— Да.
— Хайде, човече! — втурна се към вратата Уорън. — Трябва да се изнасяме!
— А какво означава двойник? — попита Джак.
— Няма време! — сграбчи го за ръката Лори. — Войниците всеки момент ще бъдат тук!
Джак с нежелание пусна раменете на пациента и се остави да бъде отведен към вратата.
— По дяволите! — оплака се той. — Бях толкова близо!
Уорън и Натали вече тичаха по централния коридор. Вратата на асансьора просъска и се отвори, на площадката се появи Макайвърс с изваден пистолет.
— Никой да не мърда! — извика той и насочи беретата си към Уорън и Натали. После дулото описа кръгообразно движение по посока на Джак и Лори. Проблемът беше там, че нарушителите се бяха разделили на две групи, които нямаше как да покрие едновременно.
— Ръцете на тила! — заповяда той. Четиримата побързаха да се подчинят. Но при всяко завъртане на дулото към Джак и Лори, Уорън правеше по една малка стъпка по посока на началника на охраната. — Не искам никой да пострада! — добави Камерън и отново извъртя дулото към чернокожия младеж.
Но Уорън вече беше успял да го вкара в обхвата на ритника си, направи едно мълниеносно движение напред и маратонката му влезе в съприкосновение с китката на Камерън. Пистолетът излетя от ръката му и се удари в тавана. Още преди да разбере какво става, той хлъцна и се строполи на пода, улучен от тежък ъперкът в корема, придружен от прав удар в носа.
— Радвам се, че за този мач сме в един отбор — ухили се Джак.
— Хайде, човече, нямаме време за глупости! — навъсено отвърна младежът. — Трябва да се изнасяме към лодката!
— Готов съм за всякакви оферти — рече Джак.
Камерън простена и се обърна по корем.
Уорън огледа коридора в двете посоки. Преди минута беше решил да бягат към дъното, но сега там се бяха събрали няколко медицински сестри и сочеха насам. Една стрелка на стената до асансьорите сочеше надолу, под нея с едри букви беше изписано ОПЕРАЦИОННА.
— Натам! — процеди младежът и се втурна към площадката.
— Но защо в операционната? — подвикна след него Джак.
— Защото никой няма да очаква това — отвърна Уорън, хвана за ръката втрещената Натали и я повлече към стълбището. Джак и Лори ги последваха. Вратата на Хоръс зееше отворена, но той самият се беше заключил в банята.
Операционният блок беше отделен от болницата посредством обичайните летящи врати. Уорън ги блъсна и се понесе напред с протегната ръка, като защитник по американски футбол. Джак и Лори тичаха след него.
В момента нямаше операции, стаята на реанимацията също беше празна. Осветлението беше изключено, светлина се виждаше само зад една открехната врата в дъното. Дочула глухия тропот на летящите врати, на прага се появи жена с хирургически комбинезон и шапчица за еднократна употреба върху косите. Като видя тичащите в нейна посока фигури, тя ахна и вдигна ръка пред устата си.
Осъзна се едва когато Уорън и приятелите му вече я бяха подминали.
— Хей, тук не се влиза с цивилни дрехи! — извика след тях тя. Но групата вече изчезваше зад летящата врата на клиничната ларобатория.
Жената се обърна и изтича към един телефон, прикрепен за стената.
Уорън удари спирачките. Коридорът пред тях се разделяше на две, под формата на буквата Т. В дъното вляво светеше червената лампичка на аварийния изход и той понечи да се втурне натам, но Джак го спря.
— Чакай!
— Какво има, човече? — нервно се извърна младежът.
— Това тук ми прилича на лаборатория — промърмори Джак, бутна вратата на съседното помещение и надникна вътре. Ченето му увисна от изненада. Никога не бе допускал, че в тази затънтена част на Африка може да има толкова модерно оборудвана лаборатория. Апаратурата беше последна дума на техниката, при това абсолютно нова.
