— Положението е много сериозно — погледна го с тревога Есмералда. — Страхувам се за вас. Зная, че сте ходили на забранения остров…
— Откъде знаеш? — учудено я погледна Кевин.
— Хората в градчето говорят… Когато споменах, че сте заминали без да се обадите, Алфонс Кимба каза на мъжа ми, че сте на острова. Бил абсолютно сигурен в това.
— Благодаря ти за загрижеността — промърмори Кевин, потънал в собствените си мисли. — Благодаря и за това, което ми каза…
Влезе в стаята си и застана пред огледалото. Остана изненадан от изтощения си вид, да не говорим за мръсотията. Прокара пръсти през няколкодневната си брада и изведнъж установи, че е започнал да прилича на двойника си!
След горещия и продължителен душ се почувства нов човек. Избръсна се и облече чисти дрехи. През цялото време мислеше за американците, затворени в мрачните килии под кметството. Изгаряше от любопитство и беше готов на всичко, за да размени няколко думи с тях.
Двете му приятелки бяха не по-малко освежени. Душът бе възвърнал обичайната самоувереност на Мелани и тя започна да проклина пазачите си за дрехите, които бяха донесли от дома й.
— Цветовете са неподходящи, нищо не е в хармония! — ръмжеше младата жена. Настаниха се в трапезарията и Есмералда започна да сервира. Мелани огледа уютното помещение, на лицето й се появи усмивка.
— Само преди няколко часа живеехме като неандерталци! — промърмори тя. — После — хоп, отново в прегръдката на цивилизацията! Сякаш използваме Машината на времето…
— Ех, ако не трябваше да се тревожим за утрешния ден! — въздъхна мечтателно Кандис.
— Най-добре е да се насладим на вечерята — отвърна с обичайното си самочувствие Мелани. — Освен това ми се струва все по-малко вероятно, че тези типове ще ни предадат в лапите на местните власти просто ей така… Няма как да оправдаят изчезването ни. В навечерието на третото хилядолетие светът е прекалено малък за подобни неща…
— Но аз все пак се страхувам, че…
— Стига — прекъсна диалога им Кевин. — Есмералда ми каза нещо любопитно, което искам да споделя с вас… — Започна с телефонното обаждане на Тейлър Кабот, после описа неочакваната поява на групата американци в Кого и тяхното арестуване.
— Точно това имах предвид — тържествуващо се усмихна Мелани. — Един-двама умници правят аутопсията на Франкони в Ню Йорк и не след дълго се появяват тук, в Кого. Пак повтарям — светът е малък и ние напразно си въобразяваме, че живеем в изолация…
— Мислиш, че идват тук да проследят нишката, която им е дал Франкони? — погледна я с интерес Кевин. Собственото му предчувствие сочеше същото, но се нуждаеше от външна подкрепа.
— Че какво друго? — сви рамене Мелани.
— Кандис?
— Съгласна съм с Мелани — отвърна русокосата сестра. — Всичко останало би означавало прекалено много съвпадения…
— Благодаря, скъпа — кимна Мелани, завъртя празната чаша между пръстите си и подхвърли: — Съжалявам, че трябва да прекъсна гениалните ви разсъждения, но къде криеш запасите си от онова великолепно вино?
— О, извинявай, съвсем забравих — промърмори Кевин, стана и се насочи към килера, в който държеше виното. Започна да оглежда етикетите, повечето от които не му говореха абсолютно нищо, после изведнъж си даде сметка с какви огромни количества вино се е запасил. Присви очи и направи опит да преброи бутилките, но твърде скоро се отказа. В хладното помещение имаше над триста шишета, все от отбрани марки.
— Господи! — промърмори той и усети как в главата му се оформя малък план. Награби няколко бутилки и ги понесе към кухнята.
Есмералда се надигна от мястото си край масата. Тя също вечеряше.
— Имам една молба — рече Кевин. — Ще занесеш ли тези бутилки на войниците долу? Не забравяй и тирбушон…
— Толкова много? — учуди се жената.
