— Прилича. Парите в брой ги нямаше, дрехите й бяха непокътнати.
— Къде бяха ръцете й?
— Промушени през волана.
— Наистина ли? Това е странно.
— Защо?
— Звучи сякаш е била нагласена специално.
Лу вдигна рамене.
— Би могло. И ако е така, какво трябва да значи?
Джак вдигна дясната ръка на жената. Участъкът от дланта точно под палеца липсваше. Останалата част от възглавничката на палеца, както и по-голямата част от самата длан бяха продупчени. Бе засегната и първата кост между китката и пръстите.
— Предположението ми е, че раната е причинена при отбрана. — Той отмести ръката и в подмишничната ямка се видяха два малки тъмночервени кръга със залепнали към тях влакна от плат.
Лу кимна. Продължаваше да стои на безопасно разстояние от масата.
Вини се върна със спринцовките и след като ги остави до тялото, посочи към светлото табло на стената.
— Забравих да ти кажа, че съм пуснал рентген. Има два куршума в гръдния кош, които съответстват на входящите рани.
— Колко си прав само! — каза Джак. Той отиде до шкафа и извади филмите. Лу се приближи и надникна зад рамото му. Двата куршума изпъкваха ясно като две бели петна на фона на изпъстрения сив фон. — Предполагам, че единият е в левия дроб, а другият — в сърцето.
— Това обяснява двете осеммилиметрови гилзи, намерени в колата — намеси се Лу.
— Да видим какво друго можем да открием. — Джак се обърна към масата и продължи външния оглед. Работеше методично и в хода на работата забеляза фините пунктири около входа на раните.
— Какво означава това? — попита Лу. Най-после се бе престрашил да дойде по-близо.
— Тъй като мястото е било покрито от дрехи, това ми говори, че оръжието е било съвсем близо, може би на крачка от нея.
— Това важно ли е?
— Ти ми кажи. Това повдига въпроса дали нападателят е седял в колата, когато оръжието е гръмнало.
— Е, и?
Джак вдигна рамене.
— Ако нападателят е седял в колата, може би ще се запиташ дали жертвата не го е познавала?
Лу кимна.
След малко преминаха към вътрешната част от аутопсията. Процедурата беше рутинна, с изключение на работата по проследяване траекторията на куршумите. И двата бяха пробили ребрата, с което Джак си обясни липсата на изходни рани. Единият куршум бе пронизал аортната дъга, за да се забие в левия дроб. Другият бе преминал през дясната страна на сърцето и бе заседнал в стената на лявата камера. Той ги измъкна внимателно, така че да не промени нищо по повърхността им и ги сложи в кутиите за доказателства с металния наконечник, приготвен от Вини.
— Страхувам се, че това е всичко, което съм в състояние да ти дам. — Джак подаде запечатаните кутии на Лу. — Може би балистичните анализи ще покажат нещо повече.
— Надявам се — кимна лейтенантът — Не разполагаме с пръстови отпечатъци от местопрестъплението дори от дръжката на вратата откъм мястото на пасажера. Няма такива и по портмонето, както и по жертвата. Нищичко! И като връх на всичко прислужниците от нощната смяна не са забелязали никой подозрителен да влиза или да се навърта наоколо.
— Случаят май се очертава да е от тежките.
— Така ми се струва и на мен.
Вини остана да чисти, докато Джак и Лу отидоха да свалят скафандрите от себе си.
— Не ми се сърди, ама ще ти кажа, че май пускаш шкембе.
Лу сведе поглед към разширената си талия.
— Не е ли тъжно?
— Тъжно и нездравословно — сряза го Джак. — Но не си правиш услуга с тези килограми, особено след като не спираш да пушиш.
— Какво имаш предвид? Спирал съм да пуша поне сто пъти. Последния път беше точно преди два дни.
— И колко време трая?
— Докато изкопчих една цигара от партньора ми: около час. — Той се засмя: — Знам, знам, дрънкам глупости. Но причината за този свръхбагаж по мен е, че не ми стига времето да се оправя с всичките тези убийства в шибания град. — Той облече ризата си и я подръпна, преди да я закопчее.
— Ти ще си си виновен, ако не промениш навиците си, да знаеш.
Застанал до Джак срещу огледалото, Лу си сложи вратовръзката. Не си бе дал труда да я развързва преди и сега само я затегна около врата си.
— Говорих с Лори, преди да дойда при теб.
— О? — вдигна вежди Джак, но не каза нищо.
— Беше разстроена заради теб. Плачеше.
— Това е интересно, като се има предвид, че има бурна връзка с някакъв подлизурко от „Манхатън Дженерал“.
— Казва се Роджър.
— Няма значение. Всъщност, изобщо не е подлизурко, точно в това е проблемът. Звучи едва ли не като идеалният мъж.
— Е, можеш да си отдъхнеш. Определено не съм с впечатлението, че тя е толкова луда по него. Дори каза, че искала да говори с теб да закърпите нещата.
— Ха! — възкликна Джак невярващо и наклони глава назад, за да върже вратовръзката си.
Лу избягна да срещне погледа си с неговия, тъй като добре знаеше, че бе сложил в устата на Лори думи, които тя не е изричала. Побърза да измъкне якето си от гардероба и да го облече.
Джак го гледаше. Най-сетне Лу вдигна поглед.
— Нещо не ми се вярва, че иска да оправяме отношенията си, след като преди две седмици дори не пожела да излезем и да говорим служебно. Опитвах се да я накарам да се срещнем в продължение на дни, но тя ми отказваше всеки път. Веднъж щяла да ходи на симфоничен концерт, друг път — на музей или балет или на не знам какво културно събитие. Мисля, че ангажиментът й към този човек е сериозен и просто не иска да излиза с другиго. — Той нервно прокара пръсти през косата си.
— Може би трябва да опиташ отново — посъветва го Лу. Той чувстваше, че трябва да действа деликатно. — Както й казах, вие двамата сте един за друг.
— Ще помисля — отвърна Джак уклончиво. — Скоро не съм се самоунижавал.
— Тя спомена пред мен за серията подозрителни случаи в „Дженерал“. Каза ми, че сте говорили, но смяташ, че се е побъркала. Така ли е?
— Е, малко е пресилила. Просто се изхвърля с тези четири случая.
— Шест! Днес има още два.
— Шегуваш ли се?
— Тя ми го каза. Освен това призна, че може би идеята за серийния убиец е просто начин да отклони вниманието си.
— Точно така ли го каза?
— Честна скаутска!
Джак поклати глава изненадано.
— Бих казал, че това е приемливо допускане, като се има предвид, че токсикологичните резултати са отрицателни. Впечатляваща самокритичност.
