— Ще направя опит да изкъртя решетките — съобщи той. — Всички ли сте в тази килия?
— Не — отвърна Джак. — Две хубави жени са отседнали в съседната, вляво…
Кевин се изправи, издърпа дебелата верига от багажника и спусна края й между пръчките.
— Увийте я няколко пъти около решетките — разпореди той.
— Това ми харесва — обяви Джак. — Сякаш гледам стар каубойски филм.
Кевин се върна при джипа и затегна веригата около теглича. Когато се върна, долният й край вече беше завързан за централната пречка на решетката.
— Изглежда добре — обяви той. — Сега да видим какво ще се получи…
Качи се зад волана, включи двойното предаване и леко отпусна съединителя. Колата бавно се плъзна напред, веригата се опъна.
— Е, добре, започваме — подвикна на жените той и стъпи на газта. Мощният мотор басово изръмжа, но Кевин изобщо не го чу. Всички шумове потъваха в оглушителните ритми на някаква заирска рок-група.
Изведнъж колата подскочи напред и Кевин побърза да натисне спирачката. Зад тях се разнесе страхотен шум — сякаш някой беше ударил с камък железните парапети на противопожарна стълба. Свъсили вежди и затаили дъх, тримата се обърнаха едновременно към караулното. С огромно облекчение установиха, че войниците не бяха чули нищо и веселбата течеше с пълен ход.
Кевин скочи на паважа с намерението да види какво беше направил и почти се сблъска с впечатляващо мускулест чернокож младеж, насочил се в обратна посока.
— Добра работа, човече! — похвали го младежът. — Аз се казвам Уорън, а този там е Джак…
— Аз съм Кевин.
— Дай тази бричка пред съседното прозорче — разпореди се Уорън. — Нека видим какво можем да направим за жените…
— Как успяхте да се измъкнете толкова бързо? — учуди се Кевин.
— Ти изкърти цялата рамка, бе човек — отвърна Уорън.
Кевин се върна зад волана, включи на заден ход и насочи джипа към стената. Двамата американци сръчно окачиха веригата на съседната решетка.
— Моите поздравления! — усмихна му се Мелани.
— Трябва да призная, че се получи по-добре и от най-смелите ми очаквания — смутолеви Кевин.
Някой почука по покрива на колата и той погледна в огледалцето. Чернокожият гигант му даваше знак да потегли напред.
Прибягна до същата техника, използвайки същите обороти. Втората решетка последва съдбата на посестримата си, за съжаление със същия оглушителен шум. Този път на прозореца се появи силуетът на един от войниците.
Кевин замръзна на място. Отправи една гореща молитва и новите му познати отвън да сторят същото. Войникът отпи от бутилка с вино, събори няколко празни от масата, после бавно се обърна и изчезна във вътрешността на помещението.
Кевин слезе и видя как американците помагат на две жени да се измъкнат през прозорчето на килията. В следващия миг те вече тичаха към колата. Тръгна към задната част с намерението да откачи веригата, но там се сблъска с Уорън, който вече бе сторил това.
Мълчаливо се натовариха в тойотата. Джак и Уорън седнаха на подвижните столчета, прикрепени към предните облегалки, а двете жени се сместиха при Кандис.
Кевин включи на скорост, хвърли последен поглед към осветения прозорец на караулното и плавно подаде газ. Включи фаровете едва когато напуснаха площада. Бягството имаше зашеметяващо въздействие върху всички. Кевин, Мелани и Кандис бяха обзети от чувство на триумф, докато първоначалната изненада на групата от Ню Йорк бързо се смени с чувство на огромно облекчение. Запознаха се набързо, после заваляха въпросите. В първия момент всички говореха едновременно.
— Хей, я почакайте! — повиши глас Джак. — Трябва да въведем някакъв ред! Дайте да говорим един по един…
— Прав си, мамка му! — ухили се Уорън. — Аз съм пръв! Искам да кажа едно голямо благодаря на нашите нови приятели! Дойдохте точно навреме!
— Присъединявам се към теб — кимна Лори.
Кевин прекоси главната улица и спря джипа на паркинга зад централния супермаркет. Тук имаше и други коли, които предлагаха достатъчно укритие. Моторът заглъхна, фаровете угаснаха.
— Предлагам на първо място да решим как ще изчезнем от този град — рече той. — После ще говорим за всичко останало, тъй като не разполагаме с много време. Как планирахте до сторите това, приятели?
— С лодката, с която дойдохме — отвърна Джак.
— Къде е тя?
— Дано е там, където я оставихме — на пясъка под един от пристаните…
— Ще ни побере ли всички? — попита Кевин.
— Дори ще остане място за още толкова — увери го Джак.
— Отлично! — доволно кимна Кевин. — През цялото време се надявах, че сте дошли по вода. По този начин ще можем да тръгнем направо за Габон! — Очите му пробягаха по лицата на компанията, ръката му завъртя стартерния ключ. — Дано лодката да е налице!
Напусна паркинга и пое към брега, използвайки заобиколни пътища. Целта му беше да се държи максимално далеч от кметството и собствения си дом.
— Имаме един проблем — обади се Джак. — Прибраха ни паспортите и парите…
— И ние сме на същото дередже — горчиво се усмихна Кевин. — С тази разлика, че имаме малко пари и пътнически чекове. Паспортите ни бяха конфискувани днес следобед, преди да ни поставят под домашен арест. Чакаше ни вашата съдба: предаване в ръцете на гвинейските власти…
— Толкова ли е страшно това? — вдигна вежди Джак.
В съзнанието на Кевин изплуваха черепите върху бюрото на Зигфрид, на устните му се появи мрачна усмивка.
— Не знам какво разбираш под страшно — промърмори той. — Но нашата история щеше да приключи със съдебен фарс, след който положително ни чакаше наказателния взвод…
— Сериозно?! — възкликна Уорън.
— Според законите на тази страна всяка намеса в дейността на „ГенСис“ се счита за провинение, което се наказва със смърт — кимна Кевин.
— А комендантът е този, който решава дали има намеса, или не…
— Разстрел?! — погледна го ужасено Джак.
— Страхувам се, че е точно така — въздъхна Кевин. — Местните военни много ги бива в тая работа, вероятно защото са се упражнявали години наред…
— Нямах идея за тази опасност — призна Джак.
— Значи сме ви още по-задължени…
Извърнала глава към стъклото, Лори неволно потръпна. Представата, че животът им е висял на косъм, не беше от най-приятните. Още повече, че опасността все още не беше отминала.
— А вие как се озовахте в казана? — попита Уорън.
— Дълга история — въздъхна Мелани.
— Като нашата — рече Лори.
— Имам един въпрос — вдигна глава Кевин. — Заради Карло Франкони ли се появихте тук?
— Ха! — стресна се Джак. — Ето го печелевшият билет! Впечатлен съм, приятелю, а освен това изгарям от любопитство! Какво те накара да зададеш този въпрос? Какъв пост заемаш в местната йерархия?
— Аз ли? — попита Кевин.
— Ти, а и останалите…
Кевин, Мелани и Кандис се спогледаха.
— Всички участваме в една и съща програма — започна Кандис. — Аз самата съм дребна риба, обикновена оперативна сестра.
— Аз съм репродуктивен технолог — добави Мелани. — Отговарям за доставката на суровия материал, а след като Кевин направи своите магии — и за плодовитостта на творенията му…
— По професия съм молекулярен биолог — призна с тъга в гласа Кевин. — Онзи, който дръзна да