— Да — кимна Кевин. — А други ще отнесеш на войниците, които почиват под навеса на кметството. Ако те попитат по какъв повод, ще кажеш, че си заминавам и предпочитам те да изпият виното ми, а не шефовете им…
— Мисля, че разбирам — погледна го с усмивка Есмералда. Свали от рафта една платнена торбичка за покупки и започна да я пълни с бутилки. Миг по-късно вече се спускаше по задната стълба към входния вестибюл.
Кевин направи още няколко тура между килера и кухнята, скоро масата се оказа затрупана от бутилки. Сред виното се оказаха и няколко тумбести шишета с порто.
— Какво става тук? — надникна през вратата Мелани. — Ние чакаме виното в трапезарията, а той го трупа тук!
Кевин й подаде първата попаднала пред очите му бутилка и каза да започват без него, тъй като има малко работа. Мелани сведе очи към етикета, на лицето й се изписа уважение.
— Охо, „Шато Латур“! — прошепна тя и побърза да изчезне по посока на трапезарията. Есмералда се появи отново и съобщи, че войниците останали много доволни от подаръка.
— Мисля да им занеса и малко хляб — подхвърли тя. — Така ще ожадняват по-бързо…
— Добра идея — кимна Кевин и започна да пълни торбичката с бутилки. Скоро свърши и я вдигна да провери тежестта й. Не беше лека, но Есмералда щеше да се справи.
— Преброй колко войници има около кметството — поръча на икономката си той. — Искам виното да стигне за всички…
— Вечер обикновено са четирима — отвърна жената.
— Значи десет бутилки ще им стигнат, поне за загрявка — усмихна се Кевин. После напълни дробовете си с въздух и се отправи към трапезарията. Изгаряше от нетърпение да сподели идеята си с двете жени.
Претърколи се по корем и погледна часовника на нощното шкафче. Наближаваше дванадесет. Краката му се спуснаха на пода, а ръцете му изключиха алармата на будилника, нагласена за полунощ.
Планът му предизвика бурни дискусии по време на вечерята. Идеята беше подета от събеседничките му, обсъдена подробно, а след това допълнена с нови хрумвания и изчистена от излишни детайли. В крайна сметка и тримата постигнаха съгласие по въпроса, че си струва да опитат.
Извършиха възможните приготовления и се оттеглиха да почиват. Но Кевин не успя да заспи, въпреки че беше на прага на изтощението. За това помогна и постоянно усилващата се глъчка от долния етаж, където гуляеха войниците. Започнаха с оживени разговори, но вече бяха на етапа на пиянските песни, които сякаш нямаха край.
Есмералда ги посети на два пъти, а след това съобщи, че френското вино се радва на огромен успех и първоначалните доставки вече са на привършване. Кевин се облече в тъмното и излезе в коридора. Не искаше да пали лампите. За негов късмет луната беше достатъчно силна, за да освети вратите на стаите за гости. Първо почука на Мелани и леко се стресна когато вратата моментално се отвори.
— Не можах да заспя и те чаках — поясни шепнешком тя.
Насочиха се към стаята на Кандис. Тя също беше готова. Отбиха се в хола да вземат малките брезентови сакове, които бяха приготвили предварително, после се промъкнаха на верандата. Пред очите им се разкри екзотична и омайваща гледка. Дъждът беше спрял преди няколко часа, в момента по небето плуваха леки, сребристи облачета. От земята се издигаха леки изпарения, градът сякаш плуваше под призрачните лунни лъчи. В тишината зловещо отекваха необичайно силните звуци на джунглата. Думите бяха излишни, просто, защото бяха обсъдили тази първа фаза до последната подробност. Насочиха се към далечния край на верандата и завързаха за парапета трите съединени чаршафа, които бяха приготвили предварително. Свободният край опря в земята.
Мелани настоя да се спусне първа и го стори с окуражаваща лекота. Кандис също се справи добре, но Кевин изпита известни затруднения. Решил да имитира алпинисткия стил на Мелани, той се оттласна от
