— Не е ли по-добре да го помолим да остави Кандис и мен по домовете ни? — подхвърли Мелани. — И без това сме му на път… Първо искам да взема душ и да се преоблека, а после ще мисля за ядене…
Кевин застана на колене и почука по задното стъкло на кабината. Дейв изслуша молбата на Мелани, после отказа с решително поклащане на глава.
— Май ще се наложи да ми дойдеш на гости — въздъхна Кевин и се отпусна обратно.
Колелата стъпиха на паважа, друсането рязко се усили и принуди пътниците да заемат клекнало положение. В очите на Кевин проблесна нетърпение. Той също изгаряше от желание да влезе под душа. Но пред входа на къщата му чакаха Зигфрид и Камерън, а зад тях стояха четирима въоръжени до зъби гвинейски войници, начело с някакъв офицер.
— Охо, това посрещане не вещае нищо хубаво! — промърмори той.
Камионетката спря. Дейв изскочи от кабината и спусна задния борд. Пръв слезе Кевин и направи няколко леки приклякания, за да раздвижи ставите си. Кандис и Мелани го последваха.
После тримата бавно се насочиха към коменданта и свитата му. Към тях се насочи и Бъртрам, паркирал джипа си няколко метра по-нататък.
— Надявахме се, че сте взели неплатен отпуск, но се оказа друго! — навъсено изръмжа Зигфрид. — Вие умишлено сте нарушили изричната заповед да се държите далеч от Изла Франческа! — Ръката му махна към къщата: — Ще останете тук до второ нареждане. Считайте се под домашен арест!
Кевин понечи да даде някакви обяснения за поведението им, но Мелани го изблъска встрани. Изтощението й беше отстъпило място на бясна злоба.
— Няма да стане! — просъска тя. — Ще ходя където пожелая! Подавам си оставката и ще напусна Зоната веднага след като си уредя документите!
Горната устна на Зигфрид се разтегли в заплашителна гримаса. Тялото му се стрелна напред, ръката му нанесе силен удар в лицето на Мелани и тя рухна на земята. Кандис извика и се наведе да й помогне.
— Не я докосвай! — изрева с почервеняло лице комендантът и отново вдигна ръка.
Кандис не му обърна внимание и помогна на Мелани да се надигне до седнало положение. Под окото на младата жена се оформяше тъмен оток, по брадичката й пълзеше тънка струйка кръв.
Кевин отмести поглед, очаквайки нов удар. Изпита възхищение от куража на Кандис. Кураж, който очевидно му липсваше. Изпитваше парализиращ ужас от Зигфрид и не беше в състояние дори да помръдне. Но втори удар не последва и той бавно вдигна глава. Кандис беше помогнала на Мелани да се изправи.
— Наистина ще напуснеш Зоната много скоро! — изръмжа Зигфрид. — Но това ще стане само в компанията на гвинейските власти! Любопитно ми е да видя дали и с тях ще се държиш толкова нахално!
Кевин преглътна. Перспективата да бъде арестуван от местните власти накара краката му да се подгънат.
— Аз съм американска гражданка! — простена Мелани.
— Но се намираш на територията на Екваториална Гвинея и си нарушила местните закони! — хладно я изгледа Зигфрид, отстъпи крачка назад и добави: — Конфискувал съм паспортите и на трима ви, ще ги предам на властите заедно с вас. Междувременно ще останете тук, в тази къща. Предупреждавам ви, че само да си покажете носа навън, войниците имат заповед да стрелят на месо! Ясен ли съм?
— Имам нужда от дрехи! — извика извън себе си Мелани.
— Наредил съм да донесат дрехи от домовете ви — отвърна Зигфрид. — Ще ги намерите горе. Както виждате, помислили сме за всичко… — Извърна се към Камерън и добави: — Поеми наблюдението!
— Слушам, сър — докосна шапката си началникът на охраната, извърна се към тримата провинени и излая: — Чухте какво каза комендантът! Качвайте се горе и без повече номера!
