до това време.
— Двата случая тази сутрин ми напомнят задругите два, които работихме преди месец — каза санитарят, когато започна да мие инструментите и да събира контейнерите с проби. — Помниш ли онези двамата, при които не открихме нищо? Не мога да си спомня имената им…
— Макгилън и Морган — помогна му Лори.
— Помня ги, защото ти се раздразни, че не откриваш нищо. Хей, ще вземеш ли тези проби със себе си или да ги кача горе с останалото?
— Ще взема токсикологията и ДНК-пробите — каза Лори. — Микроскопията заедно с останалото може да отиде горе. Благодаря ти, че ми напомни.
— Иска ми се всички лекари да приличаха на теб.
— Е, ще бъде скучно — засмя се тя, докато вземаше шишенцата. Мина покрай Джак, без да спре. Заедно с Вини се смееха на поредната му мрачна шега.
Без да губи време, Лори съблече предпазното облекло, преоблече се и се насочи към задния асансьор. Носеше купчината проби, опрени в гърдите си, за да не ги изпусне. Двете папки бяха под мишницата й. Аутопсиите бяха потвърдили преценката на Джанис. Лори беше убедена, че серията й вече е стигнала до шест.
Вратите на кабинката се отвориха и тя слезе на четвъртия етаж, опитвайки се да избегне срещата с темпераментния директор на токсикологичната лаборатория. За щастие, той не беше вътре, прекарваше повечето време в общата лаборатория долу. Тя прекоси стаята и влезе в малкия кабинет на Питър. Беше доволна, че никой още не я е спрял, и още по-доволна, че Питър седи пред бюрото си и не се налага да го търси.
— О, не! — извика той измъчено, когато вдигна глава и забеляза пробите в ръцете й.
— Знам, че не се радваш да ме видиш — ухили се Лори. — Но ти си човекът! Нужен си ми повече от всякога. Току-що аутопсирах още двама, които са огледално изображение на предишните. Станаха шестима!
— Не знам как можеш да кажеш, че аз съм човекът, след като дотук все удрям на камък.
— Не съм загубила надежда, както и ти — продължи тя и остави пробите на бюрото му. Случаите вече са шест, вероятността за нещо нередно се покачва. Питър, трябва да намериш нещо! То трябва да е тук!
— Скъпа ми Лори, направих всичко, което можах да измисля за предишните четирима търсих да открия всеки познат до момента агент, който влияе върху сърдечния ритъм.
— Трябва да има нещо, за което не си се сетил — настояваше тя.
— Е, има няколко неща.
— Чудесно, какви са те?
Той направи физиономия:
— Искам да кажа, че е твърде необичайно.
— Прекрасно! Нуждаем се от творчески подход. Какво точно имаш предвид?
— Спомних си, че съм чел като студент за една отровна жаба от Колумбия, наречена Phillobates terhbilis.
Лори завъртя очи.
— Май отиваш твърде далеч. Но добре, добре. Какво за тази жаба?
— Съдържа токсин, който е една от най-отровните субстанции, познати на човека. Ако си спомням точно, тя е в състояние да причини спиране на сърцето.
— Звучи интересно. Тества ли ги за това?
— Всъщност — не. Необходимо е съвсем малко количество — милионна част от грама. Не знам дали нашата апаратура ще може да го регистрира. Трябва да помисля къде мога да направя анализа.
— Ето така трябва да се работи! Просто съм сигурна, че ще намериш нещо, особено при тези два последни случая.
— Ще погледна какво мога да измъкна от Интернет.
— Страхотно. Съобщи ми после какво си открил. — Тя взе ДНК-пробите и тръгна да излиза, но внезапно спря. — О, между другото, тук има нещо малко по-различно в единия случай. Чакай да видя кой беше. — Тя отвори папката на Собчак и провери номера за достъп срещу шишенцата с пробите. Намери онова, което й трябваше, взе го и го сложи пред Питър. — Това е. Единственият пациент измежду шестимата, който отчасти е имал някаква сърдечна и респираторна дейност, когато е бил намерен. Не знам съвсем какво трябва да означава това, но си помислих, че ти сигурно знаеш. Ако става въпрос за неустойчив токсин, може би трябва да е във високи концентрации във всичките случаи.
Питър сви рамене.
— Ще го имам предвид.
Лори се приближи до вратата и надникна. Когато се увери, че теренът е чист, тя махна с ръка на Питър и бързо се измъкна в коридора. Тръгна нагоре по стълбите към шестия етаж, но на половината път спря. За пълна нейна изненада, дискомфортът в дясната долна половина на тялото й се беше появил отново. Натисна с пръсти мястото, колкото да установи, че това само влошава нещата, предизвиквайки почти болка, но след това чувството изчезна пак така внезапно, както се беше появило. Тя попипа челото си да провери дали не е вдигнала температура, но кожата й бе суха и хладна.
На шестия етаж се помещаваше ДНК-лабораторията. В контраст с останалата част на сградата, това
