свръхдоза.
— Да кажеш нещо за двойното самоубийство? Стари или млади?
— На средна възраст. Въглероден окис. Запалили колата при затворена врата на гаража и вкарали няколко маркуча, свързани с ауспуха, в купето.
— Хм — промърмори Джак. — Някакви предсмъртни писма?
— Хей, не е честно — поклати глава Джанис. — Въртиш ме на шиш за случаи, с които не съм се занимавала. Но доколкото знам, има едно писмо, от жената.
— Интересно. Е, по-добре да слизам долу. Очертава се напрегнат ден. А ти се прибери и поспи.
Джак беше доволен. Предчувствието за интересен ден помете раздразнението, избило на повърхността тази сутрин. Ако Лори искаше да се върне в апартамента си за няколко дни, още по-добре за него! Щеше да изчака, нямаше намерение да позволи да бъде емоционално изнудван.
Той прелетя покрай офисите на патолозите, пресече канцеларията с шкафовете, натъпкани с папки и влезе в следващото помещение. Усмихна се на телефонните оператори от дневната смяна, но те не му отговориха. Бяха потънали в разпределение на дневния график. Той махна с ръка на сержант Мърфи, когато отмина будката на охраната, но Мърфи говореше по телефона и не му обърна внимание.
В залата за идентификации се отнесоха към него не по-различно. Вътре имаше трима души, и тримата го игнорираха напълно. Двамата се бяха скрили зад сутрешните си вестници, докато д-р Рива Мета, която работеше с Лори в една стая, се бе навела над голяма купчина листове и правеше график на аутопсиите за деня. Джак си наля чаша кафе от каната и се наведе над вестника на Вини Амендола. Вини беше един от санитарите и най-честият помощник на Джак в залата за аутопсии. Редовното му ранно присъствие означаваше, че Джак може да започне работа в залата преди всички.
— Как така не си долу заедно с Бингъм и Уошинггън? — попита го Джак.
— Изпревариха ме — каза Вини и остави вестника — Както изглежда са извикали Сал. Вече започваха, когато дойдох.
— Джак! К’во пра’иш?
Третият се подаде иззад шумолящите страници, но акцентът му вече го бе издал. Беше детектив лейтенант Лу Солдано от отдел „Убийства“. Джак го познаваше от времето, когато бе постъпил в съдебна медицина. Убеден в изключителния принос на патолозите за собствената му работа, Лу често ги посещаваше. Пък и беше приятел.
С известно усилие набитият детектив се измъкна от тесния пластмасов стол, стиснал вестника в едрата си ръка. С износената си мушама, разхлабена вратовръзка и разкопчано горно копче на ризата, той напомняше на персонаж от стар черно-бял филм. Лицето му бе обрасло с нещо, което можеше да мине за двудневна брада, макар Джак да знаеше от опит, че е само на един ден.
Те се поздравиха с плясване на дланите, маниер, който Джак бе усвоил от кварталното баскетболно игрище и за който Лори му се подиграваше.
— Какво те накара да станеш толкова рано? — попита Джак.
— Да стана? Че аз още не съм лягал! — поклати глава Лу. — Такава нощ беше! Капитанът направо откачи заради онзи предполагаем случай на полицейска бруталност, тъй като на отдела наистина ще му запари под краката, ако версията на замесените служители не прозвучи убедително. Надявам се скоро да разбера, но като се има предвид, че Бингъм се занимава със случая, нещата не изглеждат добре. Той сигурно ще се мотае там през по-голямата част от деня.
— А нещо за случая Сара Корнуел? Научил си за него, нали?
— Има си хас! Видя ли медиите в приемното?
— Трудно е да ги пропусне човек — отвърна Джак.
— За съжаление, вече бяха тук при полицейската стрелба. Със сигурност ще има много вестникарски и телевизионни реклами за тази мършава психоложка, може би повече, отколкото би получила, ако те не се бяха навъртали наоколо. А когато едно убийство получи приоритет в медиите, зная, че ще ми бъде оказан натиск отгоре да намеря заподозрян. Така че, след като ти казах всичко това, направи ми услуга и поеми случая.