Кевин се обърна и тръгна към вратата. Минавайки покрай Бъртрам, той тихо подхвърли:
— Не само палят огън, но ползват сечива и дори разговарят помежду си…
Единствената реакция на Бъртрам беше леко помръдване на вечно извитите му вежди, но Кевин беше сигурен, че е чул думите му.
Изкачиха се на втория етаж. Камерън даваше кратки заповеди на войниците, които очевидно щяха да се настанят в подножието на стълбите. Влязоха в просторния хол и най-сетне останаха сами. Мелани все още похлипваше.
— Лошо — въздъхна Кевин.
— Не могат да го направят! — изскимтя Мелани.
— Проблемът е там, че са решили да опитат — отново въздъхна той. — А без паспорти не можем да напуснем страната, дори и да се измъкнем оттук…
Мелани притисна длани към бузите си и прошепна:
— Трябва да се овладея!
— Пак се схващам! — обяви Кандис. — Само сменихме затворите!
— Тук сме добре — направи опит да я успокои Кевин. — Я си представи как щеше да се почувстваш в истинския затвор! Навън изръмжаха автомобилни мотори и звукът им бавно заглъхна в далечината. Кевин излезе на верандата. Отпред беше останала само колата на Камерън. Небето потъмняваше, на хоризонта заблещукаха първите звезди.
Върна се в хола и вдигна слушалката. Както очакваше, телефонът беше изключен.
— Няма ли сигнал? — изправи се зад гърба му Мелани.
— Страхувам се, че не — отвърна той и бавно остави слушалката.
— Хайде да се изкъпем — предложи Кандис.
— Добра идея — кимна Мелани, придавайки бодър тон на гласа си.
Определиха си среща след половин час и Кевин тръгна към кухнята. Не искаше да се появява там мръсен, но миризмата на пържено пиле беше прекалено изкусителна. Усетила отварянето на вратата, Есмералда скочи на крака.
— Здравей, Есмералда — поздрави я Кевин.
— Добре дошъл, господин Маршал — отвърна жената.
— Не излезе да ме посрещнеш както обикновено — отбеляза той.
— Страх ме беше, че комендантът е там… Той и началникът на охраната дойдоха да ме предупредят, че не бива да напускате дома си…
— И на мен казаха същото — кимна Кевин.
— Приготвих ви храна, гладен ли сте?
— Умирам от глад — призна Кевин. — Но имаме и две гостенки…
— Знам, комендантът ми каза…
— Ще можем ли да вечеряме след половин час?
— Разбира се.
Кевин кимна. Беше благодарен на съдбата, че му е оставила Есмералда. Жената колебливо го повика и той се обърна на прага.
— В града стават лоши неща — промълви Есмералда. — Не само с вас, но и с едни чужденци… Имам братовчедка, която работи в болницата. От нея чух, че там са се появили четирима американци от Ню Йорк и успели да разпитат пациента, на който присадиха черен дроб от бонобо…
— Така ли? — учудено я изгледа Кевин. Новината, че американци от Ню Йорк разпитват техния пациент беше наистина неочаквана.
— Влезли направо, без да искат разрешение — поясни Есмералда. — Представили се за доктори. Охраната и войниците ги арестували и сега са в затвора…
— Господи! — рече Кевин и в главата му се появиха куп въпроси. Споменаването на Ню Йорк му напомни за изненадващото среднощно обаждане на президента на „ГенСис“ Тейлър Кабот, станало преди една седмица. Беше го разпитвал за пациента Карло Франкони, убит в Ню Йорк… По-скоро за евентуалните последици от аутопсията му.
— Братовчедка ми познава един от войниците, които са ги арестували — продължи Есмералда. — Той твърди, че американците ще бъдат предадени на министъра. А това означава, че сигурно ще бъдат убити. Помислих си, че трябва да знаете…
Хладни тръпки пробягаха по гърба на Кевин. Отлично съзнаваше, че Зигфрид готви същата съдба и за тях. Но кои са тези американци? Какво общо имат с аутопсията на Карло Франкони?