— Хайде, Джак! — подвикна зад гърба му Лори. — Сега не е време за любопитство, трябва да се махаме оттук!
— Давай, човече! — обади се Уорън. — Забравяш, че ударих оня тип от охраната и той сигурно изгаря от желание за реванш!
— Вие вървете! — тръсна глава Джак. — Ще се видим при лодката.
Тримата му приятели си размениха тревожни погледи. Джак бутна вратата и влезе.
— Господи, Боже мой! — простена Лори. Едно е да проявяваш небрежност към собствената си безопасност, но съвсем друго да излагаш на риск и други хора.
— След секунда тук ще гъмжи от войници и охранители! — извика Уорън.
— Прав си — въздъхна Лори. — Вие бягайте, а аз ще се опитам да го измъкна…
— Не мога да ви оставя! — поклати глава Уорън.
— Мисли за Натали! — нервно извика Лори.
— Аз да не съм някаква глезла! — обади се обидено младата жена. — Заедно дойдохме тук, заедно ще си тръгнем!
— Добре — въздъхна Уорън. — Влезте там и се опитайте да измъкнете тоя шантав тип, а аз ще включа противопожарната аларма…
— Защо, за Бога? — погледна го объркано Лори.
— Стар трик, знам го още от ученическите си години — отвърна Уорън. — Когато си в опасност, предизвикай хаос. Колкото по-голям, толкова по-добре. Така получаваш някакъв шанс за измъкване…
— Добре, ще ти повярвам — кимна Лори, направи знак на Натали да я последва и се насочи към лабораторията.
Джак вече водеше оживен разговор с някаква лаборантка, облечена в дълга бяла престилка. Беше приятна жена с червена коса и обсипано с лунички лице. Смееше се от сърце на някаква шега, подхвърлена от него.
— Извинете — обади се Лори, положила всички усилия гласът й да прозвучи спокойно. — Джак, трябва да вървим…
— Лори, запознай се с Роланда Пфайфър — обърна се той. — Тя е от Хайделберг, Германия…
— Джак! — стисна зъби Лори.
— Роланда ми разказа много интересни неща — сякаш не я чу Джак. — Тя и колежките й работят върху проблемите на хистосъвместимостта на определени антигени… Вадят ги от един хромозом и ги поставят в друг, на съвсем същото място…
Натали пристъпи към прозореца, надникна към площада и се обърна с прибледняло лице.
— Положението става опасно! — напрегнато извика тя. — Току-що пристигна цял камион от онези араби с черните костюми!
В същия миг се включи противопожарната инсталация. Мощна сирена изпусна три последователни сигнала, а след тях прозвуча тенекиен глас: ВНИМАНИЕ! ПОЖАР В ЛАБОРАТОРИЯТА! МОЛЯ ЗА НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ ПО ЗАДНОТО СТЪЛБИЩЕ! ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АСАНСЬОРИТЕ Е ЗАБРАНЕНО!
— Господи, какво става? — закърши ръце Роланда и механично започна да се оглежда за личните си вещи. Лори сграбчи раменете на Джак и силно го разтърси.
— Джак, опомни се! Трябва да се махаме оттук!
— Разбрах с какво се занимават! — усмихна се развълнувано Джак.
— Пет пари не давам с какво се занимават! — изкрещя извън себе си Лори. — Хайде, тръгвай!
Изскочиха в коридора. Там вече имаше и други хора, които объркано се оглеждаха. Някои душеха въздуха, други напрегнато подвикваха. Почти всички държаха в ръце личните си лаптопи.
Джак, Лори и Натали се смесиха с тълпата и спокойно се насочиха към аварийното стълбище. Уорън ги чакаше до вратата. Беше облякъл бяла престилка, в ръцете му имаше по една и за останалите от групата. За съжаление обаче само те носеха къси панталонки.
— Създали са нещо важно с тези маймуни, които наричат бонобо! — развълнувано съобщи Джак. — Ето