— Сериозно ли говориш?
— Повече от сериозно. Бърз си, задълбочен си, а на мен точно това ми трябва. Освен това ми разрешаваш да наблюдавам, което не мога да кажа за останалите тук. Но ако не проявяваш интерес, мога да се обърна към Лори, макар да знам, че мрази да се замесва в полицейски случаи.
— Тя се интересуваше от един случай, който дойде от „Манхатан Дженерал“ — каза с подмилкващ се британски акцент Рива, в остър контраст с носовото нюйоркско наречие на Лу. — Вече взе папката и каза, че иска да се заеме първо с този.
— Виждал ли си Лори тази сутрин? — обърна се Джак към лейтенанта. И двамата проявяваха симпатии към Лори Монтгомъри. Джак знаеше, че Лу се е срещал веднъж с нея, но от това нищо не беше излязло. Според собствените признания на Лу проблемът бил в неговата липса на конфиденциалност. Оттогава добрият полицай се бе превърнал в ревностен адвокат на Джак и Лори като двойка.
— Аха, преди петнайсет-двайсет минути.
— Говори ли с нея?
— Разбира се. Що за въпрос?!
— Нормално ли изглеждаше? Какво каза?
— Хей! Това разпит трета степен ли е? Не помня какво ми каза; май беше нещо от сорта на: „Здрасти, Лу, какво става?“ или нещо подобно. А що се отнася до психическото й състояние, беше съвсем нормално, дори блестящо. — Лу погледна към Рива. — Вие на същото мнение ли сте, д-р Мета?
Рива кимна.
— Бих казала, че изглеждаше чудесно, може би малко възбудена от всичкото това суетене наоколо. Явно беше разговаряла с Джанис за онзи случай от „Дженерал“. Затова го поиска.
— Да е казвала нещо за мен? — наведе се Джак към Лу, снишавайки глас.
— Абе какво ти става днес? — изгледа го лейтенантът. — Да не би някой да те е вкиснал?
— О, по пътя винаги има достатъчно такива, които да го направят — каза Джак неопределено. Причисляването на Лори към тази група добави само още сол в раната.
— Какво ще кажеш да поема Корнуел? — извика Джак към Рива.
— Заповядай — отвърна тя. — Калвин е оставил бележка, че иска аутопсията да бъде направена колкото се може по-бързо. Тя измъкна папката от купчината с етикет „за аутопсия“ и я сложи на края на бюрото. Джак я отвори и разлисти страниците: смъртен акт, протоколи от криминологията, два листа с бележки за аутопсия, телефонно обаждане за смъртта получено на рецепцията, запълнена страница за установяване на самоличността, изследователски рапорт, продиктуван от Фонтуърт, отделна страница за рапорт от аутопсията лабораторна бланка за ХИВ-тест и бележка, че тялото е минало рентгеново изследване и е фотографирано след докарването му в Патологическия център. Джак извади рапорта на Фонтуърт и го прочете. Лу се наведе над рамото му.
— Беше ли на местопрестъплението? — попита го Джак.
— Не, намирах се в Харлем, когато са се обадили. Първоначално са го поели момчетата от района, но когато разпознали жертвата, звъннали на колегата, детектив лейтенант Харви Лоусън. Говорих с всички тях и всички казаха, че е било страшна касапница. Цялата кухня била в кръв.
— Какво е мнението им?
— Като се има предвид, че е била полугола, със забито оръжие в интимните части между бедрата, те смятат, че е било смъртоносно сексуално нападение.
—
— Е, не ми го описаха точно така, превеждам ти.
— Благодаря ти за съобразителността. Споменаха ли за кръвта по предната част на хладилника?
— Казаха, че имало кръв навсякъде.
— А това, че са открили кръв в хладилника, по-специално върху парчето сирене, както е описано в рапорта на Фонтуърт? — Джак почука с показалец върху листа. Беше впечатлен. Въпреки предишното си мнение за разхвърляната работа на Фонтуърт, рапортът беше задълбочен.
— Както вече споменах, казаха, че кръвта била навсякъде.
